Решение № 1372 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110204012 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на Д. Г.

Й . срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 22 7зз- 278/ 23.02.2025 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ СДВР.

С жалбата и в съдебно заседА.е се претендира отмяна на оспорения административен акт, като се излагат съображения, които по съдържА.ето си представляват възражения за наличие на основА.я за отмяна на административния акт по чл. 146 т.2 АПК - липса на мотиви , обосноваващи разпоредителната част на акта, представляваща нарушение на установената форма и чл. 146 т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила поради липсата на осигурена възможност за адвокатска защита при задържането и липса на възможност за запознаване със заповедта за задържане .

Ответникът А. Ф. - полицейски орган при 03 РУ СДВР се представлява от юрисконсулт.

Представителят оспорва изцяло

1 основателността на жалбата с писмени съображения , представени в съдебно заседА.е . Поддържат се съображения в следния смисъл :

Жалбоподателят е задържан на основА.е чл.72 ал.1 т. 7 от ЗМВР от полицейски орган при

СДВР в изпълнение на правомощията му.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая е предприето с цел - преустановяване на престъпление и нарушение на обществения ред и семеен скандал .

При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 от ЗМВР законът не изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на извършеното деяние, достатъчно е да посочи основА.ето , на което се задържа лицето и в достатъчна степен фактическите основА.я, обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени фактическите и правните основА.я за това.

Посочването на тези обстоятелства представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното издаване на акта. В административния акт изрично е записано основА.ето за задържането и за това основА.е към заповедта за задържане са представени докладна - записка от полицейския служител , издал заповедта и писмени сведения от съседите на задържаното лице , подали сигнал срещу действията му .

С това оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е огрА.чено правото му на лична свобода. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление или нарушение . Тя може да се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки и други документи . В този смисъл Тълкувателно решение № 16 / 1975 г. на ВС ; ППВС №4 /1976г , ТР 4 /2004г на ВАС , ТР 1 /2006г на ВАС .

Фактическите основА.я, мотивиращи заповедта, следва да обосновават само предположение за извършено неправомерно

2 престъпно деяние , а не категоричен извод за извършването на такова.

В приложените материали има достатъчно данни , сочещи, в съответствие практиката на ЕСПЧ по чл. 5 КЗПЧОС , на необходимост от задържането на лицето в защита на надделяващ пред личната свобода обществен интерес. В случая се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя , конкретни данни, обосноваващи необходимостта от задържането в обществен интерес. Прилагането на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и съобразно обстоятелствата е пропорционална. Задържането е било оправдано от гледна точка на съразмерност на налаганото огрА.чение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При основателност на жалбата претендира се прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

С. Р. П., редовно призована, не участва в производството по делото .

По отношение на фактите по делото :

Софийски районен съд , след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства и на основА.е чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвА.я административен акт, прие за установено следното като факти по делото:

От представено л. 47 удостоверение от ръководител при

СДВР се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към датата на заповедта заемал длъжността - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към 03 РУ при СДВР .

3

С оспорената заповед за задържане в 00:30 часа на 23. 02.

2025г ответникът заповядал задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основА.е чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР - с твърдение за данни за извършено престъпление и нарушение на обществения ред и за семеен скандал . Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен в 17 часа на 23.02. 25г . Заповедта , съдържаща и указА.е за правото на жалба, е предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея .

При задържането му на жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол от същата дата за това .

Съставена е на 23.02. 25г. 00:30 часа декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР

, а видно от част втора на декларацията жалбоподателят отказал да подпише декларацията . С оглед на това изпълнени от полицейските оргА. са задълженията по посочената декларация за осигуряване изисквА.ята по чл. 74 ал.7 ЗМВР за връчването на екземпляр от документа на жалбоподателя и за осигуряване на възможност на осн. чл. 72 ал.5 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР за искане за уведомяване на избран близък на задържаното лице и избран от него адвокат. С това изпълнени от полицейските оргА. са задълженията за осигуряване на възможност за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане.

