Определение № 677 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500296 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274,ал.1,т.2 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано по две частни жалби,депозирани съответно от “************ и от ************ против определение № 15182/26.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 10820/24г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което са оставени без уважение молба вх.№ 120274/20.11.25г.на ********* и молба вх.№ 120266/20.11.25г.на ******* за изменение на решение № 4645/27.10.25г.,постановено по гр.д.№ 10820/24г. по описа на ПдРС в частта му за разноските,дължими на адв.Д. С..

Частните жалбоподатели намират определението за неправилно по изложени в частните жалби съображения,като поддържат,че определеният от съда с решението му адв.хонорар,дължим от всеки от ответниците,е прекомерен предвид ниската фактическа и правна сложност на делото,безспорните обстоятелства между страните и големият обем еднозначна съдебна практика във връзка с прогласяването на нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за предоставяне на поръчителство.Считат,че на адв.С. се дължи адв.възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата А. К.

З. в размер на 240 лв.за всеки от предявените от нея главни искове против двамата ответници.Иска се изменение на атакуваното определение,като се намалят размерите на присъденото адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.както следва-от 650лв.на 240лв.по иска,предявен против “************ и от 550лв.на 240лв.по иска,предявен против *******.

Ответникът по частните жалби - А. К. З.,ЕГН-********** в писмен отговор е взел становище за тяхната неоснователност.Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните,намира за установено следното:

Частните жалби с а постъпили в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхождат от лица,имащи право на обжалване и като такив а са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Пред ПдРС са предявени установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК от А. К. З. против ********* и *******,както и е предявен насрещен иск от Кредисимо ЕАД.

1

С решение № 4645/27.10.25г.,постановено по гр.д.№ 10820/24г.по описа на ПдРС са уважени установителните претенции на ищцата против двамата ответници,като съдът е осъдил същите да заплатят на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата съответно- ********* да заплати сумата от 650лв.и *******-сумата от 550лв.адв.възнаграждение за безплатното процесуално представителство на З. по делото предвид материалния интерес на всеки от двата иска и фактическата и правна сложност на делото

В законоустановения срок и двете ответни дружества са депозирали молби по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските,дължими за уважените искови претенции.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение и двете молби,като е препратил към мотивите си,изложени в постановеното по делото решение.

Настоящата инстанция намира определението за правилно.

В случая претендираните от ищцата разноски са на осн.чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв,видно от представения ДПЗС.

Съгласно чл.38,ал.1 от ЗАдв.адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица,които имат право на издръжка,материално затруднени лица,роднини,близки или на друг юрист.Според чл.38,ал.2 от ЗАдв.,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал. 2 от ЗАдв.и осъжда другата страна да го заплати.

В хода на производството ответниците са направили поотделно възражения за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв,което е било претендирано от страната със списъка с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 1197,38лв.за иска против ********* и в размер на 838,28лв.за иска против *******.

С решението по делото съдът е определил и присъдил на пълномощника на ищцата адв.възнаграждение по иска против ********* в размер на 650лв.и по иска против *******в размер на 550лв.

Настоящата инстанция счита,че по отношение на размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.,съдът не е обвързан от претендирания размер на възнаграждението,нито от НМРАВ № 1/04г.предвид практиката на СЕС,обективирана в Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.По всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,като все пак въззивния съд счита,че цитираната наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но преди всичко следва да се изхожда от няколко критерия-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.

Съдът в случая счита,че са били осъществени при разглеждане на делото специфични действия за защитата по иска-допуснати,изготвени и приети две съдебни експертизи,не са настъпили усложнения в хода на производството,което е протекло в рамките на три проведени съдебни заседания.Обемът от процесуални действия,извършени от пълномощника на ищцата включва изготвяне на исковата молба,отговор по насрещния иск,направени доказателствени искания,явяване в две от трите проведени съдебни заседания.Самото дело не е нито с правна,нито с фактическа сложност; по сходни и дори еднотипни казуси,свързани с неравноправни клаузи по договори,сключени с потребител е налице обилна съдебна практика.Следва да се отчете от друга страна и немалката цена на 2 исковете.

Ето защо предвид цената на исковете,липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид осъществената по него правна защита на ищцата,съдът приема,че правилно районният съд е определил възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА на пълномощника на ищцата за двата иска както следва: 650лв.за иска против ********* и 550лв.за иска против *******.

По изложените съображения атакуваното определение на ПдРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15182/26.11.2025г.,постановено

10820/24г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. по гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3