Присъда № 31 от 13.03.2025, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№31/13.03.2025 година, постановена по НЧХД № 614/2023г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от частен характер производство е образувано по тъжба на М. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, против М. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с която против подсъдимия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 29.04.2023 год. около 22.00-23.00 часа, пред ***, находяща се в ***, бивш стопански двор, чрез нанасяне на множество удари с юмруци и шамари в областта на лицето и главата е причинил на тъжителя М. Г. К., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и носа, с наличие на леко изразени болезнени подутини и повърхностни охлузвания, под формата на одрасквания, в областта на гърба на носа, т.е. болки и страдания без разстройство на здравето.

По реда на чл.84 и сл. от НПК частният тъжител М. Г. К. е конституиран и в качеството на граждански ищец в наказателното производство и същият, упражнявайки своите процесуални права, предяви против подсъдимия М. М. Д. граждански иск с правно основание чл.45 и следв.от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500.00 лева, за причинените му болки и страдания като пострадал от нанесените му от подсъдимия телесни повреди – предмет на повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 29.04.2023г. до окончателното й изплащане. Тъжителят и гр.ищец претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание гражданският ищец и частен тъжител М. Г. К. и неговият повереник – адв.П. М. от АК-гр.Ямбол поддържат предявения граждански иск и правят искане същия да бъде уважен в пълен размер. Поддържат обвинението срещу подсъдимия М. М. Д. и ангажират доказателства в подкрепа на обвинението и исковата претенция.

Повереникът на частния тъжител - адв.М, в хода на съдебните прения по делото излага доводите си, поради които счита, че обвинението против подсъдимия М. М. Д. в извършване на вмененото му престъпление по чл.130, ал.2 от НК, е доказано. В тази насока адв.М се позовава на представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 136 от 2023 година, издадено от д-р Ч. на 02.05.2023г., от което се установяват вида и естеството на телесните увреждания, които е претърпял тъжителя, като още тогава по негови сведения е записано какви събития същия е посочил като причина за констатираните телесни повреди, като е отразен деня, часа и ударите, с които са му причинени описаните телесни повреди. В същото време повереникът на частния тъжител изтъква, че макар и нито един от разпитаните по делото свидетели да не е заявил да е възприел удар или удари, които да са нанесени от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, то повечето свидетели с показанията си установиха, че въпросният ден и час, на посоченото място в заведение ***, находящо се в село Лесово, е имало някакво физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя, което се описва като бутане и блъскане. Освен това адв.М в пледоарията си акцентира и на категорично установеното обстоятелство, че разпитаните като свидетели полицейски служители са посетили местопрестъплението, установили са обстоятелства, касаещи деянието, но тъй като са отишли по-късно не са възприели присъствието на тъжителя на местопрестъплението. Изтъква се, че и самият подсъдим е потвърдил, че е бил на инкриминираната дата и време на местопрестъплението, имал е някакъв физически контакт с тъжителя, но отрича да му е нанасял удари. Според адв.М е възможно тъжителя действително да е употребил алкохол и да е бил в опиянено състояние, възможно е същия с някои свои действия и думи, да е предизвикал гняв у подсъдимия, но физическата агресия, която според повереника безспорно е проявена спрямо тъжителя, не би следвало да бъде оправдана, тъй като от страна на тъжителя се установи, че не е имало никакъв акт на физическо насилие спрямо подсъдимия. Предвид на тези си доводи, адв.М моли съда да 1 признае подсъдимия М. М. Д. за виновен в осъществяване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде осъден подсъдимия да заплати на М. Г. К. причинените му вследствие на престъпното деяние неимуществени вреди, по справедливост.

Подсъдимият М. М. Д. от с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, редовно и своевременно призован, участва в съдебните заседания лично и по негово желание с назначен при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК служебен защитник в лицето на адв.Д. И.

Д. от АК-Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК. В хода на съдебното следствие подс.Д. дава подробни обяснения по случилото се като визира фактология, различна от тази изложена в тъжбата. Категорично отрича да е нанасял на тъжителя К. удар с ръка, както и да е имал каквото и да е физическо съприкосновение с него, с изключение на 2-те цигари, които му е дал на инкриминираната дата, време и място отвън пред заведението, след като К. е бил изкаран навън от двамата братя – разпитаните по делото свидетели З. И. И. и И. И. И. поради това, че е бил в нетрезво състояние, ходил е от маса на маса и е притеснявал гостите на празненството, на което не е бил поканен. Твърди, че пристигналите впоследствие пред заведението полицаи са го питали единствено дали е имало дразги между него и тъжителя, но не и „дали е имало бой“. В предоставената му в хода на устните прения възможност за лична защита подсъдимият е заявил, че „иска правосъдие“.

