Решение № 1878 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100506984 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20045658 от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 73951 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 125-ти състав, е признато за установено, че ответницата Д. А. П. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 719,32 лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от м.11.2014 г. до м.4.2016 г., за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „******* – на изток от входа, аб. № 021091, заедно със законна лихва от 15.11.2017 г. до плащането, сумата в размер на 37,67 лева - обезщетение за забава върху главницата по обща фактура от м.7.2016 г., дължимо за период от 16.9.2016 г. до 7.11.2017 г., за които по гр.д. № 80883/2017г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С решението са били отхвърлени исковете срещу ответницата за признаване за установено за сумата за главница за топлинна енергия над уважения размер от 719,32 лева до пълния предявен размер от 827,56 лева, както и както и за период от м.5.2014 г. до м.10.2014 г., и за лихва за забава за горницата над уважената сума от 37,67 лева до пълния предявен размер от 147,94 лева, както и за период от 1.11.2014 г. до 15.9.2016 г. С решението е признато за установено, че ответницата Л. Л. З. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 719,32лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от м.11.2014 г. до м.4.2016 г., за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул.

„******* – на изток от входа, аб. № 021091, заедно със законна лихва от 15.11.2017 г. до плащането, сумата в размер на 37,67 лева - обезщетение за забава върху главницата по обща фактура от м. 7.2016 г., дължимо за период 1 от 16.9.2016 г. до 7.11.2017 г., за които по гр.д. № 80883/2017г. от СРС, 125ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С крайния съдебен акт са отхвърлени исковете срещу ответницата за признаване на вземане за сумата за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 719,32 лева до пълния предявен размер от 827,56 лева, както и както и за период от м.5.2014 г. до м.10.2014 г., и за лихва за забава за горницата над уважената сума от 37,67 лева до пълния предявен размер от 147,94 лева, както и за период от 01.11.2014 г. до 15.09.2016 г. С решението съдът е осъдил два пъти ответницата Д. А. П. да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски – сумата в размер на 33,59 лева за заповедното производство и сумата в размер на 301,55 лева за исковото производство, веднъж, и сумата в размер на 33,59 лева за заповедното производство и сумата в размер на 417,95 лева за исковото производство.С крайния съдебен акт ищецът „Т.С.” ЕАД е бил осъден да заплати на Д. А. П. сторените по делото разноски в размер на 22,40 лева.

С Определение № 20095072 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. № 73951 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 125-ти състав и имащо характера на постановен по реда на чл. 247 от ГПК съдебен акт, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 20045658/17.02.2021 г. Съдът е постановил последният абзац на диспозитива на решението вместо, че ответницата Д. А. П. бива осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сторените по делото разноски – сумата в размер на 33,59 лева за заповедното производство и сумата в размер на 417,95 лева за исковото производство, да се чете, че на ответницата Л. Л. З. е възложено заплащането на посочените разноски.

Ответницата Д. А. П. е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е била призната за установена дължимостта на сумата в размер на 719,32 лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от м.11.2014 г. до м.4.2016 г., и сумата в размер на 37,67 лева - обезщетение за забава върху главницата по обща фактура от м.7.2016 г., дължимо за период от 16.9.2016 г. до 7.11.2017 г. В жалбата се посочва, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано е и е в противоречие със събраните доказателства по делото.

