Решение № 247 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200072 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. П. Г. чрез упълномощения му защитник адв. Б. срещу нова въззивна присъда на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, № 78/09.05.2023 г., постановена по в.н.о.х.д № 5715/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимия, депозирано на осн.чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените оплаквания. Сочи се неправилен доказателствен прочит на представената по делото медицинска документация за причиненото на пострадалата телесно увреждане в областта на ухото и последиците за нейния слух, които неправилно са били оценени като такива с необратим характер, както и относно вида на претърпяната от нея оперативна интервенция. В жалбата се твърди неяснота на мотивите към въззивната присъда и се застъпва тезата, че е постановена на базата на предположения и при превратна оценка на наличните доказателства. Навежда се 1 довод за пристрастност и предубеденост на състава на Градския съд, които се извеждат от отказа му да обсъди съществени за доказаността на обвинението обстоятелства от значение за характера и тежестта на процесното увреждане, както и се твърди порочно формирано вътрешно убеждение по фактите на обвинението. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за неправилна оценка на медико-биологичната характеристика на процесното увреждане, при несъобразяване със съдебната практика на ВКС /задължителна и трайна/ по този въпрос, което е довело и до неверни правни изводи за вида на причинената телесна повреда.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия Г. адв. Б. поддържа изцяло касационната жалба с релевираните оплаквания срещу присъдата на СГС по изложените в допълнението към жалбата съображения, както и направеното искане за оправдаване на подзащитния й като единствено правилен изход на делото.

Подсъдимият Г. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда и да се потвърди оправдателната присъда на първата инстанция.

Пред ВКС частния обвинител Х. Б., редовно уведомена не се явява. Представлява се от упълномощения повереник адв. П., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на фактическите и правни изводи на Градския съд, инкорпорирани във въззивната присъда. Повереникът на частния обвинител изтъква правилния процесуален прочит на релевантните доказателства и експертните заключения за вида и характера на причиненото на доверителката си телесно увреждане и счита, че медицинският и юридически критерии за определянето на телесната повреда са правилно приложени от въззивната инстанция. Позовава се на съдебната практика за телесните увреждания, съгласно която подобряване на състоянието на пострадало лице в резултат на проведено оперативно лечение е ирелевантно спрямо вида на причинената телесна повреда, поради което моли въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразно постановена и правилна. Счита, че причиненото увреждане на слуха е трайно установено и телесното увреждане законосъобразно е определено на средна телесна повреда, при съобразяване с експертните заключения по делото, поради което правилно съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 129 от НК от обективна и субективна страна.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия Г. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от 17.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 3178/19 г. по описа на Районен съдгр.София подсъдимият С. П. Г. е признат за невиновен в това, че на 19.03.2017 г. около 19.00 часа в гр. София, на ъгъла на ул. „Х К“ и ул. „Г. С. Р“ е причинил на Х. Л. Б. средна 2 телесна повреда, изразяваща се в „трайно отслабване на слуха на дясното ухо“, поради което и на осн. чл. 129, ал.2, пр.1, вр. ал. 1 от НК и чл. 304 от НК е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Направените по делото съответни разноски са оставени за сметка на държавата и в тежест на частния обвинител.

С нова въззивна присъда № 78/09.05.2023 г. на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д № 5715/2022 г. присъдата на районния съд е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият С. П. Г. е признат за виновен в извършване на престъплението по 129, ал.2, пр.1, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл. 189, ал.1 от НПК разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия Г..

Касационната жалба на подсъдимия чрез неговата защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

Приоритетен отговор следва да бъде даден на релевираното с жалбата на подсъдимия оплакване за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото оплакването за нарушение на материалния закон е допустимо да се проверява само при правилно формирано вътрешно убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението.

Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа основно по съображения за неправилна доказателствена оценка на обстоятелствата от значение за вида и характера на причиненото на пострадалата телесно увреждане, довело до нарушения в слуха на едното й ухо, в частност относно неговата продължителност във времето.

Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата по делото от значение за процесното телесно увреждане, на базата на които е приел за правилни фактическите изводи на първата инстанция, в това число и за вида и характера на телесната повреда, последиците за слуха на пострадалата и проведеното лечение.

Съгласно приетите от въззивния съд факти подсъдимият Г. е нанесъл на процесната дата удари с юмруци и плесници в областта на главата на пострадалата Б., като един от ударите, който е бил отправен с отворена длан е попаднал в областта на дясното й ухо и причинил силна болка. На следващият ден пострадалата била прегледана в Института „Пирогов“ в кабинет „УНГ“, при което й било съобщено, че се налага операция на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. При направения преглед в Съдебна медицина, на третия ден от увреждането се констатирали кръвонасядания в областта на лицето и разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо. На същата дата Б. била приета за лечение в Първа градска болница, където било извършено изследване на слуха, като от резултата от направената ауидиограма е установено намаление на слуха на дясното ухо до 40 децибела. На 21.03. била извършена оперативна интервенция, като в издадената при изписването й епикриза било 3 отразено наличие на „голяма тъпанчева перфорация с неравни кървящи ръбове в предния и задни долни квадранти на дясната тъпанчева мембрана“. На 13.04. било извършено ново изследване на слуха, като от направената аудиограма е установено, че към тази дата слухът е нормален.

