Решение № 19427 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19427 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110152610 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „И...“ ООД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С...., магазин 5, представлявано от управителя И.И.И.в, действащ чрез пълномощника си адв.

Ф. спрямо Т...... ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.

С......., представлявано от управителя Т.Е.С.

Ищецът твърди, че между страните са били сключени шест броя неформален договор по продажбата на крепежни елементи, инструменти и консумативи за строителството през периода от 18.06.2025 г. до 19.08.2025 г. като доставената стока е на обща стойност 7 600, 37 лв.

Излага се, че за така осъществените продажби са издадени шест броя фактури както следва: Фактура с № 3000066535/18.06.2025 г. на стойност 2316, 93 лв. или 1184.63 евро и падеж за плащане 18.07.2025 г. Фактура с № 3000066733/23.06.2025 г. на стойност 369, 37 лв. или 188.86 евро и падеж за плащане 07.08.2025 г. Фактура с № 3000066961/27.06.2025 г. на стойност 191,63 лв. или 97.98 евро и падеж за плащане 11.08.2025 г. Фактура № 3000066988/30.06.2025 г. на стойност 1 255,53 лв. или 641.94 евро и падеж за плащане 14.08.2025 г. Фактура № 3000068535/08.08.2025 г. на стойност 3 062,28 лв. или 1565.72 евро и падеж за плащане 22.09.2025 г. и Фактура № 1

3000068924/19.08.2025 г. на стойност 404,63 лв. или 206.88 евро и падеж за плащане 03.10.2025 г.

Твърди се, че фактурите ведно с продадената стока са били изпратени чрез куриер и получени от ответника като купувач още на деня, следващ деня на издаване на фактурата и изпращане на стоката, но и до момента на сезиране на съда ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на цената по нито една от шестте продажби.

Ето защо и като се ангажират доказателства се желае решение за осъждане на ответника да заплати сумите по фактурите в общ размер на 7600.37 лева или 3886.01 евро, която се търси ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 20.11.2025г. до окончателното плащане.

Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил такъв, с който искът се оспорва изцяло като се навежда, че изпратените за получаване стоки не са били получени от представител на ответника в офиси на Еконт и се оспорва изпълнение задължението на продавача за доставка на стоките на упълномощено на ответника лице. Навежда се, че стоките не са получени от служител на ответника като осчетоводяването на фактурите е извършено формално и без реално доставка на поръчаните елементи. С тези възражения се оспорва исковата претенция и се претендират разноски.

Искът е с правно основание по чл.286 от ТЗ във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.200 от ЗЗД като спорът между страните в процеса е по предаването и получаване на стоката от представляващо дружеството ответник лице.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните нямат спор, а и от приложените копия на фактури се установява, че процесните фактури са издадени от ищеца Ивил – И ООД като доставчик на строителни елементи към получателя Т.... ЕООД. Установява се още от извлечение на дружество куриер, неоспорено, че отразените във фактурите стоки са получени от Т.... ЕООД, а и получаването им и начина на доставка на елементите се установява и от събраните показания на свидетеля В.Г.. Тези показания съдът кредитира като дадени от лице без заинтересованост от изхода на спора и и като кореспондиращи с писмените 2 доказателства по делото. От тях се установява, че свидетелят работи в „И...“ като търговски представител. В периода м. юни, юли, август 2025 г. е заемал същата позиция, като работата му е свързана с контакти с клиенти, срещи, организиране на заявки, доставки, нови клиенти. Той отговаря за клиента – дружеството ответник и договорките помежду им са се реализирали чрез вайбър, телефон. Практиката е била да пускат запитвания към тях, съответно те пък да им пращат оферти, потвърждения на оферти и комуникация относно тях като са се уговаряли как и кой ще получава стоката, къде да бъде изпратена или пък как да бъде получена от склада на дружеството ищец. Не споделя да е имало проблеми по приемане на стоката, като често поръчаната стока е изпращана по куриер. Имало е и случаи, в които техни представители са идвали да я взимат от склада. Не са платили последните няколко фактури, по които доставката се е извършвала в склад на лице, което е уговорено да я получи. А когато е с куриер се е уговаряло, кой ще получи стоката, който идва да вземе стоката и като я получи се подписва. Когато е с куриер се праща на името, на което му се посочи.