Твърди се нередовност на исковата молба – ищецът не бил посочил по отношение претенциите за главница и лихва за кой календарен месец са и каква точно сума се претендира по периоди. В исковата молба се препращало към публикуваните общи фактури за съответния отоплителен период, но се посочва, че фактурите били доказателства и не служили за правенето на твърдения и излагането на претенции. Съдът не бил обсъдил твърденията на жалбоподателката, че през процесния период не била подавана топлинна енергия с качество и параметри, съответстващи на договореното в Общите условия на ищеца, а по делото не било доказано подаваната топлинна енергия да е отговаряла на качеството на топлинна енергия, установена в Показателите за качество на топлоснабдяването, уствърдени с решение на ДКЕВР от 10.07.2016 г. Сочи се, че мотивите на районния съд били противоречиви. Съдът бил приел, че не били ангажирани доказателства за 2 публикуване на общите фактури за процесния абонатен номер на интернет страницата на ищеца, но впоследствие бил приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за недоказаност, без да изложи мотиви за последното и само препращайки бланкетно към неотносима съдебна практика. Съдът не бил посочил правните последици от неизпълнение на задължението на ищеца за ангажиране на доказателства и в решението си не бил направил никакъв логически извод, който да следва от това. Съдът неправилно бил приел касателно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че за общата фактура от 2016 г. следвало да се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г. Цитира се разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Сочи се, че съгласно разпоредбата общите условия влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, а същите били публикувани във вестник „Монитор” на 11.07.2016 г. и влезли в сила едва на 11.08.2016 г., като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуването им в друг всекидневник порано. Към момента на издаване на общата фактура за 2016 г. на 31.07.2016 г. посочените общи условия не били влезли в сила. Посочва се, че за общата фактура следвало да се прилагат Общите условия от 2014 г. и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същите, според която дължимостта на сумите за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 настъпвала в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, за което не били представени по делото доказателства. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите. При условията на евентуалност – ако не се отхвърлят изцяло исковете, да се отмени решението на СРС само в частта касателно сумата в размер на 37,67 лева за обезщетение за забава върху главницата по общата фактура от 07.2016 г. и да се отхвърли този иск.

Решение № 20045658 от 17.02.2021 г. в отхвърлителните части по отношение на ответницата Д. А. П. и в частите, с които се отхвърлят и уважават частично претенциите спрямо ответницата Л. Л. З., не е било обжалвано и е влязло в сила. Определение № 20095072 от 14.04.2021 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, не е било обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Не е постъпило и становище от третото лице-помагач по делото „Т.С.” ЕООД.

В открито съдебно заседание въззиваемото дружество и третото лице помагач, редовно призовани, не са били представлявани. Въззивницата е била представлявана от пълномощника си. На етап ход по същество упълномощеният процесуален представител накратко е преповторил исканията, изложени във въззивната жалба, и е заявила искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от 3 легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение в обжалваната част е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид извокираните с жалбата възражения, въззивният съд счита, че решението се явява правилно в обжалваните части.

Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, не констатира нередовност на исковата молба. Ищецът е претендирал глобално заявени суми за главница за топлинна енергия за определени отоплителни сезони и лихвата за забава върху вземането си. Съдът счита, че претенциите са били достатъчно ясно заявени и посочени по периоди и суми, за да се гарантира принципа на равнопоставеност между страните и възможността за участие на ответника в производството, включително и вземайки отношение по претендираното. Нещо повече, съдът е този, който следи за редовност и допустимост на исковата молба. В настоящия случай и двете съдебни инстанции са извършили проверка за това и са стигнали до едни и същи изводи.

Със заявление вх. № 3087840/15.11.2017 г., подадено от „Т.С.” ЕАД, е било поискано издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 1655,11 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от 15.11.2017 г. до плащането, 295,88 лева – мораторна лихва върху цената за топлинна енергия, 85,34 лева – цена за услугата „дялово разпределение”, 14,89 лева – мораторна лихва върху цената за услугата „дялово разпределение”, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

„******* – на изток от входа, аб. № 021091, срещу Д. А. П. и Л. Л. З. при условията на разделност при квоти от по 1/2. С разпореждане № 272604/20.11.2017 г., влязло в сила на 12.12.2017 г., е било отхвърлено заявлението за сумата за дялово разпределение, мораторната лихва върху нея и съответната част от разноските. На 20.11.2017 г. е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК за останалите вземания. В законоустановения срок въззивницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта. На 18.11.2019 г. ищецът е бил уведомен, че може да предяви искова молба касателно същите в едномесечен срок.

С искова молба с вх. № 2033091/18.12.2019 г. ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу Д. А. П. и Л. Л. З. обективно кумулативно съединени искове за сумите по заповедта, ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателно изплащане. В исковата молба са били изложени твърдения, че ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 от ЗЕ за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „******* – на изток от входа, аб. № 021091. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като 4 ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, всила от 10.07.2016 г. Релевирани са съображения, че в чл. 31, ал. 1 от тях са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на Продавача, като лихва се начислявала след изтичане на 45дневният срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са заплатили дължимите суми.