Решение № 9416 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9416 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110151736 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ищеца И. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, чрез адв. А. Ч., САК, със съдебен адрес: гр. София, ****, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗЗ за осъждане на ответника Столична община, Булстат 000696327, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 33, представляван от кмета Васил Терзиев, за заплащана на сумата от 10000 лв. (5111,29 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в резултат на получена травма на десния глезен и ходило с фрактура на пета метатарзална кост и скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало, поради пропадане на десния крак на ищеца в необозначена, необезопасена и непочистена шахта, находяща се в тревната площ, непосредствено до тротоара на **** в кв. *****, ведно със законната лихва от датата на увреждането -13.04.2025 г. до окончателното плащане, и на сумата 180 лв. (92,03 евро), представляваща претърпени имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение и изследване, в резултат на същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на увреждането -13.04.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата И. В. В. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 13.04.2025 г. в гр. София, ***** разхождала кучето си, като по време на разходката се срещнала с друга жена, която разхождала своето куче и след като кучетата си поиграли, казвайки си довиждане, ищцата се обръща и тръгвайки десният й крак попада в пропаднала над една педя необезопасена шахта на тротоара. В резултат на това тя усеща, че нещо в десния й крак прищраква много силно, изпитва силни болки в долна част на десния крак и не може да помръдне. Поддържа, че непосредствено след това се озовава припаднала на тротоара, тъй като и причерняло.

След инцидента ищцата потърсила медицинска помощ във ВМА – МБАЛ София, където били извършени неотложни медицински интервенции, състоящи се в поставяне на лонгета и снимка с рентген. За последващи процедури ищцата посетила ДКЦ „НЕОКЛИНИК“ ЕАД, където са установени травматични увреждания, изразяващи се в травма на десния глезен и ходило с фрактура на 5 метатарзална кост, както и 1 скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало. Сочи, че след няколкократни посещения на болнични заведения, на ищцата е предписано продължително домашно лечение. Поддържа, че в резултат на уврежданията ищцата е изпитала изключително тежки физически боли, които се успокоявали единствено след прием на болкоуспокояващи медикаменти. Двигателните й функции в началото били силно ограничени, като придвижването било почти невъзможно без помощ от спомагателни предмети и лица. Поддържа, че в резултат на уврежданията не могла да изпълнява трудовата дейност, за която била наета в учебно заведение, а впоследствие трудовото правоотношение било прекратено. Физическите болки и страдания, както и продължителния период на домашно лечение значително засегнали и емоционалното състояние на ищеца. Нарушена била рутината на ежедневието и същата преустановила спортни занимания. Поддържа, че се нарушили социалните контакти и се срамувала от външния си вид и затруднените си двигателни функции. Сочи, че вследствие на инцидента се затворила в себе си, сериозно ограничила контактите си с външни лица и се страхувала, че няма да може да се възстанови напълно. Сочи също така, че за лечението е извършила разходи в общ размер на 180 лева, включващи 100 лв. платена лонгета за фиксиране на крака и 2 х 40 лв. за ехография на стави.

Поддържа, че процесната шахта се намира върху тротоар на общинска улица, представляващ публична общинска собственост, поради което счита, че ответната община е собственик на имота и като такъв отговаря за поддържането в добро състояние и в безопасност елементите от общинската инфраструктура, поради което ответника отговоря за причинените вреди от бездействието си. При тези твърдения предявява иск срещу ответника за възстановяване на причинените неимуществени вреди, които счита, че са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника, които оценява на 10000 лв., както и на имуществените вреди в общ размер на 180 лв.

Претендира и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане и разноските за производството.

Ответникът Столична община, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, отричайки сочения от ищеца механизъм на настъпване на увреждането, както и, че в резултат на същия са настъпили твърдените в исковата молба увреждания. Оспорва се причинната връзка между настъпилите вреди и попадането на десния крак на ищеца в пропаднала шахта.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата с доводи, че същата не е положила дължимата грижа да прояви внимание при движението си. Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди, като счита същия за необосновано завишен.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства Лист за преглед на пациент в КДС/СО от дата 14.04.2025 г., издаден от д-р Газибров, видно от който на същата дата ищцата е посетила посочения лекар във връзка с пропадане на десния й крак в шахта, а при прегледа е констатиран локален оток на фибуларния малеол, предна фибулоталарна болка, палпаторно фрактура на пета метотарзална кост.

По делото са представени и Амбулаторен лист № 251194064346/29.04.2025 г., амбулаторен лист № 25120902А337/30.04.2025 г. и амбулаторен лист № 25125103СЕ8D/05.05.2025 г., видно от които на посочените дати ищцата е посетила „НЕОКЛИНИК“, където е прегледана от Ортопед Травматолог, който след извършена ехография на десния крак на ищцата е констатирал изразена синовиална реакция с 2 хемартроза; нервен ставен контур с ерозии; задебелена ставна капсула; асиметрично ставно пространство; пристенен излив в латералния рецесус с периставни хематоми.

Предписана е терапия с Gerovit и Bevit forte.

