Решение № 100 от 10.06.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ловеч, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310201082 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5007554 на ОД на МВР Ловеч е наложено на СТ. СТ. Т. от гр.В., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Т., който го е обжалвал, като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че фишът му е бил връчен на 12.11.2021 г., поради което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата подробно и обстойно са наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен материалния закон, както и че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че липсва ясното, че АТСС, с което е засечена скоростта е мобилно, като в тази връзка се позовава на ТР № 1/2014 г. на ВАС, като акцентира, че нарушения по ЗДвП могат да се санкционират с електронен фиш само ако са установени от стационарни АТСС. Обсъдил е и тълкувал нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е стигнал до извода, че при работа с мобилни АТСС е задължително постоянното присъствие на контролен орган.

По-нататък в жалбата са наведени доводи и възражения и относно липсата на съществени реквизити в издадения срещу него електронен фиш, а именно : към връченият му фиш не е бил представен снимков материал за нарушението, както и че липсва конкретен издател на фиша, тъй като посочването само на конкретното териториално поделение на МВР не е достатъчно. Възразява и относно техническата годност на АТСС, заснело нарушението.

С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е 1 издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Т. не се явява. С писмена молба заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея възражения и моли да бъде отменен електронният фиш.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 22.06.2021 г. в 14:21:09 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500 в с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.В. със скорост от 85 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населеното място с.Сопот, област Ловеч, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 50 км/час. Началото и краят на населеното място били обозначени съответно с табелите Д11 и Д12, видно от схемата за организацията на пътното движение от км 24+000 до км 25+000 /л.39/.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0171000 /л.13/ установили, че засечената в 14:21:09 часа на 22.06.2021 г. скорост от 85 км/час била от лек автомобил *********** с рег.№ *********. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 82 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.18/ било установено, че собственик на автомобила е СТ. СТ. Т. от гр.В..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 12.07.2021 г. /справка на л.15 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5007554 /л.12/ срещу СТ. СТ. Т. от гр.В..

Така издаденият ЕФ бил връчен на С.Т. на 12.11.2021 г. /известие за доставяне на л.16 от делото/, които данни кореспондират със заявеното в жалбата от Т. относно датата на 2 връчване на фиша.

Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Т., в качеството му на собственик на заснетия от АТСС автомобил санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, в размер на 400 лева.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Т. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на С.Т. и съответно когато жалбата е била изпратена по куриер до наказващия орган ОД на МВР Ловеч /л.9/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно СТ. СТ. Т. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи непосочването на конкретно лице, като издател на фиша, както и че не му е бил представен с фиша снимков материал на извършеното нарушение.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност в него ясно е посочено, че е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Компетентността на наказващият орган (ОД на МВР Ловеч) се разпростира върху цялата територия на административната единица Област Ловеч, като ноторен, не нуждаещ се от доказване факт е, че с.Сопот попада в този административно-териториален район. В тази връзка, макар и да не е наведено подобно възражение не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

3

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно компетентността на издателя на фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил.

Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТСС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено, а именно : в с.Сопот, област Ловеч, в тази част на селото, през която преминава първокласен път І-4 (София – В.), както и че скоростта на движение там е била ограничена до 50 км/ч. Повече от това 4 наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТСС и доводите за задължително постоянно присъствие на контролен орган, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.