Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 31.01.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1514/2022
Вид
Решение № 171
Подписан
31.01.2023
В сила
03.03.2023
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Велико Търново, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110101514 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.327,ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Лактима“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощник адв.И. от АК Враца твърди, че между него и ответното дружество е сключен неформален договор за търговска продажба от 7.08.2020 г., по силата на който е доставил на ответника стоки на стойност 1671,73 лева с ДДС. Сочи, че за доставката на стоките са издадени 33 броя фактури и стокови разписки, които описва подробно. Твърди, че ответникът не е заплатил стойността на стоките по издадените фактури и моли съда да го осъди да заплати сумата от 1671,73 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира лихва за забава в общ размер от 260,83 лева за период от падежа на всяка фактура до 10.06.2022 г., както и присъждане на направените разноски в исковото, обезпечителното и изпълнителното производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа молбата.

Ответникът „Версус 2020“ ЕООД, гр.В.Търново, чрез пълномощник адв. М.-Г. от ВТАК е депозирал отговор, в който оспорва иска, като неоснователен. Заявява, че фактурите и стоковите разписки не установяват 1 сключен договор за продажба и тъй като не са подписани от лица, имащи съответното качество не могат да послужат като доказателства за приемане на описаните стоки. Оспорва приложените документи и моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа изложеното становище. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

По делото като доказателства са приложени данъчна фактура № 2000162333 от 7.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 453799 към нея с посочена дата на доставка 10.0-8.2020 г. ; Данъчна фактура № ********** от 11.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 454096 към нея с дата на доставка 12.08.2020 г.; Данъчна фактура № 2000162749 от 13.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 454466 към нея с дата на доставка 14.08.2020 г.; Данъчна фактура № 2000162805 от 14.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 454707 към нея с дата на доставка 17.08.2020 г.; Данъчна фактура № 2000162992 от 18.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 454981 към нея с дата на доставка 19.08.2020 г.; Данъчна фактура № 2000163137 от 20.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 455252 към нея с дата на доставка 21.08.2020 г. ;

Данъчна фактура № 2000163204 от 21.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 455463 към нея с дата на доставка 24.08.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000163404 от 25.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 455751 към нея с дата на доставка 26.08.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000163559 от 27.08.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 456079 към нея с дата на доставка 28.08.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000163832 от 1.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 456575 към нея с дата на доставка 2.09.2020 г.;

Данъчна фактура № ********** от 3.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 456870 към нея с дата на доставка 4.09.2020 г. ;

Данъчна фактура № 2000164027 от 4.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 457054 към нея с дата на доставка 7.09.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000164186 от 8.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 457410 към нея с дата на доставка 9.09.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000164323 от 10.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС 2 и Стокова разписка № 457715 към нея с дата на доставка 10.09.2020 г.;

Данъчна фактура № ********** от 10.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 457675 към нея с дата на доставка 11.09.2020 г. ;

Данъчна фактура № ********** от 11.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 457903 към нея с дата на доставка 14.09.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000164556 от 15.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 458216 към нея с дата на доставка 16.09.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000164777 от 17.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 458552 към нея с дата на доставка 18.09.2020 г.;

Данъчна фактура № 2000164860 от 18.09.2020 г. и Стокова разписка № 458832 към нея с дата на доставка 21.09.2020 г.; Данъчна фактура № 2000164988 от 22.09.2020 г. на стойност 83,79 лева с ДДС и Стокова разписка № 459039 към нея с дата на доставка 22.09.2020 г. ; Данъчна фактура № 2000165017 от 22.09.2022 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 459058 към нея с дата на доставка 23.09.2020 г.; Данъчна фактура № ********** от 24.09.2020 г. на стойност 83,79 лева с ДДС и Стокова разписка № 459375 към нея с дата на доставка 25.09.2020 г.; Данъчна фактура № 2000165228 от 25.09.2020 г. на стойност 50,27 лева с ДДС и Стокова разписка № 459613 към нея с дата на доставка 28.09.2020 г.; Данъчна фактура № 2000165649 от 1.10.2020 г. на стойност 46,98 лева с ДДС и Стокова разписка № 460194 към нея с дата на доставка 2.10.2020 г.; Данъчна фактура № ********** от 2.10.2020 г. на стойност 46,98 лева с ДДС Стокова разписка № 460400 към нея с дата на доставка 5.10.2020 г. ; Данъчна фактура № 2000165860 от 6.10.2020 г. на стойност 80,77 лева с ДДС и Стокова разписка № 460739 към нея с дата на доставка 7.10.2020 г.; Данъчна фактура № 2000166036 от 8.10.2020 г. на стойност 33,65 лева с ДДС и Стокова разписка № 461034 към нея с дата на доставка 9.10.2020 г. ; Данъчна фактура № ********** от 13.10.2020 г. на стойност 23,49 лева с ДДС и Стокова разписка № 461540 към нея с дата на доставка 14.10.2020 г.; Данъчна фактура № 2000166402 от 15.10.2020 г. на стойност 80,77 лева с ДДС и Стокова разписка № 461858 към нея с дата на доставка 16.10.2020 г. ; Данъчна фактура № 2000166594 от 20.10.2020 г. на стойност 30,22 лева с ДДС и Стокова разписка № 462333 към нея с дата на доставка 20.10.2020 г. ; Данъчна фактура № 2000166831 от 22.10.2020 г. на стойност 40,25 лева с ДДС и Стокова разписка № 462648 към нея с дата на доставка 22.10.2020 г.; Данъчна фактура № 3