От приложения по делото болничен лист № Е20250637929/30.04.2025 г. ищцата е била във временна нетрудоспособност, заради травмата на крака в продължение на 10 дни.

По делото са представени фискален бон от 29.04.2025 г., фискален бон от 05.05.2025 г., фискален бон от 14.04.2025 г., от които се установява, че ищцата е заплатила 80 лв. за извършване на 2 бр. ехографски изследвания на става и 100 лв. за лонгета за фиксиране на крака.

По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р К. А. С., специалист по ортопедия и травматология, което съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено. Въз основа на представените по делото документи вещото лице е установило, че при процесния инцидент ищцата е получила счупване на пета предходилна кост на дясно ходило.

Вещото лице е заключило, че установеното увреждане може да бъде получено по описания в исковата молба начин. За лечението на констатираното счупване е проведено консервативно лечение, чрез поставяне на имобилизираща ортеза на дясна глезенна става и ходило за четири седмици. Според заключението ищцата е изпитвала болки в резултат на травмата около 2 месеца, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е посочил, че периодът на възстановяване при нормално протичане на лечебен процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 2 месеца.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищцата не са били налице усложнения. Вещото лице посочва, че при този тип травма следва пълно възстановяване.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите ****

От показанията на св. Дончева, се установява, че през месец април 2025 г. в гр.

София, на ****ло 19 ч. свидетелката разхождала кучето си, а отсреща И. В. вървяла по тротоара с нейното куче. Двете се срещнали на място на тротоара, където се намира стълб, който ограничава разминаването на това място, поради което ищцата се качила на тревната площ, непосредствено до тротоара, за да се разминат със свидетелката.

При стъпването в тревната площ десния крак на ищцата пропаднал в дълбока шахта, в резултат на което същата паднала в дупката. Ищцата била прежълтяла, станало й лошо. Свидетелката събула обувката на увредения крак, като нямало видими наранявания и кръв. Свидетелката направила лек масаж, от който ищцата се почувствала по-добре и след това се разделили. Дупката, в която е попаднал крака на ищцата се намира в тревната площ, непосредствено до тротоара, дълбока е колкото да влезе човек, а на дъното има бетонов капак на шахта.

От показанията на св. Андреева се установява, че на 13.04.2025 г. надвечер ищцата й позвънила и споделила на свидетелката, че докато разхождала кучето си е пропаднала в шахта и много я боли крака. На следващия ден кракът ищцата се подул и свидетелката я закарала с такси до Военна болница, където след направена снимка се установило, че кракът е счупен и е поставена отреза. Към този момент ищцата изпитвала силни болки и не можела сама да се грижи за себе си, поради което свидетелката и помагала с разхождането на кучето и купувала и носила храна. Две седмици след това отишли на контролен преглед, като на рентгена се установило, че някакво парченце хрущял било супено, което подпира мястото на зарастване, което е свързано с по-продължителна болка. Постепенно започнала да ходи с патерица и бастун, а след като започнала да ходи без тях продължавала да накуцва и да я боли.

Свидетелят излага, че ищцата е работила като учителка и след края на учебната година си сменила работата, защото не можела да стои права и да планира мероприятия с учениците. Ищцата изпитва страх, че травмата ще остане до живот и се затворила в себе си. На мястото на инцидента има шахта, която е дълбока 50 км. Същата се намира 3 точно до бордюра на тротоара на ул. „Пловдивско поле“. На същото място на тротоара има стълб, поради което не могат да се разминат двама пешеходци.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с бездействието на ответника, който като собственик на имота и съоръженията и елементите на градската инфраструктура е длъжен да ги поддържа в добро и безопасно състояние.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вината, както и да докаже направени с отговора правоизключващи и права, включително възражението си за съпричиняване.

Съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и от заключението на СМЕ, може да се обоснове несъмнен извод, че на 13.04.2025 г. в гр.София, кв. „Дървеница“, на ул. „Пловдивско поле“ ищцата върви с кучето си по тротоара, като стигайки до място, на което е разположен стълб на тротоара и срещайки св. Дончева, поради невъзможност да се разминат, стъпва върху тревната площ в непосредствена близост до тротоара, където десният й крак пропаднал дупка, над шахта дълбока около 50 см. По делото се явява доказано и обстоятелството, че в резултат на пропадането в процесната дупка/шахта ищцата е претърпяла травма, изразяваща се в счупване на пета предходилна кост на дясното ходило.

Горното се установява пряко от показанията на св. Дончева, която лично е възприела, както обстановката, мястото и наличната дупка над шахтата, така и самия инцидент. Съдът дава пълна вярна на показанията, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви. Същевременно от неоспореното заключение на СМЕ се установи, че счупването напълно отговаря на посочения механизъм и може да настъпи такава травма при попадане на крака в шахта. Следователно от гласните доказателства заключението на СМЕ недвусмислено се установява описания по-горе механизъм на настъпване на увреждането. Данни за наличието на необезопасена шахта, респективно дупка над шахта, намираща се непосредствено до тротоара на ул.