Определение № 410 от 30.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Велико Търново, 30.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600340 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и втора от НПК вр. с чл. 249 ал.3 НПК.

Въззивното производство е образувано по частен протест на Окръжна прокуратура-гр.Добрич, против протоколно определение рег. № 745/06.10.2026год., постановено по НОХД № 507/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе в разпоредително заседание, проведено на 02.10.2026год., в частта на произнасянето по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 507/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на определението.

С частния протест са заявени оплаквания, че атакуваното с него определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано.

Излагат се съображения, че в определението съда не посочва нито едно допуснато такова нарушение, а единствено коментира, че имало неясноти в обвинителния акт, като приема че имало значителна неяснота и не ставало ясно, че подсъдимият бил реализирал доходи, които подлежали на данъчно облагане, както и какъв бил техния конкретен размер.

Излага се, че при изследване, дали е налице неяснота, съдът единствено извършва само формален (структурен) контрол на обвинителния акт, при който проверява:

-има ли съответствие между обстоятелствената част и диспозитива (заключението) на обвинителния акт?

1

-посочени ли са ясно времето, мястото, начинът на извършване и съставомерните последици на деянието?

Излага се, че съда е коментирал три пункта от обвинението, като по този начин е направил анализ на инкриминираните факти, с което на практика взема отношение по обосноваността на обвинението, което е недопустимо в разпоредителното заседание.

Посочва се, че в разпоредителното заседание съдът няма право да прави анализ на фактите и доказателствата, под предлог, че се изследва неяснота в обвинителния акт.

Излага се, че в самото определение, на лист 18, съда след извършен анализ на фактите е посочил, че оставала неясна тезата на прокурора за дължимия и укрит данък, като по този начин съдът вземал отношение по обосноваността на обвинението и състоятелността на обвинителната теза, което е абсолютно недопустимо в тази фаза на процеса.Излагат се съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и последователно е изложена фактическата обстановка. Изрично са посочени релевантните за спора обстоятелства - времевия период, мястото и механизма на осъществяване на продължаваното престъпление, вида и размера на отделното данъчно задължение, общия размер на укритите и неплатени данъчни задължения - 518 073,35 лева, тяхната характеристика „в особено големи размери“. Подробно е описан механизма на извършване на всяко едно от четирите деяния, включени в продължаваното престъпление. Посочени са данъчното събитие, конкретната дата и място на извършване на всяко едно от деянията. Посочено е още и изпълнителното деяние - чрез затаяване на истина, изразило се в непосочване в съответната инкриминирана данъчна декларация по ЗДДС или по ЗДДФЛ на вида и размера на всяко неплатено данъчно задължение, както и данъчното събитие и периода, за които се отнася затаената истина в съответната данъчна декларация по ЗДДС или ЗДЦФЛ.

Твърди се, че в обстоятелствената част на акта са изложени съображения, с които се аргументира наличието на всички обективни и субективни признаци на вмененото престъпление, както и неговия квалифициращ елемент „данъци в особено големи размери“ съгласно чл.93, т.14, предл.2 от НК.

Мотивирана е правната характеристика на вмененото престъпление като продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като в тази връзка са посочени задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016 г. по т. д. №4/2015 г. и Тълкувателно решение №1 от 07.05.2009 г. по т. д. №>1/2009 г., двете на ОСНК на ВКС, така и на специфичните особености на подаването на съответните данъчни декларации в определен времеви период, включително годишен и обуславящ обективно в такъв срок осъществяването на отделните деяния, но без да нарушава изискването на чл.26, ал.1 от НК за „непродължителност“ на периода от време в рамките на продължаваната престъпна дейност и без да разкъсва обективната и субективната еднородност на цялата престъпна дейност и нейния общ престъпен резултат. Излага се, че в мотивната част на обвинителния акт са посочени и накратко анализирани доказателствените източници, които установяват разследваното престъпление, неговата обективна и субективна съставомерност и участието на обвиняемия в него.

2

Излага се, че в края на обвинителния акт са описани гласните и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на разследването, които доказват конкретната престъпна деятелност и авторството на деянието. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически и правни изводи и посочените доказателствени материали, въз основа които те са направени, по ясен и категоричен начин очертават вмененото на подсъдимия престъпление.

Твърди се, че е спазена и нормата на чл.246, ал.З от НПК, която регламентира изискванията към заключителната част на обвинителния акт и предписва наред с другите реквизити във въпросната част на акта да се посочи още и правната квалификация на деянието. Посочва се, че този реквизит включва освен изписването на правната характеристика на престъплението със съответните приложими за казуса правни разпоредби, така и кратко, но точно и пълно словесно описание на деянието, което да съдържа както времето и мястото на извършване на престъплението, така и всички негови обективни и субективни признаци, квалифициращи елементи и други съществени особености, като например степен на довършеност, извършването му като продължавано престъпление, както е в казуса, и други, ако са налице.

