Решение № 456 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330206148 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-0333-001078 г. издадено от Началник група ОД на МВР-Пловдив ,РУ- Стамболийски ,с което на В. А.

К. ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП , както и на основание чл.185 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

В жалбата подадена от В. К. ,чрез адв.У. , а и в писмено становище от пълномощника се прави искане за отмяна на наказателното постановление, поради несъставомерност на нарушението по чл.147 от ЗДВП,както и на това по чл.137 а от НК ,предвид здравословен проблем.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора. Като иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.Не се претендират разноски , а се прави възражение за определяне на минимален адвокатски хонорар в случай на отмяна на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок ,както и е основателна.

1

На 03.08.2024г., в 02.16 часа в с.Куртово Конаре на кръстовището образувано от ул.17 и ул.1-ва ,управлява лек автомобил Тойота Ланд Крузер с рег .№ Р*** /собственост на В. клуб ЕООД гр.Пазарджик/е установено,че водача В. К. не ползва обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано,както и че управлява ППС ,което не е представено на технически преглед.Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно тези обстоятелства.

При което впоследствие и издадено настоящето наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия е била санкциониран за нарушението по чл. 137 А ал.1 от ЗДП и за чл.147 ал.1 от ЗДвП.АУАН е предявен на водача,като същия го е подписал ,като на място е вписано,че няма възражения.Самият отказ е удостоверен с подписа на свидетел на отказа.

Впоследствие е съставено и атакуваното НП ,връчено на 01.11.2024г на В. К..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като същата се оспорва от жалбоподателя и неговия пълномощник.Твърди се,че К. имал здравословен проблем ,който му е попречил да бъде с обезопасителен колан, като за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДВП няма изложени конкретни доводи.С оглед изясняване на обективната истина в качеството на свидетел и разпитан актосъставителя –К. ,който потвърждава своите констатации ,като същия е категоричен ,че водача към момента на проверката не е възразил ,че има здравословен проблем,който е пречка да ползва обезопасителния колан, както и не са му представяни документи в тази насока.Съдът кредитира показанията му в цялост,като ясни,категорични и правдиви.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци , водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Относно нарушението по пункт 1-за нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП

Досежно искането за отмяна на НП , а именно за нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП са изложени доводи, че жалб.К. бил във влошено здравословно състояние ,поради което и същото възпрепятствало ползването на обезопасителен колан.В тази връзка е представен амбулаторен лист №2431340BEA14 от 01.08.2024г.-в същия е вписано –стара контузия на раменната става.След промяна в атмосферното налягане болки в раменната става.Нова контузия и артроза на лява раменна става активните движения невъзможни ,а пасивните много силно затруднени.

Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление 2 на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.

Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от представеното с жалбата и прието по делото на основание чл. 283 от НПК и обсъдени по -горе документи като писмени доказателства се ,че физическото състояние на жалбоподателя не е такова, което да го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.Тоест към 03.08.2024г. по делото липсват доказателства медицински документи, издадени от лекар-специалист в съответната област на установените заболявания, в който да има официално удостоверяване, че физическото състояние на жалбоподателя към процесната дата ( 03.08.2024г), не позволява същият да управлява МПС с поставен обезопасителен колан, което състояние да е обусловено от заболяване и да е релевантен за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .Амбулаторен лист с посочен по-горе № и дата не съдържа лекарско предписание, че физическото състояние на К. не позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо състояние към август 2024г. не може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната медицина.

С оглед на всичко това съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС.

Като с оглед представените доказателства -амбулаторен лист е без изрично вписване,че състоянието му е такова ,което да предполага или изисква по - специален режим .Ето защо и съдът не счита,че ползване на обезопасителен колан е пречка за физическото състояние на водача.

Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП описано в пункт II от НП Относно нарушението по чл. 147, ал.1 ЗДвП както в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролните органи, че МПС не е представено на ГТП. Липсва обаче каквото и да било изложение на фактически обстоятелства, които да позволят проверка на този извод.

От текста на чл. 147, ал. 1 ЗДвП е видно, че основните съставомерни обстоятелства по този състав са срока, в който МПС е следвало да се представи на ГТП; Изтичането на този срок; Непредставянето на МПС в определения срок.

Само при кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав деянието е съставомерно, като спазването на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало те да намерят съответното отражение в АУАН и НП.

Посоченото е особено важимо на фона на разпоредбата на чл. 147, ал. 3 ЗДвП, от която е видно, че периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от категорията на МПС и неговото предназначение; обстоятелството дали МПС е ново или употребявано; годините, на които е МПС.

3

В зависимост от комбинацията от горните фактори е възможно ГТП да се дължи през различен период от време вариращ от шест месеца до 2 години.

С оглед гореизложеното безусловния минимум от факти, които е следвало да се посочат в АУАН и НП с оглед правото на защита на нарушителя е включвал индивидуализация на срока на валидност на предходния технически преглед и датата, до която е следвало МПС да бъде представено на следващ ГТП.

Само при надлежното очертаване на тези факти и съпоставката им с датата на извършената полицейска проверка може да се провери правилността на правния извод на контролния орган, че срока за представяне на процесното МПС на технически преглед е изтекъл.

При този начин на описание на деянието по чл. 147, ал.1 ЗДвП съдът бива поставен в положение, за да провери съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (и са заменени с правни изводи), което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия по чл. 63 ЗАНН.

На следващо място, налице е и друго самостоятелно материално правно основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.

От систематичното тълкуване на сочената като нарушена норма на чл.

147, ал.1 ЗДвП и приложимата санкционна норма на чл. 181, т.1 ЗДвП / а не тази посочена в НП - чл. 185 ЗДвП/ следва, че субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и единствено собственика на ППС, респективно само той може да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение. Това следва на първо място от изричния текст на законовата норма, но и от изискването при представяне на ГТП да се носят редица документи, до които има достъп само собственика на автомобила, каквито са голям талон, документ за платен данък и др.

В самия текст на АУАН и НП е посочено изрично, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил. От горното следва, че жалбоподателят не е годен субект на нарушението, за което е наказан, поради което НП следва да се отмени в тази му част и на това самостоятелно основание.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по т. 1 от НК и отменено по т.2 от НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ

В настоящото производство искане за разноски е направено единствено от жалбоподателя, който съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., изцяло и в брой-видно от л.6 . Предвид на това и с оглед изхода от спора, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 114,30 лв., съобразно уважената част от жалбата. Въззиваемата страна не е направила претенция за присъждане на разноски в настоящото производство.

По делото са сторени разходи и за транспортни разходи при явяването 4 на лицето С. М. К., за която с протоколно определение от15.04.2025 ., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив да се издаде РКО на същия в размер на 49,98 лева.Поради което следва тези разноски в посочения размер да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР–Пловдив, като ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 24-0333-001078 г. издадено от Началник група ОД на МВР-Пловдив ,РУ- Стамболийски ,с което на В. А. К. ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП , както и на основание чл.185 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0333-001078 г. издадено от Началник група ОД на МВР-Пловдив ,РУ- Стамболийски ,с в частта,с която на В. А. К. ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДВП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати н а В. А. К. ЕГН ********** сумата в размер на 114,30 лв, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 49,98 лв., за транспортни разходи за явяване по делото.

.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.