Решение № 14921 от 31.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6635/2022
- Вид
- Решение № 14921
- Подписан
- 31.07.2024
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 14921 гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110106635 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121333475, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Мария Атанасова“ № 5, чрез адв. Х. Х., със съдебен адрес гр. София, бул.
„България“ № 106, вх. Г, ет. 6, ап. 15, против „МЕТАМОРФОЗА КРИЕЙТИВ“ ООД, ЕИК 204574311, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда“, ул.
„Илиянско шосе“ № 1, Бизнес сграда „Филкаб“, ет. 3, офис 307, представлявано от В.С.управител, с която са предявени установителни искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 24882,34 лв., представляващи сбор от незаплатени задължения за извършени куриерски услуги за доставка на пратки, ведно със законна лихва от 16.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които са издадени електронни фактури, както следва: сумата в размер на 1034,62 лева по електронна фактура с № 2000006878/08.02.2021 г., сумата в размер на 743,47 лева по електронна фактура № 3000002357/08.02.2021 г., сумата в размер на 3913,28 лева по електронна фактура № 2000008132/15.02.2021 г., сумата в размер на 677,32 лева по електронна фактура № 3000002936/15.02.2021 г., сумата в размер на 7988,06 лева по електронна фактура № 2000009597/22.02.2021 г., сумата в размер на 1033,90 лева по електронна фактура № 3000003461/22.02.2021 г., сумата в размер на 7667,65 лева по електронна фактура № 2000011340/28.02.2021 г., сумата в размер на 1200,16 лева по електронна фактура № 3000004118/28.02.2021 г., сумата в размер на 421,97 лева по електронна фактура № 3000005308/15.03.2021 г., и сумата в размер на 201,91 лева по електронна фактура № **********/31.03.2021 г., ведно със законна лихва от 16.08.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47594/2021 г. по описа на на СРС, I ГО, 162-и състав.
В исковата молба са наведени твърдения, че между страните съществуват трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът извършва куриерски услуги за доставка на пратки по силата на договор, сключен през месец февруари, 2019 г. За всяка от доставените пратки ищецът е издал електронна фактура по смисъла на ЗЕДЕП и в съответствие с чл. 112, ал. 2 ЗДДС чрез системата за обмен на електронни документи и електронни фактури eFaktura.bg, предоставяна от „Борика Банксервиз“ АД. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
1
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Моли служебно да се изиска и приложи ч. гр. д. № 47594 по описа на съда за 2021 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да се даде ход на делото въпреки нередовното му призоваване. Излага становище, в което потвърждава, че с преводно нареждане от 07.04.2024 г. ответникът е превел по банков път сумата от 10000 лв. Ищецът е завел в счетоводството си заплатената сума за погасяване на фактура № 3000002357/08.02.2021 г. и фактура с № 2000006878/08.02.2021 г., фактура № 2000008132/15.02.2021 г., фактура № 3000002936/15.02.2021 г., както и частично фактура № 2000009597/22.02.2021 г. Поддържа иска за остатъчното задължение на ответника в размер на 14882,34 лв. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество депозира отговор, с който заявява, че процесното вземане е частично погасено чрез плащане за сумата от 10000 лв. Заявява, че с плащането е погасено изцяло задължението по фактура № 200009597 от 22.02.2021 г. на стойност от 7988,06 лв. и частично задължението по фактура № 2000011340 от 28.02.2021 г. до размера на сумата от 2011,94 лв. За размера на исковата претенция над 10000 лв., ответникът признава иска и изразява съгласие за постигане на съдебна спогодба. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото.
С отговора ответникът представя писмени доказателства. Не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си, поддържа отговора на исковата молба. Поддържа, че е направено плащане в размер на 10000 лв., като признава иска в останалата му част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция е било указано на ищцовата страна да установи следните обстоятелствамежду ищцовото дружество, като изпълнител, и ответника, като възложител, е сключен договор за куриерски услуги през месец февруари 2019 г.; ищецът е изпълнил пълно, точно и навременно всичките си задължения по договора.
В тежест на ответника е било възложено да докаже погасяване на паричното си задължение до размера на сумата от 10000 лв.
С оглед извършеното признание на иска от ответника между страните са безспорни обстоятелствата около възникване на задълженията по процесните фактури във връзка договорни отношения за куриерски услуги, по които ищецът е изпълнил пълно, точно и навременно всичките си задължения по договора.
