Решение № 184 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Наталия П. Неделчева

Златина Ив. Кавърджикова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502484 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.№295260/28.07.2021г. на „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД, ЕИК 204979936, чрез адв. Т.Т., срещу решение № 261999 от 18.06.2021г., постановено по гр. дело № 15347/2020г. на ВРС, ХХ VI-ти състав, с което са уважени предявените от С. Н. АС., ЕГН ********** срещу дружеството обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и чл.128, ал.2 от КТ. В жалбата e изразено становище за неправилност, и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Въззивникът счита, че дисциплинарното наказание е наложено в изпълнение на законовоустановената процедура, поради което се явява законосъобразно.

Сочи, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.195 от КТ.

Намира, че работодателят правилно е определил вида на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние. Въззивникът не оспорва размера на претендираните суми, но твърди, че те са платени на възззиваемия. Сочи се, че последният е изнесъл от офиса на фирмата ведомостите за заплати, поради което въззивникът не разполага с писмени доказателства за извършените плащания. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като му бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал 1 до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от С. Н. АС., ЕГН **********, срещу „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД, ЕИК 204979936, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 79, ет.10, ап.4, както следва: 1) иск за признаване на извършеното със Заповед № 4/26.08.2020г. на управителя на ответното дружество уволнение за незаконно и неговата отмяна на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ; 2) за заплащане на сумата от 3900 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 6 месеца, считано от 26.08.2020г. на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ; 3) иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 3549,26 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. януари 2020г. до м.август 2020г., формирана както следва: 114,63 лева за м. януари 2020г., 504,39 лева за м. февруари 2020г., 504,39 лева за м. март 2020г., 504,39 лева за м. април 2020г., 504,39 лева за м. май 2020г., 504,39 лева за м. юни 2020г., 504,39 лева за м. юли 2020г. и 408,29 лева за м. август 2020г.; 4) иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 190,42 лева, представляваща сбор от законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от падежа на всяко от тях до 25.11.2020г., от която сума: 9,52 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.януари 2020г. в размер на 114,63 лева за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2020г.;

37,83 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.февруари 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.03.2020г. до 25.11.2020г.; 33,49 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.март 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.04.2020г. до 25.11.2020г.; 29,28 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.април 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от01.05.2020г. до 25.11.2020г.; 24,94 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.май 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.06.2020г. до 25.11.2020г.; 20,74 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.юни 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 2

01.07.2020г. до 25.11.2020г.; 16,39 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.юли 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 01.08.2020г. до 25.11.2020г.; 18,23 лева върху дължимото трудово възнаграждение за м.август 2020г. в размер на 504,39 лева за периода от 26.08.2020г. до 25.11.2020г. В условията на евентуалност при отхвърляне на претенцията за отмяна на незаконното уволнение ищецът предявява иск по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 305,27 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни дни от 2020г. и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7,80 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 305,27 лева за периода от 26.08.2020г. до 25.11.2020г. Претендират се и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по силата на трудов договор №3/27.01.2020г., като е заемал длъжността „главен счетоводител“ в условията на външно съвместителство с работно време от 4 часа на ден. Уговорено било месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, платими в брой. Поради обявеното в страната извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19 през м. март, страните се договорили ищецът да извършва своята работа от вкъщи при условията на работа от разстояние. През м. септември докато подготвял ведомости за трудовите възнаграждения за предходния месец, ищецът установил, че трудовото му правоотношение е прекратено на 26.08.2020г., за което не бил уведомен.

