Решение № 129 от 10.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330110655 по описа за 2022 година

Предявени са обективносъединени искове с правна квалификация 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД от “Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК 205680303 представлявано от М.У. чрез адв. Г. против П. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр.

********, ул. ******** № ***, ет. **, ап. ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 24,99 лв. –неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 05.07.2018 г. сключен между ответника и ***************, за което е издадена фактура № 1272038388/08.09.2019 г., и вземането е притендирано по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 8187/2022 г.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответника и ******** е налице договор от 05.07.2018 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********, с който е уговорено ползване на услуга за номер ********** при тарифен план ********* с месечна абонаментна такса 10 лева за срок от 24 м. –до 05.07.2020 г. на 10.07.2018 г. срока е продължен с още 24 м. Поради незаплащане на задължения договора е прекратен едностранно от 30.08.2019 г. Съобразно с това му е начислена неустойка в размер на три месечни абонаментни такси до края на договора. Вземането е прехвърлено от кредитора на ************* на 23.09.2020 г., което лице го е цедирало на ищеца на 05.10.2020 г. Същото е притендирано по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 8187/2022 г.

В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание представителя на ответника оспорва иска.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 8187/2022 г. по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за притендираното вземане. В предоставения срок е постъпило възражение от длъжника.

От приложените писмени документи-договори за далекосъобщителни услуги от 10.07.2017 г., 05.07.2019 г. е видно, че на 10.07.2017 г. между ответника и ********** е постигнато споразумение за предоставяне ползването на далекосъобщителни услуги –за 24 месеца при цена от 10 лв. месечно.

От приложената фактура (лист 34 от делото) е видно, че на 08.09.2019 г. на ответника е определено задължение от мобилния оператор в размер от 24,99 лв. за неустойка.

От приложените договори за цесия от 16.10.2018 г., 01.10.2019 г., анекс от 05.10.2020 г. ; уведомления; извлечение от е видно, че вземане на ********* към ответника е прехвърлено на ищеца на 05.10.2020 г., за което ответника не е уведомен.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

С оглед постъпилото възражение против заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 8187/2022 г. по описа на ПРС съдът намира, че предявения иск е допустим за разглеждане.

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между ********** и ответника е сключен договор за предоставяне на услуги. Доколкото притендираното вземане се определя като неустойка за преждевременно прекратяване на договора и размера е формиран от оставащите три месечни такси съдът намира, че не е доказано възникването на основанието за определяне на задължението за неустойка, поради липса на представени доказателства за едностранно прекратяване на договора от ********** , момент и начин на информиране на потребителя. На следващо място съдът намира, че клауза за определяне размер на неустойка в размер на оставащи абонаментни такси по договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Същата нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга и евентуалните вреди на търговеца следва да се приеме, че основната цел на така клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя. Тъй като противоречието е възникнало още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка и същата не е породила действие.

Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката макар и да не е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, позволява на доставчика да получи цената 2 на абонамента за три месеца напред, независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Такава неустойка поради неизпълнение, дължима макар и само в размер на три абонаментни вноски по стандартния план на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, и навежда неоснователност на предявения иск за процесното вземане.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника. Предвид отправеното искане и представени доказателства за осъществяването им, както и списък съдът намира, че следва да се присъдят такива в размер от 400 лв. по настоящето производство и 300лв. по заповедното. такива.

На ищеца разноски не се дължат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК 205680303 представлявано от М.У. чрез адв. Г. против П. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр. *******, ул. ********* № ****, ет. **, ап. ** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 24,99 лв.(двадесет и четири лева и 99 ст.) –неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 05.07.2018 г. сключен между ответника и ***************, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 8187/2022 г. на ПРС.

ОСЪЖДА “Угренова естейт“ ЕООД, с ЕИК 205680303 представлявано от М.У. да заплати на П. П. П., ЕГН: ********** с адрес гр. *******, ул. ********* № ****, ет. **, ап. ** сумата от 400 (четиристотин) лв. за разноски по настоящето производство и 300 (триста) лева разноски по ч. г. д. 8187/2022 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3