Решение № 4307 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4307 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330121488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. В. К., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 138 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за паричен заем от 30.03.2023 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 5, чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11, л. 19, ал. 4 ЗПК, при което договорът бил недействителен. Този за гаранция, сключен на 30.03.2023 г. /ут. осз/ с „Файненшъл България“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя и в разрез с изискванията на ЗЗП, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Моли се за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Дружеството следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем, породило сключването на този за гаранция, а дружеството встъпило в правоотношението поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради това било неоснователно твърдението, че договорът между страните бил лишен от правно основание. Длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер получил сигурност, че, ако не изпълни в срок задълженията си за предоставяне на обезпечение спрямо заемателя, последният щял да ангажира отговорността на гаранта. Престациите не 1 били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. Гарантът сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дори договорът за заем да бил недействителен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за гаранция породил действие и уговореното възнаграждение било дължимо. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че – между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е подписан договор за гаранция от 29.03.2023 г., по който е уговорено възнаграждение от 553,95 лева, което не е платено от ищеца /вж.

Опр. по чл. 140 ГПК № 3081/06.03.2025 г. – л.29-30/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД, видно от справка в публично достъпния ТР. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за заем.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на всички задължения по договора за паричен заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство/гаранция.

Чрез сключването на процесния договор, се е стигнало до скрито оскъпяване на заемната сделка, като с оглед предвиденото възнаграждение за поръчителя и неговия размер – представляващ 55,40 % от заетата сума /съгл. пог. план/, съдът приема, че е налице нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора /Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 2

1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д.

№ 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС/.

Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение/гаранция не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на възнаграждението представлява над 50 % от предоставения заем. Основната му цел е да дoведе до неоснователно обогатяване и до увеличаване на подлежаща на връщане сума по заема с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – сключен и изцяло в ущърб на потребителя.

Предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени: 50 лв. – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумата от 300 лева. За да се определи размер под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявения иск, положените пр. усилия, развитието на делото без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В. К., ЕГН 3

********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключеният помежду им договор за предоставяне на гаранция № ..... от 30.03.2023 г. г., е нищожен.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46 да плати на В. В. К., ЕГН **********, с адрес: ............, сумата от 50 лева /петдесет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. С. К. Н., с адрес: ...., сумата о т 300 лева /триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. В. К. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин на плащане, посочен от ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.38/:

..............................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4