Опитал се да осъществи контакт с ответното дружество, но не успял. На 02.10.2020г. получил по пощата Заповед № 4/26.08.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа. Заповедта била датирана като получена на 17.09.2020г., без да е положен подпис на ищеца. Ищецът твърди, че не са му били искани обяснения, нито бил изслушван преди дисциплинарното уволнение. Счита дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно поради неспазване на процедурата по чл.193 от КТ. Оспорва заповедта като немотивирана съгласно изискванията на чл.195 от КТ като твърди, че в същата не се посочва кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението и липсват мотиви. Прави възражение и за изтекла погасителна давност за налагане на дисциплинарното наказание съгласно чл.194 от КТ. Оспорва да е извършил посоченото дисциплинарно нарушение – неявяване на работа, като твърди, че е извършвал работа от разстояние, и е бил на разположение на работодателя 3 през работното си време. Излага също, че за целия период на трудовия договор, а именно от м. януари 2020г. до м. август 2020г. не му е заплащано трудово възнаграждение, с падеж първо число на следващия месец, което е в общ нетен размер от 3549,26 лева. Ищецът твърди, че за 2020г. не е използвал 12 дни платен годишен отпуск, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение му се дължи обезщетение в размер на 305,27 лева, което също не му е заплатено, като претендира същото в условията на евентуалност. По изложените съображения моли предявените срещу ответното дружество искове да бъдат уважени като основателни.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. С писмено становище, представено преди о.с.з. предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението на ищеца, че сключеният между страните трудов договор е бил при условията на външно съвместителство, както и наличието на договорка между ищецът да извършва работа от разстояние. Твърди, че ищецът е получил в пълен размер полагаемите му се трудови възнаграждения на ръка, за което се е подписвал по ведомост в офиса на дружеството. Твърди още, че ищецът постоянно отсъствал от работа и затова му била изпратена по куриер покана от 24.07.2020г. за даване на писмени обяснения в 14-дневен срок във връзка с извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неявяване на работа. Поканата била получена лично от адресата на 27.07.2020г., след което било наложено дисциплинарното наказание. Твърди се, че от м. август ответникът ползва услугите на счетоводна фирма и при поискване на документацията, е установено, че същата липсва и без съгласие на управителя е изнесена от главния счетоводител (ищеца), поради което липсват фактури, ведомости за заплати, досиета и др. За посоченото била сезирана прокуратурата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като по силата на трудов договор №3/27.01.2020г. ищецът е заемал длъжността „главен счетоводител“.

4

Трудовият договор е сключен при условията на чл. 111 от КТ /допълнителен трудово договор при друг работодател/, като е отбелязано, че е взето съгласие от работодателя по основния трудов договор; за място на извършване на работата е определено гр. Варна, ул. „Георги Бенковски“; договорът е за неопределено време при 4-часово работно време на ден с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, и платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Със заповед №4/26.08.2020г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, считано от 26.08.2020г. с посочени причини за прекратяване на трудовия договор: дисциплинарно уволнение поради системно неявяване на работа. Вписано е, че заповедта е връчена на лицето на 17.09.2020г., но липсва подпис на служителя Сезар Нехат А..

Представен е плик, с който се твърди, че заповедта е била изпратена по пощата на 29.09.20г. и получена от ищеца на 02.10.2020г.

По делото е приета заповед №14/24.08.2020г. на управителя на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на осн. чл. 188, т.3 вр. чл. 190, ал.1, т.2 КТ поради системно неявяване на работното място за повече от два работни дни в периода 27.01.24.07.2020г.

В същата е посочено, че управителят Галина Минчева СТ. въз основа на сигнали с вх. № 1/10.04.2020г. и с вх. № 2/30.06.2020г., подадени от Ц.М.В., технически ръководител в дружеството, е извършил проверка, при която е установено, че С.Н. А. системно не се е явявал на работното си място за повече от два работни дни за периода 27.01.2020-24.07.2020, поради което на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и чл.193, ал.3 му е наложено наказание дисциплинарно уволнение. На следваща страница са положени три подписа за свидетели, удостоверяващи отказа на служителя да подпише заповедта.

Представени са и докладни записки № 1/10.04.2020г. и № 2/30.06.2020г., изготвени от Ц.М.В., технически ръководител водоснабдяване и канализация, с които управителят на „КМГ ВЕЛЕС“ ЕООД е уведомен за извършени проверки, при които е установено, че С. Н. АС. е отсъствал от работа без предупреждение или писмена молба в продължение на повече от 5 два дни в периода 03.02-05.02.20, 09.02.20, 17.02-21.02.20, 28.02.20, 0406.03.20, 17.03.20, 20.03.20, 23-25.03.20, 01.06-03.06.20, 05.06.20, 08.0610.06.20, 12.06.20, 15.06-19.06.20, 22.06-26.06.20. И в двете докладни е записано, че С. Н. АС. не желае да се запознае с докладната и отказва да положи подпис

Разпечатката съдържа 28 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/736876a6-da6a-4c32-a2f8-8b516aca4f63