Страните спорят само досежно обстоятелството дали поръчаните от ответника към ищеца стоки са получени от Т.... ЕООД чрез негов представител като в този смисъл и с оглед събраните и кредитирани от Съда доказателства и прилагайки правилото на чл.301 от ТЗ, съгласно което се презюмира, че действията за търговеца са приети от него щом не се е противопоставил на тях веднага след узнаването им, намира, че същото възражение на ответника, е неоснователно. Безспорно се доказа, че стоките са получавани от склад на ищеца или чрез куриер с доставка до ответника на посочено от купувачът лице, фактурите са с подписи и за двете страни, приетите доставки са без възражения по качеството и относно представителната власт на получателя в срок, след узнаване за доставките, и това дава води до несъмнения извод за узнаването на извършените действия от търговеца и недвусмисленото им признаване.

Или при тези доказателства и от правна страна съдът приема искът за присъждане на главницата като вземане за възнаграждение по договор за продажба и доставка на стоки между страните за доказан и основателен.

Съгласно правилото на чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта като плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта или документите, които му дават право 3 да я получи, освен ако е уговорено друго и на мястото, където то се извършва.

Безспорно се доказа, че стоката е предадена, за което са издадени фактури с подписи и за двете страни, не се установи наличие на друга договора, която да дерогира общо правило са плащане на цената в момента на получаване на стоката, което води до доказаност и основателност на исковете за присъждане на сборната главница за стойността на доставените на ответника елементи.

Сумата от 7600.37 лева или 3886.01 евро е дължима и следва да бъде осъден ответника да я изплати на ищеца.

Искът за присъждане на лихва за забава при основателност на искът за главницата следва да бъде уважен за периода от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.5 ответникът, предвид изцяло уважените претенции носи и тежестта за заплащане на разноските, направени от ищеца в исковото дело според приложения списък и доказателствата за тяхното извършване или 1460.75 евро, което с сбор от две възнаграждения на адвокат по исковото дело с № 52610/ 2025г. в размер на 650.36 евро и 417.21 евро по ч.гр.дело с № 51261/ 2025г. по описа на СРС - обезпечителното такова, 20.45 евро за разноски по обезпечението и 94.08 евро за разноски в ИД, 122.71 евро за възнаграждение на адвокат по ИД с № 20258400401240 при ЧСИ М.Ц..

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.286 от ТЗ във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД „Т...... ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от управителя Т.Е.С.да заплати на „И...“ ООД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С...., магазин 5, представлявано от управителя И.И.И.в, действащ чрез пълномощника си адв.

Ф. сумата от 7600.37 лева или 3886.01 евро като вземане по шест броя фактури, както следва: Фактура с № 3000066535/18.06.2025 г. на стойност 2316, 93 лв. или 1184.63 евро и падеж за плащане 18.07.2025 г. Фактура с № 3000066733/23.06.2025 г. на стойност 369, 37 лв. или 188.86 евро и падеж за плащане 07.08.2025 г. Фактура с № 3000066961/27.06.2025 г. на стойност 4

191,63 лв. или 97.98 евро и падеж за плащане 11.08.2025 г. Фактура № 3000066988/30.06.2025 г. на стойност 1 255,53 лв. или 641.94 евро и падеж за плащане 14.08.2025 г. Фактура № 3000068535/08.08.2025 г. на стойност 3 062,28 лв. или 1565.72 евро и падеж за плащане 22.09.2025 г. и Фактура № 3000068924/19.08.2025 г. на стойност 404,63 лв. или 206.88 евро и падеж за плащане 03.10.2025 г. ведно със законовата такава от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2025г. до окончателното плащане и ОСЪЖДА „Т...... ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от управителя Т.Е.С.да заплати на „И...“ ООД с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С........, магазин 5, представлявано от управителя И.И.И.в, действащ чрез пълномощника си адв. Ф. на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 1460.75 евро – сборни разноски по гр.дело с № 52610/ 2025г. по описа на СРС, ч.гр.дело с № 51261/ 2025г. по описа на СРС и ИД с № 20258400401240 при ЧСИ М.Ц..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5