Защитникът на подсъдимия – адв.Д. пледира за признаване на подзащитния му за невиновен в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин фактическата обстановка, изложена в тъжбата, както и не установяват, че М. Д. е причинил телесните увреждания, описани в представеното съдебномедицинско удостоверение, както и механизма на причиняване на описаните телесни увреждания. Според адв.Д. никой от разпитаните по делото свидетели – очевидци не заяви, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление. Напротив и двамата разпитани очевидци на случилото се на инкриминираната дата, време и място, свидетелите И. И. и З. И., единият от които се установи, че е бил домакин на празненството във въпросното заведение, категорично отрекоха подсъдимият М. Д. да е докосвал тъжителя, за който сочат, че е пристигнал неканен и в нетрезво състояние в заведението. Изтъквайки, че тези двама свидетели са ангажирани от тъжителя, то адв.Д. счита, че показанията им за случилото се на инкриминираната дата, време и място, следва да се възприемат като обективни и правдиво изложени. По отношение на извършеното от разпитаните по делото като свидетели полицейски служители, посещение на място, защитникът на подсъдимия акцентира на обстоятелството, че същите са се отзовали на подаден от самия тъжител сигнал на тел.112 и поради това полицаите са били длъжни да вземат отношение. В пледоарията си адв.Д. обръща внимание и на несъответствието в механизма на причиняване на телесните увреждания, който е посочил тъжителя в тъжбата си и този, който е описан в представеното съдебномедицинско удостоверение. В тази насока се изтъква, че в тъжбата си тъжителя К. твърди, че са му били нанесени шамари, а с медицинското удостоверение е констатирано, че К. има охлузвания.

Според защитата естеството на тези увреждания навяват на извод, че е по-вероятно същите да бъдат получени вследствие на падане на тъжителя, както твърди в показанията си св.З.

И., а не от нанесени шамари. В пледоарията си адв.Д. възразява по отбелязаното от повереника на тъжителя в хода на устните прения, като отрича подсъдимият да е твърдял в обясненията си, че е имал физически контакт с тъжителя. Предвид на тези си доводи и съображения защитникът на подсъдимия прави искане съдът да постанови единствено справедливата оправдателна присъда като признае подзащитния му за невиновен в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, както и да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск за претендираните неимуществени вреди. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

2

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. Д. е роден на *** година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН-**********.

Частният тъжител М. Г. К., с ЕГН **********, е с постоянен адрес – ***.

Установи се, че страните се познават като съселяни, както и това, че подс.Д. е брат на лицето Г., което към инкриминираната дата е съжителствало с К. А., която преди това е съжителствала на съпружески начала с тъжителя М. К..

На 29.04.2023г. около 18.00 часа разпитаният по делото като свидетел И. И. И. е отбелязвал рождения ден на внучето си в ***, находяща се в бившия стопански двор на с.Лесово, намиращ се в края на селото в посока към ГКПП-Лесово. На празненството били поканени около 100 гости – близки и приятели на св.И. и семейството му, между които бил брат му – свидетелят З. И. И. със семейството си и подсъдимият М. М. Д. със съпругата и децата си. Гости на празненството били и братът Г. на подсъдимия и съжителстващата с него К. А.. В заведението не е имало външни лица освен празнуващите.

Около 19.00-19.30 часа в заведението влязъл тъжителя М. Г. К., който не бил поканен на празненството, като на домакина на празненството – св.И. И., му е направило впечатление, че К. още с влизането си, е бил в очевидно нетрезво състояние. Тъжителят седнал на една от масите на празнуващите и от уважение домакините на празненството, му сервирали салата и питие, за да го почерпят. След около половин час тъжителят К. започнал да обикаля по масите и да се дразни с гостите на празненството. Впоследствие се приближил и до масата, на която седели К. А. и Г. /брата на подсъдимия/ и започнал да се дразни с тях, като настоявал К. А. да му върне едно шише ракия или парите за него – 10 лева. Братът на домакина – свидетеля З. И. възприемайки това, за да предотврати евентуален скандал, се приближил до тъжителя и го хванал за ръка с думите – „Комшо, какво стана?“, при което тъжителя К. му отговорил „Искам си ракията“ и му обяснил, че К. А. му дължи връщането на 10 лева за едно шише ракия. Св.З. И. държейки тъжителя за ръка, го изкарал навън, но тъй като последният поискал отново да влезе, за да си купи цигари, св.И. И., който също се притеснил от поведението на К., застанал на вратата и попречил на тъжителя да влезе в заведението.

След като св.З. И. държайки за ръка тъжителя К., го изкарал навън, го оставил в близост до паркирано МПС, на около 5 метра от заведението, заявявайки му, че трябва да се прибира. Но К. продължил да повтаря, че си иска ракията. В близост до него в този момент освен св.З. И., се приближили и наизлезлите от заведението - св.И. И., подсъдимият М. Д. и други три лица. Св.И. И. отново подканил тъжителя да се прибира, при което последният поискал да влезе в заведението, за да си купи цигари. Подсъдимият Д. изкарал две цигари от своите и ги подал на тъжителя с думите „Защо се дразниш с брат ми, пиян си, прибирай се“, след което подсъдимият тръгнал да влиза в заведението. В този момент тъжителят К., тъй като не го държали краката вследствие на употребения алкохол, залитнал и паднал на земята. Възприемайки това двамата братя - свидетелите З. и И. И.и го хванали, помогнали му да се изправи и го подпрели на капака на паркирания в близост автомобил с думите, че трябва да се прибира, при което тъжителят К. подвикнал след прибиращия се към заведението подсъдим с думите „Защо ме удари?“, на което Д. без да се обръща отговорил с думите „Не съм те ударил“. Св.И. И. отново подканил тъжителя да се прибира, след което двамата братя – свидетелите З. и И. И.а и останалите лица, които били наобиколили тъжителя К., се прибрали в заведението, а тъжителя тръгнал да се прибира към дома си.