Излагат се съображения, че процесуалният закон не поставя като изискване и поради това не е необходимо в диспозитивната част на обвинителния акт да се отразяват абсолютно всички подробности, обосноваващи вмененото престъпление. Посочва се, че в заключителната част на процесния обвинителен акт в обобщен вид са изписани четири пункта, формиращи повдигнатото обвинение, като във всеки пункт е цитиран съответният данъчен документ - справка-декларация по ЗДДС или годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, периодът, за който документът се отнася, датата и входящия номер на подаване на документа, данъчната служба - адресат, размера на укритото и неплатено данъчно задължение. Посочва се, че в заключителната част на акта са посочени още целият период на осъществяване на продължаваното престъпление - от 09.06.2011 г. до 27.04.2014 г., мястото на неговото извършване в гр. Варна и общият размер на укритите и неплатени данъчни задължения - 518 073,35 лева. Твърди се, че представената словесна редакция на диспозитива на настоящия обвинителен акт дава възможност на обвиняемия да научи в какво деяние е обвинен.

По изложените съображения автора на частния протест счита, че процесният обвинителен акт е изготвен в съответствие с предписанията на чл.246 от НПК, съдържа ясно, пълно и точно формулирано обвинение и подкрепящите го доказателства, което позволява на обвиняемия да узнае в какво престъпление е обвинен и да се защитава пълноценно в съдебната фаза на процеса.

Излагат се и доводи, че поставените в разпоредителното заседание въпроси от подсъдимия са свързани с доказаността и съставомерността на вмененото му деяние като данъчно престъпление по чл.255 от НК и с характера на същото като продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, подлежат на разискване и отговор в съдебно производство и на решаване със заключителния по делото съдебен акт, който ще бъде постановен в края на наказателния процес пред първата инстанция.

Иска се въззивният съд да отмени протестираното

3 първоинстанционно определение и да върне делото на Окръжен съд-гр.Русе за продължаване на наказателното производство.

Преди изпращането на делото във въззивната инстанция, по него са постъпили и писмени възражения от подсъдимия З. Ж. Т. срещу подадения от прокурора частен протест.

Като основание за подадените писмени възражения се посочват:

Чл.6§3 и чл.7§ 1 ЕКПЧ - Чл.49, ал. 1 ХОПЕС - Чл.6, т.З на Директива 2012/13/ ЕС относно правото на информация в наказателното производство - (Право на информираност).

Излагат се съображения, че Обвинителният Акт, изх.№ 985/2017 от 27.05.2025, (OA), така и частният протест, не съответстват на задължителните минимални стандарти установени от чл.6§3 и чл.7§1 ЕКПЧ, чл.49, ал.1, чл.51чл.54 ХОПЕС, чл.6, т.З на Директива 2012/13/ ЕС относно правото на информация в наказателното производство, надлежно разяснени и утвърдени в последователната тьлкувателна практика на СЕС, ЕСПЧ, на КС и на ВКС.

Излага се, че използваният прокурора в частния протест формалистичен подход - "При изследване, дали е налице неяснота, съдът единствено извършва само формален (структурен) контрол на обвинителния акт, при който проверява има ли съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт" - в същността си разкрива безсилието на прокурора да изпълни задължителните стандарти относно правото на информация в наказателното производство.

Излага се, че тъй тази неспособност на прокурора в случая, носи печата на предходни два несполучливи опита да внесе в съда "годен " обвинителен акт за инкриминираната в Обвинителен Акт, изх.№ 985/2017 от 04.06.2026 престъпна деятелност на подсъдимия по чл.255 НК, за укриване на данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС. Подсъдимият обръща внимание на основните /според него/ недостатъци в обвинителната теза, които твърди, че прокурора "услужливо" заобикаля в частния протест.

I.Неяснота в обвинителната теза на прокурора за укриване на данъци по ЗДДФЛ. а.По обвинението за укриване на доходи, с източник покупкопродажбата на недвижим имот (апартамент), извършена е НА № 37/30.11.2011, между продавача Бългериън Хоум 2006 ЕООД и купувача С. С.

Твърди се, че така представената от прокурора конструкция в обвинителния акт смесва няколко фактически и правни плана - продажба на ипотекиран имот между трети на подсъдимия лица; част от цената в тази сделка е договорена между купувача и продавача, да бъде платена за погасяване и заличаване на ипотеката; внесените от купувача средства по банковата сметка на подсъдимия са за покупко-продажбата на ипотекирания имот, и са предназначени за заличаване на ипотеката; с тези средства подсъдимия е погасил задълженията си банковия заем към Инвестбанк АД.

Твърди се, че това смесване в O A не дава възможност на подсъдимия, без догадки, да разбере:

-твърди ли се, че той е получил доход от продажба на имот, макар да не е страна по продажбата.

4

-твърди ли се, че е получил доход, защото негов личен дълг е погасен от трето лице.

-защо, транзитния поток на въпросните 186,155.90 лева по банковата сметка, обслужваща банковия заем на подсъдимия в Инвестбанк АД, не е просто технически способ за освобождаване на имота от тежест.

-твърди ли се, че плащането представлява безвъзмездна имуществена облага на подсъдимия.

-твърди ли се по отношение на подсъдимия, че плащането е еквивалент на възнаграждение, на заместване в дълг, на опрощаване или на друг гражданскоправен механизъм.

Твърди се, че не става ясно, защо, след като прокурора в OA посочва, че се касае за доход, чийто източник не е посочен изрично в съответния материален данъчен закон, в случая има приходен ефект за подсъдимия, който се квалифицира като доход по ЗДДФЛ.

Според подсъдимия тук O A съществено нарушава стандарта за информираност на подсъдимия, тъй като:

-не индивидуализира ясно фактическия източник на дохода;