След отказа на жалбоподателя да окаже необходимото съдействие за упражняване на правото му на защита по време на задържане документите , съдържащи фактическото основА.е за издаване на обжалваната заповед , не са предявени на жалбоподателя.

Установява се от представените материали , че заповедта за задържането е вписана в регистъра по чл. 74 ал.6 ЗМВР - книга за задържА.те лица .

Като правно основА.е за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР , а като фактическо основА.е – представените по делото докладна записка от 23.02. 2025г от полицейския служител , издал заповедта и писмени сведения от съседи на задържаното лице , подали сигнал срещу действията му . В докладната - записка е посочено , че жалбоподателят е задържан след проверка по сигнал ,при която било 4 установено , че същият е в нетрезво състояние и съседи на местоживеенето му потвърдили ,че жалбоподателят редовно малтретира дъщеря си и че процесната вечер се чували писъци от дъщерята на жалбоподателя .

Според писмените сведения на съседите хх , представени в съдебното производство за установяване на фактическото основА.е на заповедта, жалбоподателят злоупотребявал с алкохол , нееднократно проявявал физическа агресия към дъщеря си и това се случило отново на процесната дата през нощта. Пиян, жалбоподателят викал във входа, удрял, ритал и повредил асансьора , блъскал, ритал и плюел по съседни врати, крещял на дъщеря си , изкъртил касата на собствената си врата . След това от жилището му се чували писъци от дъщерята на жалбоподателя.

При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.

Поради това жалбата е допустима.

Разгледана по същество , жалбата е неоснователна по следните съображения .

Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът проверява съответствието с всички изисквА.я на чл. 146 АПК

- актът да е издаден от компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се спазени административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона.

В съответствие с изискването относно формата на административния акт по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК актът следва да 5 и м а мотиви относно фактическите и правни основА.я, обосноваващи разпоредителната му част.

Административният акт следва да съответства на целта на закона. Според материалноправните изисквА.я за законосъобразност на административния акт по чл. 4 ал.2 АПК и чл. 6 АПК административният акт се издава за целите, установени в закона и той и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В случая по делото в съответствие с чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да установява фактическото и правно основА.е за реализиране на правомощието на полицейските оргА. по чл. 72 от ЗМВР да задържат лица .

Задържането като принудителна административна мярка следва да отговаря на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко огрА.чение на основни права и свободи.

Според чл. 30 от Конституцията на РБ , установяващ конституционно гарантирано право на граждА.те на лична свобода и неприкосновеност, компетентните държавни оргА. могат да задържат граждА.н само в изрично посочените от закона неотложни случаи.

Задържането с правно основА.е чл.72 ал. 1

ЗМВР има превантивна цел

- да се предотврати или преустанови неправомерното нарушаване на обществения ред в държавата .

Практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.5 ал.1 б. в от КЗПЧОС изисква лицата да се задържат не по общо и абстрактно подозрение , а по обосновано за обективен наблюдател подозрение за извършено конкретно общественоопасно деяние.

Обосноваността на акта

- основА.е за задържането обуславя законосъобразността на задържането и е гаранция за спазване принципа по чл.5 ал.1 от КЗПЧОС за защита на индивида от произвол.

Задържането не може да е акт на произволна принуда , то трябва да е обосновано с конкретни факти, обективно сочещи на връзка между задържА.я и конкретно общественоопасно деяние . Недопустимо е основА.ята за налагане на принудителната мярка - задържане да се предполагат.

Този смисъл са указА.ята в Решението на ЕСПЧ по делото "Петков и Профиров срещу България” (Petkov and Profirov v.

Bulgaria (applications nos. 50027/08 and 50781/09).

С решение от 25.05. 23г по дело С -608/21 по преюдициално запитване на българска юрисдикция на основА.е член 267 ДФЕС

Съдът на Европейския съюз е дал тълкуване относно Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в

6 наказателното производство — Член 6 — Право на информация относно обвинението — Член 7 — Право на достъп до материалите по делото — Ефективно упражняване на правото на защита — Член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на свобода и сигурност — Съобщаване на основА.ята за задържане на заподозряното лице или обвиняемия в отделен документ — Момент, в който трябва да се извърши това съобщаване .