По делото са назначени две медицински експертизи за определяне вида, характера и тежестта на получените увреждания и механизма на тяхното причиняване, които Градският съд е кредитирал изцяло. От същите е установено пълно съответствие между полученото разкъсване на тъпанчевата мембрана и механизма на причиняването му - посредством удар с отворена длан, при което се получава рязко надпределно повишаване на налягането от външната страна на тъпанчевата мембрана с невъзможност за еластична компенсация, което води до перфорация на мембраната. Еднопосочно е установено намаляването на слуха, в резултат от същия удар до 40 децибела, което е с характер на трайно намаление и последващото му пълно възстановяване на 26 ден от нараняването след проведената оперативна интервенция. От устните разяснения на експерта при изслушването на първата експертиза с категоричност е посочено, че установените дефекти по тъпанчевата мембрана не могат да се затворят без оперативна интервенция. Както и че една от целите на операцията е възстановяване на слуха, което не може да се постигне по друг начин без провеждане на оперативно лечение. Аналогични изводи се съдържат и в заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, съгласно която на пострадалата е причинена голяма руптура на тъпанчевата мембрана, обхващаща два квадранта, която без оперативна интервенция не може да заздравее и да се възстанови слуха, който е бил съществено намален до 40 децибела.

Голяма част от възраженията от касационнната жалба на подсъдимия представляват оплакване за необоснованост, която не се включва в пределите на касационната проверка / по чл. 348, ал.1 от НПК /, тъй като се отнасят до оспорване на фактическите изводи на контролирания съд по същество - за наименованието на оперативната интервенция, за съдържанието на изготвената епикриза от лечението на пострадалата, за общото й състояние по време на престоя й в болничното заведение и вида на съпътстващите заболявания.

Касационният съд не проверява правилността на установените от решаващите съдилища фактически положения. Касационният контрол обхваща юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение по фактите на обвинението и законосъобразността на доказателствената им дейност, което не включва проверка по същество на възприетите от тях факти, което не е предмет на проверка от ВКС, респективно в настоящото производство не може да бъде даден отговор на съображенияята от жалбата за необоснованост на въззивната присъда.

Прочитът на атакуваният съдебен акт показва, че въззивният съд е формирал изводите си по фактите на обвинението за вида и характера на телесното увреждане в областта на дясното ухо на пострадалото лице/което е съставомерен елемент на деянието/ при правилен и обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност и при вярна интерпретация на съдържанието на експертните заключения, поради което възражението за допуснати 4 съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност се намери за напълно неоснователно.

В жалбата на подсъдимия се съдържа оплакване за нарушение на принципа за безпристрастност и непредубеденост от страна на въззивния съд, поради отказ да обсъди значими за обвинението обстоятелства като силата на удара, с който е причинено процесното увреждане, липсата на обективни следи от удари с „ такава сила“ и причините за документалните слабости на историята на заболяването.

Възражението е неоснователно. В принципен план аргументите, с които се обосновава твърдяното нарушение сочат на липса на мотиви към въззивната присъда и нарушения в доказателствената дейност на съда, а не на проява на предубеденост и небезпристрастност при постановяването й. В практиката на ЕСПЧ /в жалбата се твърди нарушение на чл. 6 от ЕКЗОПСЧ/ са въведени ясни критерии/чрез субективен и обективен тест/ за проверка на „безпристрастността“ на съдебния състав, която изисква проверка на независимостта му по конкретното дело и по същество означава непредубеденост по отношение на страните.В настоящият казус субективна небезпристрастност не може да се обсъжда, тъй като тя изисква конкретни доказателства за лична предубеденост на състава на съда или негов член, каквито в жалбата не се сочат и не се твърдят/ по принцип субективната безпристрастност се презумира, освен ако се докаже обратното/ и по делото не са налице доказателства в тази насока. Обективната безпристрастност, която предполага по-ниско ниво на индивидуализация/ причинна връзка за твърдяната предубеденост на състава на съда/, също изисква доказани легитимни съмнения, които не са били опровергани от достатъчни процесуални гаранции, като примери в тази посока са използване на изрази в акта на съда, които поставят под съмнение презумпцията за невиновност и др. С оглед изложеното от прочита на мотивите към въззивната присъда по делото не се установява проява на обективна небезпристрастност от страна на въззивния съдебен състав, поради липсата на пропуски в доказателствената му дейност по мотивиране на фактическите му изводи за механизма на причиняване на увреждането в областта на ухото на пострадалата. Въззивният съд е обсъдил обстойно събраните доказателства за начина на получаване на процесното увреждане, чрез удар с отворена длан, съпоставил ги е с експертните становища за възможния механизъм на травмата / разкъсване на тъпанчева мембрана/ и е изложил становището си по този въпрос по начин който позволява да се проследи формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението и да се провери неговата правилност, която в случая не е опорочена.С оглед изложеното относно процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението и установената липса на процесуални пороци в доказателствената му дейност релевираното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователно, поради което не са налице основания, които да обуславят отмяната на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.