Решение № 52 от 14.02.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20211800500551 по описа за 2021 година

С Решение № 158/16.09.2019г., постановено по гр.д. № 1024/2018г. на РС- С., е признато за установено по отношение на П. Б. Б., Л. Б. Б., Л.П. Б. - С. и АНГ. П. Б., че В. СТ. Б. е собственик по наследство от Д.И.К., на 1/2 /една втора/ идеална част от всеки от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Я., Общ. С., възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х.К. с решение № 2Я от 27.03.1995 г. на Поземлена комисия – С., а именно:

1/. Нива с площ 4699 кв. м., Х категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***;

2/. Нива с площ 2503 кв. м., ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, *** и

***;

3/. Нива с площ 2997 кв. м., VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, *** и ***;

4/. Нива с площ 3629 кв. м., ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***;

5/. Нива с площ 3499 кв. м., VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, *** и ***;

1

6/. Нива с площ 2501 кв. м., VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***;

7/. Ливада с площ 367 кв. м., VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***;

8/. Нива с площ 8506 кв. м., VІІ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, *** и

*** и

9/. Ливада с площ 4506 кв. м., ІХ категория, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на селото, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, *** и

***.

Със същото решение е оставено без уважение искането на В. СТ. Б. за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт № 145, т. 2, рег.

№ 4494, д. № 324/2015 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на РС – С..

С Решение № 86/28.02.2020г., постановено по в.гр.д. № 816/2019г. на Софийския окръжен съд, горното решение е потвърдено в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство от Д.К. на ½ идеална част от процесните земеделски имоти.

С Решение № 28 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2020 г., II г. о., ГК, решението на въззивния съд е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В мотивната част на решението на ВКС са дадени задължителни указания за обсъждане на довода за изключителна собственост върху имотите въз основа на присъединяване на владение на наследниците на общия наследодател Р.Х.К. след възстановяването на тези имоти. Отмяната на въззивното решение е обоснована именно с липсата на мотиви по този въпрос, съставляваща съществено процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 от ГПК .

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивна жалба от П. Б. Б., Л. Б. Б., Л.П. Б. - С. и АНГ. П. Б. срещу Решение № 158/16.09.2019г., постановено по гр.д. № 1024/2018г. на РС- С., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че В. СТ. Б. е собственик по наследство от Д.И.К., на 1/2 /една втора/ идеална част от всеки от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Я., Общ. С., възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Х.К. с решение № 2Я от 27.03.1995 г. на Поземлена комисия – С..

Жалбоподателите (ответници в първоинстанционното производство) считат, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано.

Оспорват извода на районния съд, че не е налице хипотезата на чл. 9а от ЗН.

Поддържат, че в случая ищецът се явява наследник на последващ съпруг, поради което не наследява. Анализират мотивите и предпоставките по ТР 1/98 на ОСГК на ВКС, като намират, че случая последните са налице.

Оспорват и извода, че не били придобили имотите по давност, тъй като не били манифестирали пред ищеца намерението си да своят и неговите идеални 2 части от имотите по смисъла на ТР 1/2012 г. на ОСГК. Твърдят, че не са знаели, а и по никакъв начин не са могли, нито са били длъжни да знаят, фактите, обуславящи кумулативното наличие на предпоставките по ТР № 1/1998 г., за да направят преценка, дали ищецът се явява наследник на последващ съпруг или не. Сочат, че, освен това, ищецът не е бил посочван като наследник и в удостоверенията за наследници на Р.Х.К., които са им били издавани от компетентните органи. Заявяват, че всички извършвани от тях и от праводателите им действия са били насочени към обективиране спрямо всяко едно лице, вкл. и спрямо ищеца, на намерението им да владеят имотите за себе си, като в нито един момент те не са имали качеството на държатели на каквато и да е част от имотите, а са били техни владелци.

Намират, че в случая е било обективно невъзможно да извършат каквито и да е било действия спрямо ищеца, обективиращи намеренията им, тъй като те не са знаели неговото местонахождение и са нямали информация за него, а и той не е проявявал интерес към процесиите имоти, нито е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху тях. Правят извод, че за тях не е възникнало задължение за действие, което да достигне и да бъде възприето от ищеца, тъй като не е съществувала възможност, процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен.

