Решение № 385 от 15.07.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 385 гр.Плевен, 15.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №561 по описа за 2019г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от З.Д.Б. ***, чрез адв.Д.П.

***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 600лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателно производство по обжалване и отмяна на Наказателно постановление №17-0938-005165/26.10.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на съдебния акт в сила – 16.04.2019г. до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и държавна такса в размер на 10лева.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №17-0938-005165/26.10.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен на Б. е наложена глоба в размер на 50лева на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП. Твърди се, че е упълномощил адвокат, който да изготви жалба и за процесуално представителство и защита в съдебно производство, на когото е заплатил сумата от 300лева в брой. Сочи се, че е било образувано НАХД №2673/2018г. по описа на РС-Плевен, по което наказателното постановление е било потвърдено. Твърди се, че при инстанционен контрол с Решение №207/16.04.2019г. по КАД №149/2019г. на Административен съд Плевен е отменено решението на районния съд и е отменено Наказателно постановление

№17-0938-005165/26.10.2017г., което решение е влязло в законна сила на 16.04.2019г.

Твърди се, че пред касационната инстанция е представляван от адвокат срещу заплатено възнаграждение в размер на 300лева. Позовава се на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което ОД на МВР-Плевен да бъде осъдено да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №17-0938-005165/26.10.2017г. в размер на 600лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт-16.04.2019г. до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.П., който поддържа депозираната искова молба. Моли същата да бъде уважена и прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е изцяло основателна.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №17-0938-005165/26.10.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен на З.Д.Б. на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева и са му отнети 6 контролни точи, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

Срещу наказателното постановление З.Б. е подал жалба пред Районен съд Плевен, където е образувано НАХД №2673/2018г. По делото са проведени пет открити съдебни заседания, като на първото по ред Б. не се е явил и не е представляван. На другите съдебни заседания Б. е представляван от адв.Д.П.. На л.22 от делото на РС е приложено пълномощно за представителство по НАХД №2673/2018г. и Договор за правна защита и съдействие №0003592/23.11.2018г., сключен между З.Б. и адв.П. за оказване на правна защита и съдействие по НАХД №2673, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой. По делото на районния съд е постановено Решение №1015/31.12.2018г., с което обжалваното наказателно постановление е потвърдено.

Срещу решението на районния съд е подадена касационна жалба от З.Б., чрез адв.П., по която е образувано КАД №149/2019г. по описа на Административен съд Плевен. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което Б. е представляван от адв.П.. На л.8 от делото е приложено пълномощно за представителство и Договор за правна защита и съдействие №**********/24.01.2019г., сключен между З.Б. и адв.П. за оказване на правна защита и съдействие по КАД №149/2019г., изразяваща се в изготвяне на жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой. С Решение №207/16.04.2019г. по КАД №149/2019г. на Административен съд Плевен е отменено решението на районния съд и е отменено Наказателно постановление №17-0938-005165/26.10.2017г., което решение е влязло в законна сила на 16.04.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на З.Б..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №2673/2018г. по описа на РС-Плевен и КАД №149/2019г. по описа на Административен съд Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от

Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от