Определение № 2998 от 06.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2998 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100500705 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. В. срещу Разпореждане № 183962/03.12.2025 г. по гр. д. № 59258/2022 г. по описа на СРС, с което е върната въззивна жалба вх. № 377372/22.11.2024 г.

В жалбата се излагат съображения, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване в процесния случай е в размер на 25 лева – по 12,50 лева за обжалване на решението относно режима на лични отношения по отношение на всяко от двете деца.

Въпреки че такава такса били внесена, неправилно и в изпълнение на указания на СГС СРС е изискал допълнителна държавна такса в размер на още 25 лева и поради неизпълнение на същите е върнал въззивната жалба. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложеното в частната жалба и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

СРС е сезиран с искова молба на Х.П.П. и С.Ж.П. срещу Ж.С. П. и А. Н. В. за определяне на режим на лични отношения с внуците на ищците Х.Ж. П.а и А.Ж.П..

По сметка на СРС е заплатена държавна такса в размер на 50 лв.

С Решение от 23.10.2024 г. районният съд е уважил исковете и е определил режим на лични отношения между ищците Х.П.П. и С.Ж.П. и внуците им Х.Ж. П.а и А.Ж.П..

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от ответницата А. Н. В., като по указания на СРС е внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева.

След постъпване на отговор на въззивната жалба делото е изпратено на СГС, но с Разпореждане от 10.04.2025 г. разпределящ съдия от СГС е отказал да образува въззивно производство и е върнал делото на СРС с указания да се събере допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева.

С Определение № 40981/02.10.2025 г. районният съд е указал на въззивницата А. В. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 25 лева, като я е предупредил, че в противен случай въззивната й жалба ще бъде върната.

Препис от горепосоченото определение е връчен на А. В., чрез процесуален представител, на 27.10.2025 г., като в указания срок указанията на СРС не са изпълнение, поради което с Разпореждане № 183962/03.12.2025 г. въззивната й жалба е върната.

1

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

В случая районният съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени искове по чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения по отношение на две деца. Касае се за четири интереса – на всеки ищец по отношение на всяко от децата.

Съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Ето защо, дължимата държавна такса пред първа инстанция е била в размер на 100 лева, а не 50 лв., макар районният съд да не я е събрал в пълен размер. Следователно, на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса за въззивно обжалване в случая е 50 лв., тъй като решението се обжалва изцяло от единия ответник – по отношение на определения режим на лични отношения на двамата ищци с всяко от двете деца.

Въпреки надлежно връчените указания на жалбоподателя за довнасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на още 25 лв. с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им, същите не са изпълнени в предоставения срок, поради което правилно районният съд е върнал въззивната жалба на А. Н. В..

Предвид гореизложеното се налага извод, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 183962/03.12.2025 г. по гр. д. № 59258/2022 г. по описа на СРС, с което е върната въззивна жалба вх. № 377372/22.11.2024 г. на А. Н. В..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2