Считат за безспорно, че, още от възстановяване на собствеността върху земеделските земи през 1995 г. до настоящия момент, са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху процесиите имоти - първоначално чрез техните наследодатели Р.Р.К. и Р.Р.К., чието владение е присъединено към собственото владение на жалбоподателите. Подчертават, че в ладението е било непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на няколко десетилетия и до настоящия момент. Позовават се на показанията на разпитаните по делото свидетели. Обобщават, че както те, така и техните наследодатели, не са възприемали ищеца като наследник и съсобственик, предвид обстоятелството, че той черпи права единствено с оглед качеството на своята майка на „последваща съпруга“, а преценката за това почива на факти, които те не са знаели и не са били длъжни да знаят. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия (ищец в първоинстанционното производство), чрез процесуалния му представител адв. Д., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Споделя изводите на районния съд по приложението на чл. 9а от ЗН и във връзка с придобивната давност.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция жалбоподателите не се явяват. Представляват се от адв. К., която заявява, че няма искания за събиране на доказателства, и моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което отхвърля исковете като неоснователни и недоказани, по подробно изложените съображения в жалбата. Представя писмени бележки.

Заявява, че за доверителите й е било обективно невъзможно да извършват каквито и да било действия спрямо ищеца, тъй като не са знаели, че имат сънаследник и съсобственик. Не били длъжни да знаят и фактите, обуславящи кумулативното наличие на предпоставките на ТР № 1/1998 г., за да направят преценка, дали ищецът е наследник на последващ съпруг или не, което обуславя правата му върху имотите. Изтъква, че до началото на 3 настоящото дело ищецът не е бил посочван в удостоверенията за наследници на наследодателя на доверителите й, не е проявявал интерес към имотите, и местонахождението му било неизвестно. Поради това жалбоподателите не са знаели за съществуване на съсобственик. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които възпроизвежда доводите от въззивната жалба.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззиваемият се явява лично и се представлява от адв. Д., която Моли съда да потвърди обжалваното решение. Взема отношение по указанията на ВКС. Резюмира установената фактическа обстановка по делото. Поддържа, че ответниците, дори да са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти, са владели своите идеални части и са упражнявали държане на частите на въззиваемия. Счита за опровергана тезата на ответниците за придобиване на имотите по давност. Оспорва твърдението им, че не са знаели за съществуването на друг наследник.

Поддържам съображенията на районния съд, които са подробни и ангажирани. Поддържам отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на доказателствата, събрани пред С.ския районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана коректно и изчерпателно в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

1.

По допустимост

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

2.

По същество

По съществото на спора, съдът споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба 3.

4 доводи, и с оглед задължителните указания на ВКС за произнасяне по довода за изключителна собственост върху имотите въз основа на присъединяване на владение на наследниците на общия наследодател Р.Х.К., настоящият въззивен състав излага следните съображения.

1. По довода за прилагане на чл. 9а от ЗН

Съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗН, когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.

С т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, е дадено задължително тълкуване на понятието „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а от ЗН, като е посочено, че това е съпругът, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Видно е, че релевантен критерий за преценка, дали едно лице има такова качество, е съотношението между момента на сключване на брак и момента на одържавяване на имотите. Прилагането на този критерий към настоящия казус обуславя извод, че майката на ищеца – Д.К. – не е била последваща съпруга на Р.К. в така изяснения смисъл на това понятие, тъй като бракът между тях е сключен на 30.12.1947г. (л. 15 от първоинстанционното дело), а процесните имоти са внесени в ТКЗС не по- рано от 1952г. (виж. удостоверението на л. 42 от първоинстанционното дело, вр. показанията на св. П. – л. 47 от първоинстанционното дело). Поради това, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 9а от ЗН. Така, с настъпването на смъртта на наследодателя Р.К. на 04.12.1986г., имуществото му е било наследено в равни квоти от по ½ ид.ч. от съпругата му Д.К. и от сина му от предишен брак Р.К.. Този извод важи и за процесните имоти, доколкото същите били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, а, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, к ръгът на законните наследници на възстановената собственост върху такива имоти се определя към момента на смъртта на наследодателя. Следователно, независимо от възстановяване на собствеността върху процесните имоти на 27.03.1995г., т.е. след смъртта на майката на ищеца на 04.03.1995г., той придобил по наследство от нея ½ ид.ч. от тях, доколкото не е налице изключението по изречение второ от т. 2, вр. т.