По делото е представено и прието като писмено доказателство платежно нареждане за кредитен превод в размер на 10000 лв. от 07.04.2022 г., извършен в полза на ответното дружество, за погасяване на задължения по гр.д. 6635/2022 г. по описа на СРС, 162-ри състав. В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ищецът е направил признание на факта, че с преводно нареждане от 07.04.2024 г. ответникът е превел по банков път сумата от 10000 лв. Посочената сума ищецът е завел в счетоводството си за погасяване на фактура № 3000002357/08.02.2021 г. на стойност 1034,62 лв., фактура с № 2000006878/08.02.2021 г. на стойност 743,47 лв., фактура № 2000008132/15.02.2021 г. на стойност 3913,28 лв., фактура № 3000002936/15.02.2021 г. на стойност 677,32 лв., както и частично фактура № 2000009597/22.02.2021 г. за сумата до 3631,31 лв.
2
Между страните не се спори, че ответникът дължи непогасеният остатък в размер на 14882,34 лв. Действително при извършване на превода на сумата от 10000 лв. ответникът не е заявил кои конкретно суми погасява. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД.
Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.
Следователно, доколкото ответникът не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение, а именно- по фактура № 200009597 от 22.02.2021 г. на стойност от 7988,06 лв. и частично задължението по фактура № 2000011340 от 28.02.2021 г. до размера на сумата от 2011,94 лв.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично за сумата от 14882,34 лв. и отхвърлен за горницата до 24882,34 лв.
Неоснователно е искането на ответника за разсрочване на изпълнението по реда на чл. 241 ГПК, тъй като не са представени никакви доказателства в подкрепа на същото, поради което следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, доколкото за едната част от исковата претенция е извършено признание на иска, а за останалата е налице плащане в хода на производството, поради което за тази съответна част ответникът също е станал причина за завеждане на делото. Същият претендира такива за исковото производство в размер на 497,65 лв.- държавна такса, и в размер на 480 лв.адвокатско възнаграждение. По делото е представена фактура от 08.02.2022 г. за изготвяване на установителен иск във връзка възражение по ч.гр.д. № 47594/2021 г. по описа на на СРС, I ГО, 162-и състав, в размер на 480 лв. с ДДС, и платежно нареждане от 17.02.2022 г. за погасяване на процесната фактура.
В съответствие с разясненията, дадени в т. 12 на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2484/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 162и състав. Предвид изложеното в полза на ищеца следва бъде присъдена сумата в размер на 497,65 лв.- държавна такса, и сумата от 1092 лв.- адвокатско възнаграждение, като за последната е представена фактура от 12.08.2021 г. за образуване на заповедно производство срещу „МЕТАМОРФОЗА КРИЕЙТИВ“ ООД, платена на 13.08.2021 г., видно от представено преводно нареждане.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 121333475, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Мария Атанасова“ № 5, по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове против „МЕТАМОРФОЗА КРИЕЙТИВ“ ООД, ЕИК 204574311, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда“, ул. „Илиянско шосе“ № 1, Бизнес сграда „Филкаб“, ет. 3, офис 307, представлявано от В.С.- управител, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 14882,34 лв., представляващи сбор от незаплатени задължения за извършени куриерски услуги за доставка на пратки, ведно със законна лихва от 16.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които са издадени електронни фактури, както следва: сумата в размер на 1034,62 лева по електронна фактура с № 2000006878/08.02.2021 г., сумата в размер на 743,47 лева по електронна фактура № 3000002357/08.02.2021 г., сумата в размер на 3913,28 лева по електронна фактура № 2000008132/15.02.2021 г., сумата в размер на 677,32 лева по електронна фактура № 3000002936/15.02.2021 г., сумата в размер на 1033,90 лева по електронна фактура № 3000003461/22.02.2021 г., сумата в размер на 5655,71 лева, 3 представляваща остатък по електронна фактура № 2000011340/28.02.2021 г., сумата в размер на 1200,16 лева по електронна фактура № 3000004118/28.02.2021 г., сумата в размер на 421,97 лева по електронна фактура № 3000005308/15.03.2021 г., и сумата в размер на 201,91 лева по електронна фактура № **********/31.03.2021 г., ведно със законна лихва от 16.08.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47594/2021 г. по описа на на СРС, I ГО, 162-и състав.
ОСЪЖДА „МЕТАМОРФОЗА КРИЕЙТИВ“ ООД, ЕИК 204574311, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Надежда“, ул. „Илиянско шосе“ № 1, Бизнес сграда „Филкаб“, ет. 3, офис 307, представлявано от В.С.- управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ДИ ЕЙЧ ЕЛ ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 121333475, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Мария Атанасова“ № 5, разноски за исковото производство в размер на 977,65 лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 1589,65 лв.държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта, с която е оставено без уважение искането за разсрочване, имаща характер на разпореждане- в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4