Решение № 706 от 28.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2745/2026
- Вид
- Решение № 706
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 706 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330202745 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление
№ 26-0273000047/25.02.2026г., издадено от НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ХИСАР, с което н а М. М. П. са наложени глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва субективната съставомерност на деянието. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в откритото съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
С НП на дееца е вменено следното административно обвинение: на 26.12.2025 г. около 14:18 часа, в село „Ръжево Конаре“ на ул. „47-ма“, М. М. П. управлява моторно превозно средство - ВАЗ модел 2121, с рег. номер ***** който не е бил регистриран по надлежния ред, съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства", като посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 30.12.2021г.
НП е издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН въз основа на постановление от 10.02.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 1243/2026г. по описа на РП-Пловдив.
Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност, включително и от приложените в цялост административна и прокурорска преписка.
От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.
Не може да се каже, обаче същото относно субективната страна на вмененото административно отношение.
С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като 2 се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:
-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП“;
- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.
В процесния случай от представената по преписката справка за регистрация на МПС се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ на дата 30/12/2021г., 03:52 часа.
Същевременно от приложените в цялост административна и прокурорска преписка № 1243/2026 г. по описа на РП (получена с писмо Вх.№ 51349/21.05.2026) е видно, че: уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика и не му е надлежно връчено; собственикът не е бил уведомен по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията.
Тоест, при тежест на доказване лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация по друг алтернативен начин.
В напълно аналогичен смисъл е приетото от прокурора в постановлението за отказ да се образува ДП, въз основа на което е издадено процесното НП, а именно: „На 26.12.2025 г. М. М. П. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил с марка и модел „ВАЗ", модел „2121", с рег. № *******, като последно посоченото МПС било със служебно прекратена от Сектор „Пътна полиция" регистрация, поради липса на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като обаче за дерегистрацията 3 собственикът П. не бил уведомяван.“
От гореизложеното следва, че наказаният субект не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал.10 ЗДвП, което по смисъла на цитираното тълкувателно постановление № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.
Предвид липсата на вина, извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени.
Действително с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025 г. са приети изменения в ЗДвП, според които изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за наличие на субективна страна на административния състав, е отпаднало.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“
Според трайната съдебна практика чл. 3, ал.1 ЗАНН намира приложение и към всички други санкционни последици, каквато безспорно се явява служебната дерегистрация на МПС, представляваща санкция за противоправно бездействие на собственика на МПС да сключи договор за валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
В случая действително управлението, за което е наказан деецът, е от дата, към която е била в сила новата редакция на нормата.
Наказващият орган, обаче извлича противоправността на поведението на жалбоподателя от факта на извършената на 30/12/2021г., 03:52 часа служебна дерегистрация на автомобила по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП.
След като служебната дерегистрация е извършена на 30/12/2021г., 03:52 часа, то приложима е редакцията на чл. 143, ал.10 ЗДвП именно към тази дата, която е изисквала връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за субективна съставомерност на деянието.
Това е така, доколкото с факта на вписване в АИС-КАТ на 30/12/2021г., 03:52 часа на служебната дерегистрация на процесния автомобил, за наказващият орган още на същия ден е възникнало 4 задължението да уведоми собственика за служебната дерегистрация.
Последващото отпадане на задължението на наказващия орган да връчва уведомления с измененията в ЗДвП, осъществени с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. (тоест четири години след като задължението за връчване на уведомление надлежно е възникнало) не може да бъде съобразено на плоскостта на чл. 3, ал.2 ЗАНН, доколкото тази норма предвижда последващ закон, който е по-благоприятен за нарушителя, докато отпадането на задължението за връчване на уведомление е понеблагоприятно за водачите на МПС.
По-важното, обаче е нещо друго. Действително в новата редакция на чл.
143, ал.10 ЗДвП е предвидено отпадане на задължението за връчване на уведомление на собственика. Това обаче по аргумент от чл. 143, ал.10, вр. ал.9 ЗДвП е свързано с промяна в начина, по който се извършва дерегистрацията, като вече това не става с вписване в АИС-КАТ (до която гражданите нямат достъп), а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, който следва да е публичен и до него гражданите да имат отдалечен достъп по подобие на отдалечените достъпи за проверка наличието на валидна винетка, ГТП, данъчни задължения.
Именно предвид предвижданата публичност и общодостъпност на Националния регистър на пътните превозни средства, който да позволява лесна справка от всички водачи, с минимален брой действия в електронна среда, необходимостта от връчване на уведомление по новата редакция отпада.
Налага се следният извод, че според новата редакция на нормата в сила след 07.09.2025г.:
-вписването в
Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: „…Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства…“.
В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните 5 превозни средства;
-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.
Така е посочено изрично в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като тълкуванието на върховните съдилища е още по-важимо за процесния случай, в който служебната дерегистрация е извършена на 30/12/2021г.
В процесния случай, видно от доказателствата по делото, дерегистрацията е извършена чрез вписване в АИС-КАТ към 2021г., а не с вписване в Национален регистър на МПС, който да е публичен и до който гражданите да имат отдалечен достъп.
При положение, че:
-за извършеното чрез вписване в АИС-КАТ служебно прекратяване не е изпратено уведомлението, дължимо според редакцията на ЗДвП, важима към датата на извършване на дерегистрацията- 30/12/2021г.;
-не е извършено вписване в публичен национален регистър, дължимо според новата редакция на нормата, то деянието се явява несъставомерно от субективна страна според задължителните указания на ТП 2/2023г. и НП подлежи на отмяна.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 300 евро 6 адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка.
Така заплатеното възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност, съдът намира за справедливо и обосновано, предвид:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типичната за подобен род нарушения;
- обстоятелството, че освен глоба на жалбоподателя е наложена и санкция лишаване от права, тоест защита е осъществявана срещу две кумулативно наложени санкции, като лишаването от права значително в по-голяма степен накърнява правната сфера на дееца.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран
РЕШИ: