Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 108 от 10.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1617/2023
Вид
Определение № 108
Подписан
10.01.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24 · Закон за правната помощ
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 71 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. София, 10.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901617 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 79428/30.08.2023г., депозирана от Т. Г. А. против Държавно предприятие „Б.с.т.“, Г. Х. Т. и М. на м. и с.. Ищцата излага твърдения, че въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за публичните предприятия /ЗПП/ е назначена за член на Управителния съвет на ДП „Б.с.т.“ с мандат от 5 години, въз основа на Заповед № РД-09-315 от 22.05.2023 г. на М. на м. и с..

Ищцата твърди, че с решение на М. на м. и с., действащ в качеството си на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на ДП „Б.с.т.“ е освободена като член на Управителния съвет на ДП „Б.с.т.“ и на мястото й е назначен П. М. П.. Искане за вписването на така новонастъпилите обстоятелства относно състава на Управителния съвет е направено със Заявление № 20230828123817.

Излага доводи, че в протокола по взетото решение не се сочи да е налице основание за предсрочното прекратяване на правоотношението, съгласно чл. 24 ЗПП. Освен това, твърди, че не е спазено предвиденото в чл. 8, ал. 1, т. 19 а ЗФВС условие за назначаването и освобождаването на органите на управление да става при съгласие на М. на финансите. Поради това, така взетото решение на М. на м. и с., обективирано в Протокол № 28-00-20/25.08.2023 г., като взето в противоречие с императивни законови разпоредби, счита за недействително. Излага доводи и за неговата нищожност, като твърди, че решението е невзето, липсващо. Претендира да бъде прогласена нищожността на решение на М. на м. и с., обективирано в Протокол № 28-0020/25.08.2023 г. Претендира да бъде признато за несъществуващо заявеното за вписване в ТРРЮЛНЦ обстоятелство със Заявление № 20230828123817 по партидата на ДП „Б.с.т.“ въз основа на така взетите решения за освобождаване на ищцата като член на Управителния съвет и избиране и назначаване на нейно място като такъв на П. М. П..

Претендира да бъде постановено на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ задължаване на Агенция по вписванията да заличи вписването.

При служебно извършена справка по партидата на ДП „Б.с.т.“ в ТРРЛЮНЦ съдебният състав установи, че едноличен собственик на капитала на държавното предприятие е Министерството на физическото възпитание и с.. Уреждането на правния статут на юридическите лица, чийто капитал принадлежи на държавата е съобразно разпоредбите в Закона за публичните предприятия.

Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание на търговско дружество могат да бъдат възприети като нищожни единствено при преценка според критериите за това, съдържащи се в Търговския закон, като неприложими са общите правила според ЗЗД за 1 нищожност на правните сделки. При еднолични търговски дружества, решенията от компетентността на общото събрание се взимат от едноличния собственик на капитала.

Изключването на приложението на общите правила по ЗЗД е свързано с пораждане правните последици от решенията на органа на дружеството в правната сфера на трето лице, каквото се явява държавното предприятие.

В случая, при обосноваване основателността на исковете си, ищцата се е позовала именно на противоречие на взетите решения със закона – в частност ЗПП, което е недопустимо и я лишава от правния интерес от търсената защита.

Доколкото не се излагат твърдения, които да обосноват нищожност на решенията предмет на установителните искове по смисъла съобразно мотивите погоре, не се установява да е налице процесуална легитимация на ищцата за предявяването им. Легитимиран да иска прогласяването на нищожност на взето от управителния орган решение може да бъде правен субект, който е съдружник в търговското дружество, респ. се намира в членствено правоотношение по смисъла на чл. 71 ТЗ, каквото не се твърди по отношение на ищцата.

По отношение на иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за несъществуващо заявеното за вписване в ТРРЮЛНЦ обстоятелство със Заявление № 20230828123817 по партидата на ДП „Б.с.т.“ също не се установява ищцата да разполага с активна процесуална легитимация за предявяването му. В този смисъл, следва да се има предвид, че активно легитимиран да предяви иск с такъв предмет е лицето, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и при заличаване на вписването това би се променило, т.е. при уважаването на иска би се променило така създалото се правно положение.

Съобразно изложеното по-горе в мотивите, ищцата се явява трето лице за регистърното производство по заявлението, въз основа на което са вписани обстоятелствата, които се иска да бъдат признати за несъществуващи. За да разполага с правен интерес от предявяване на иска, лицето следва да има качеството на акционер в търговското дружество и съответно членствено правоотношение, единствено по отношение на което е предоставена защитата в Търговския закон. Освен това, макар и при успешно провеждане на иска и доколкото възникване на мандатното правоотношение по възлагането на управлението на дружеството е в компетентността на едноличния собственик на капитала, то това не би довело до настъпване на желаната от ищеца промяна в правното му положение, което го лишава от правния интерес от предявяване на иска за установяване порочността на вписването. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС /решение № 234 от 23.12.2016 Г. по т. д. № 54/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, предявените искове предмет на разглеждане в настоящото производство, съдът намира за процесуално недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 79428/30.08.2023г., депозирана от Т. Г. А. против Държавно предприятие „Б.с.т.“, Г. Х. Т. и М. на м. и с., като ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по т. дело № 1617/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3