Акт № 1054 от 04.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Бургас, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър П. Стоянов при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно наказателно дело № 20262120202979 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, чрез адв. К. Н., срещу Наказателно постановление № *** на Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 357, 90 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП – за това, че на 20.11.2025 г. в 10:32 часа, в община Бургас, на път Първи клас № 1-9 като водач на лек автомобил, ***, ***, БЪЛГАРИЯ превишил максимална скорост в населено място над 50 км/ч.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат доводи за в насока, че не е посочена дата на издаване на наказателното постановление в същото, допуснато е съществено нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не е доказано, че на процесните дата, час и място жалбоподателят е бил водач на процесното МПС. Счита, че административно – наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.52, ал.4 от ЗАНН, ограничаващи правото му на защита, тъй като същият не е обсъдил възраженията му и не разследвал спорните обстоятелства, а прибързано издал процесното наказателно постановление. Счита, че в постановлението не е посочено мястото на извършване на нарушението. Излага доводи за извършено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва наличието на съставен Протокол приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з- 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани 1 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Оспорва наличието на пътен знак B -26, както и наличието на техническа изправност на процесното АТСС, неговата метрологична годност и наличието на снимков материал на процесното техническо средство, както и това, че служителят, установил нарушението, преминал обучение за работа с техническото средство. Излага доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, както и такива на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Твърди наличието на допуснати нарушение във връзка с правната квалификация на деянието. Оспорва компетентността на органа, издал процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят В. С. С., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата на изложените основания.

Въззиваемата страна Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 16.04.2026 г. бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № *** от С. Х. Д. на длъжност мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас. Видно от описаното в акта, същият бил съставен на В. С. С. за това, че на 20.11.2025 г. в 10, 52 часа в община БУРГАС, на път ПЪРВИ КЛАС № 1-9, км. 241+117 до магазин "Егло България" в посока към кв. Ветрен, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ф-ма "***" ООД, ЕИК: ***** с наказуема скорост 104 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за този участък от населеното място до 50 км/ч. Отчетена била допустимата грешка на измерената скорост в диапазона над 100 км/ч. от -3%. Нарушението било установено и заснето със снимка № *** от АТСС Преносима система за контрол на скоростта "ARH CAM S1" с фабр. № 120ссс4, което е одобрено, като тип средство за измерване от БИМ под № 17.09.5126. Водачът е установен съгласно разпоредбите на чл. 188, ал.2, от ЗДвП, като законният представител на Ю.Л. собственик на МПС - С. Б. И., ЕГН:**********, го е посочил, като такъв в писмена декларация от 12.02.2026г. Запознат е със снимковия материал от заснетото нарушение на 25.03.2026г от полицейски служител на 05 РУ - ОД МВР Бургас, като е връчена и покана по чл.40, ал.1 от 2

ЗАНН.АУАН е съставен в отсъствието на водача на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН по образувана преписка с рег. №*** от 29.01.2026г. по описа на сектор "ПП" - ОД МВР Бургас.. Посочено е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан в присъствието на двама свидетели. Връчен е на лицето лично, тоест връчването е надлежно.

В резултат на посочения акт било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 357, 90 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По делото е разпитан св. С. Д., който е актосъставител.

В показанията си същият заявява, че нарушението било установено с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта ARH CAM C1, фабричен номер 120ссс4. Това средство било одобрено като средство за измерване и имало сертификат. Данните от заснетите файлове автоматично се качвали в сървър АИС Единен център за обработка на нарушенията към ГД „Национална полиция“. Те се визуализирали като снимки, като имали достъп до тази информационна система и ги разпечатвали на хартиен носител. Извършвали справка за собствеността на МПС и вече по образувана преписка търсили собственика да посочи кой управлявал МПС към момента на установяване на нарушението.

Нарушението било установено на 20.11.2025 г. в 10, 32 часа, водачът бил установен след образуване на преписката и тя се изпращала до адреса на собственика за запознаване. Разяснява процеса на установяване на конкретния нарушител. Посочва, че неговото задължение било да позиционира техническото средство и да въведе първоначалните настройки на работа, съгласно инструкцията за това, като след това може да е и на 15 метра разстояние. Преминал е обучение за работа с техническото средство. Посочва, че ограничението на скоростта в този участък на ПП I-9, км. 241+117 до магазин „Егло“, в посока Ветрен е до 50 км/ч. и е въведено с пътен знак В – 26, като има сигнализация и от двете страни на пътя.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН 3 или наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Съдът обаче намира, че е налице съществено процесуално нарушение на императивните правила при издаването и на процесното наказателно постановление, относно неговото съдържание и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. разпореждането с веществените доказателства; 12. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.

В конкретния случай по делото са налице два екземпляра на Наказателно постановление № *** на Началник група при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, като в единия от тях, който също така е връчен и на жалбоподателя и също така е приложен препис по административно – наказателната преписка, липсва дата на издаване на наказателното постановление. Впоследствие по административно-наказателната преписка е представен друг екземпляр на наказателното постановление, в който е посочена дата 29.06.2026 г.

Наказателното постановление представлява индивидуален санкционен акт, който поставя края на производството, което има за свой резултат реализацията на административно - наказателната отговорност на конкретно лице, сочено като нарушител на конкретна санкционна норма. Предвид изложеното и законовите изисквания относно неговото съдържание са императивни и не могат да бъдат замествани чрез предположения или извличане на липсващ реквизит от други документи по административнонаказателната преписка. В настоящия случай не се касае единствено до техническа грешка, която безспорно може да бъде установена и поправена, тъй като по делото обективно съществуват два екземпляра на един 4 и същ санкционен акт, единия от които е връчен на наказаното лице без дата на издаване, а в другия дата е посочена.

Съдебната практика трайно приема, че датата на издаване е задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН, като липсата на такава дата е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Същата има значение с оглед пълно гарантиране на правото на защита на санкционираното лице, включително и е от значение с оглед на осъществяване на евентуални контролни функции при последващ съдебен етап на разглеждане на въпроса относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление, доколкото и моментът на издаване на постановлението има значение за наличието на компетентност на издалия постановлението, както и спазването на сроковете, включително шестмесечния срок за издаване на НП от съставянето на АУАН по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Самата дата на издаване на постановлението има значение и с оглед преценка на действащите във времето нормативни актове, вкл. и размера и вида на предвидените в нормативните актове санкции.