Решение № 381 от 27.11.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

27.11.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

02.11.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

369 по описа за

2023 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от М.А.Г. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-199/07.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-515#7/28.07.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, периодите на майчинство за действителен осигурителен стаж, с обща продължителност 00 г. 02 м. и 02 дни. Сочи, че времето на майчинство се зачитало за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП/отм./, поради което с оглед нормата на § 9, ал. 1 от КСО, това време следвало да се признава за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това пенсионните органи е следвало да зачетат периода на майчинството с продължителност 00 г. 02 м. и 02 дни, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-199/07.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-515#7/28.07.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б.М. е постъпила молба с вх. № 2866/26.10.2023 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакувания акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата

– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от юрисконсулт Н. Х.. Оспорва изцяло депозираната жалба като излага подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.04.2023 г. М.А.Г. от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-515 – л. 55/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от опис на осигурителен стаж на М.А.Г., с ЕГН **********/л. 52/, за периода 17.07.1978 г. – 19.09.1978 г. жалбоподателката е била в майчинство, който период е зачетен от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

С Разпореждане №

2113-08-515#7/28.07.2023 г./л. 22/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен общ осигурителен стаж на М.А.Г., с ЕГН ********** в размер на 15 г. 00 м. 13 дни. Приет е за действителен осигурителен стаж от 14 г. 10 м. 11 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2023 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.

68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 67 години за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено е, че периода на майчинство - 17.07.1978 г. – 19.09.1978 г., с продължителност от 00 г. 02 м. и 02 дни се зачитал за осигурителен стаж, но същите не следвало да се зачитат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителката.

Жалбоподателката е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.

1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-199/07.09.2023 г./л. 17 – л. 18/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.А.Г. против Разпореждане № 2113-08-515#7/28.07.2023 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст - 67 години, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на §

9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода 17.07.1978 г. – 19.09.1978 г., през който жалбоподателката е била в майчинство за първо дете, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид това е прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на М.А.Г. е в размер на 14 г. 10 м. и 11 дни. Решението е връчено на пълномощник на 11.09.2023 г./л. 19/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-515#7/28.07.2023 г., с мотива, че жалбоподателката няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/04.04.2023 г./, следва по отношение на М.А.Г. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 67 години и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението М.А.Г./родена на *** г./ е на възраст 67 г. 00 м. и 03 дни. В процесното Разпореждане № 2113-08-515#7/28.07.2023 г., е посочено, че лицата, които към 2023 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 67 години. На жалбоподателката е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-199/07.09.2023 г./стр.2/ е прието, че М.А.Г. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.

Предвид горе приетото от административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката периодът на майчинство с продължителност 00 г. 02 м. и 02 дни.

В конкретния случай от приетия по делото опис на осигурителен стаж на М.А.Г., с ЕГН **********/л. 52/, за периода 17.07.1978 г. – 19.09.1978 г. жалбоподателката е била в майчинство, който период е зачетен от органите на ТП на НОИ – Кърджали.

По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В този смисъла приложимата материалноправна разпоредба към спорните по делото периоди, е нормата на чл.

80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите/ППЗП, отм./, съгласно която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към релевантния период е действала и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г./отм./, предвиждаща, че времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Следва да се има предвид и действащото към периода Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Както по отменения ЗП, така и и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, а такова право е признато към процесния период и на неработещата майка,

В горния смисъл е и действащата нормативна уредба, като законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т.