2000166846 от 22.10.2020 г. на стойност 40,25 лева с ДДС и Стокова разписка № 462715 към нея с дата на доставка 23.10.2020 г.; Данъчна фактура № 2000167106 от 27.10.2020 г. на стойност 30,22 лева с ДДС и Стокова разписка № 4632846 към нея с дата на доставка 28.10.2020 г. Всички фактури са с посочен изпълнител „Лактима“ ЕАД и получател „Версус“ ЕООД, а стоковите разписки- с посочен доставчик „Лактима“ ЕАД и получател „Версус 2020“ ЕООД. Стоките, предмет на процесните счетоводни документи са „Айрян Балкан“ в разфасовки от 330 мл. и от 500 мл. Приета е и финансово- счетоводна справка за вземания на „Лактима“ ЕАД от „Версус“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори, че страните са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и доколкото спора между тях произтича от сключения договор за търговска продажба съдът е квалифицирал предявения главен иск с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ. Иска е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е основателен. Ищецът заявява претенциите си като твърди, че между страните е сключен неформален договор за продажба и доставка на стоки за периода от 7.08. до 27.10.2020 г. , по силата на който ищецът е доставял на ответното дружество многократно в посочения период еднотипни стоки- „Айрян Балкан“ в разфасовки от 330 мл. и от 500 мл., за което са издадени приетите по делото като доказателства 33 броя фактури и стокови разписки. Твърди се, че въпреки доставката на стоките и получените счетоводни документи ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността им в посочения от ТЗ срок- 14 дни след получаването им. Задължението не е изпълнено дори след изпратената покана за доброволно плащане. От своя страна ответникът отрича съществуването на договорното правоотношение, като заявява, че фактурите и стоковите разписки не установяват категорично сключен договор за продажба между страните. Твърди, че положените подписи не съответстват на лицата представляващи дружествата и че стоките, описани в документите не са му доставени. При така очертан предмета на правния спор съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца пълно и главно да установи наличието на валидното облигационно правоотношение между страните и изправността си по него, доставката на 4 описаните стоки и размера на претенциите си. Указал е на ответника, че следва пълно и главно по реда на чл.154,ал.1 от ГПК да установява своите фактически твърдения, а за опровергаване на направените от ищеца, да проведе непълно насрещно доказване. Доколкото договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден и консенсуален страните следва да постигнат съгласие за вещта и за цената, като задължение на продавача е да прехвърли собствеността и да предаде вещта, а купувачът трябва да я получи и да плати цената. От приобщените по делото писмени доказателства- 33 броя фактури и стокови разписки издадени в периода 7.08.2020 г.- 27.10.2020 г. съдът приема за доказано, че между двамата търговци е сключен неформален договор за търговска продажба, по силата на който в посочения период ищецът е продал и доставил на ответника описаните стоки на обща стойност 1671,73 лева с ДДС. Приложените фактури и стокови разписки освен, че са подписани от издателя- изпълнител по сделката, носят подписи и за получателя. В отговора на исковата молба ответникът ги оспорва с довода, че не носят подписите на законните представители, но никъде в закона не е предвидено подобно изискване за редовност на счетоводния документ. Дори фактурите и стоковите разписки да носят подписа на трето лице / каквато е обичайната практика, тъй като не може да се очаква единствено законния представител на търговеца да подписва всички получени, или издадени от него първични счетоводни документи/, ответникът не е поискал откриване на производство по оспорване автентичността на частните свидетелски документи, следователно съдът приема, че на ответното дружество са доставени описаните в стоковите разписки стоки по вид и количество, съответстващо и на издадените фактури. Следва да се има предвид още, че в отношенията между търговци се прилага презумпцията на чл. 301 от ТЗ , според която , когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото е приложено писмо за доброволно изпълнение до ответника , в което са описани процесните данъчни фактури и дължимите суми с изх.№ 58/3 от 13.05.2022 г., като е приобщена и обратна разписка за получените документи от ответното дружество на 16.05.2022 г. Ответникът не оспори получаването на поканата за доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че не се е противопоставил на извършените действия от негово име веднага след 5 узнаването /дори това да е станало едва на 16.05.2022 г./. Ответникът оспорва и реалната доставка на стоките, но при представени стокови разписки и фактури, при които е налице пълно съответствие между стоките, визирани като количество и вид в двата документа и носещи подписи срещу „получател“ и на двата документа, той следваше да установи наведените правоизключващи възражения. Такова доказване от страна на ответника не беше направено, поради което съдът приема, че с представените по делото документи ищецът доказа претенцията си, както по основание, така и по размер. Именно поради установеното единство между описаните артикули в стоковите разписки и фактурите съдът не споделя довода на ответника, че със стоковите разписки се доказва евентуално единствено връщането на амбалаж, но не и доставката на млечни продукти, както и възражението, че някой от фактурите не са подписани от получателя. Що се отнася до отразяването/ неотразяването на процесните фактури в счетоводството на процесното дружество и включването им/ невключването им в дневника за покупкопродажби и ползването /неползването на данъчен кредит по тях следва да се отбележи, че никоя от страните не се е позовала на тези факти в исковата молба/ отговора на исковата молба, същите се правят едва в писмени бележки на страните и най-вече - никоя от страните не поиска събирането на доказателства /назначаването на ССчЕ например / за установяването, респективно оборването им. В заключение съдът счита, че главния иск е основателен и при липса на доказано плащане на задълженията от страна на ответника следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1671,03 лева главница, представляваща незаплатени суми за доставка на стоки по издадени 33 бр. фактури в периода 7.08.2020 г.27.10.2020 г. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на иска- 10.06.2022 г. до окончателното изплащане.