Определение № 1718 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1718 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20261100202786 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано на 23.04.2026 г. и е разпределено на СГС,НО,22-ри състав.

Основание за образуването на производството се явява Жалба от С. Г. В. /с ЕГН**********,жив.гр.Благоевград,жк.****/, а така също и Постановление на СГП от 05.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство , както и Постановление на САП от 24.02.2026 г., с което се потвърждава Постановлението на СГП.

В Жалбата си г-н В. изразява несъгласие с Постановлението на САП , с което се потвърждава отказа на СГП да образува досъдебно производство и иска СГС да отмени отказа.Счита също така ,че Постановлението на прокурора е незаконосъобразно,необосновано и при съществени процесуални нарушения.Добавя се също така и че прокурорският акт противоречи както на вътрешното право , така и на установените стандарти за ефективно разследване съгласно Европейската Конвенция за правата на човека/Заб.Предс. вероятно се визира ЕКЗПЧОСЕвропейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи/.Развива и конкретни доводи,като се позовава на Постановление на ВКП ,според което проверката била непълна и следвало реално да се събират и анализират доказателства, като досега това указание не било изпълнено.Като съществен порок на Постановлението се изтъква доводът ,че Жалбата е писана чрез „изкуствен интелект“, от което се извеждала нейната формалност и неоснователност.В противовес на този извод на прокурора жалбоподателят заявява ,че няма нормативни ограничения за начина ,по който да бъде изготвена една Жалба.Неправилен подход бил използван ,за да се откаже образуване на досъдебно производство , тъй като използваният стандарт бил приложим при преценките за фазата на обвинението/Заб.Предс. вероятно се има предвид правния институт повдигане на обвинение/.Изводът на прокурора за липса на конкретика се явявал фактически необоснован, тъй като по делото имало достатъчно източници,съдържащи конкретни данни за лица,съдебни актове,следствени действия и репресивни мерки.Към делото е приложено печатно произведение, книга със заглавие „Табу.Време на страх и страдание“,издадена през 2014 г. в Сандански или Благоевград/поради различните данни на корицата и на следващата страница ,без данни за печатно издателство,редактори ,коректори, рецензенти,художествено оформление и т.н./.На самата корица на книгата е посочено,че тя се издава от Дружество на репресираните македонци в България/ което е нерегистрирано по българското законодателство, тъй като досега има откази за регистрация по ЗЮЛНЦ,Законът за юридическите лица с нестопанска цел/.Понататък в Жалбата В. сочи,че данните в книгата се базират на българските архиви , както и акцентира ,че през 1956 г. при преброяване в Пиринска Македония , като македонци са се самоопределили 178 000 души , а по-късно през 1965 г. чрез „маньовър“ този брой е сведен до 1437 души.Жалбоподателят твърди още ,че в тази книга има и данни за конкретни пострадали лица, макар Жалбата да е подписана само от него, като в подкрепа на това се цитира протокол от процесуално-следствено действие/Постановление за възбуждане на предварително следствие от 1

1970 г./ , така също се добавя ,че бил преследван от ДС до 1989 г.Тоест , нямало как Прокуратурата да твърди ,че нямало данни за конкретни лица , конкретни мерки и източници.Цитират се имена на други лица ,спрямо които били постановени съдебни актове ,като В. подлага на коментар текста на диспозитива на съдебните актове спрямо тези лица , за да обоснове ,че неговите сигнали не са абстрактни, а изискват задълбочена проверка.Прокуратурата е следвало да изиска архивни преписки и други материали за „наблюдението на македонците“ след 1967 г. от Шесто управление на ДС.След като Прокуратурата е игнорирала данните в книгата, заключава жалбоподателят, това е съществен пропуск в дейността на държавното обвинение.На последно място, липсата на ефективна проверка на фактите при наличие на данни за нарушение , е в разрез с практиката на ЕСПЧ/Европейския Съд по Правата на човека/, като се цитират три решения на същия съд.Предвид горното се иска от СГС да отмени Постановленията на СГП и САП, както и да върне делото за пълна, обективна и задълбочена проверка.

Съдът ,след анализ на събраните до момента данни , намира следното :

След измененията със ЗИДНПК,ДВ,бр.48/2023 г. от 02.06.2023 г. се предвиди правна възможност в чл.213,ал.4 да се обжалва в 7 дн. срок от получаване на преписа Постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, като титуляри на това правомощие по силата на закона са по-широк кръг лица, визирани в ал.1.Като в този случай,оторизиран да инициира производство по чл.213,ал.4 от НПК ,несъмнено се явява жалб. В. като „лице ,направило съобщението“/тоест , сигнала до прокуратурата/.

Тук е мястото да се посочи и дуалистичния режим в наказателнопроцесуалния закон за това кога и как се образува наказателно досъдебно производство.Съгласно общото правило на чл.207,ал.1,вр.чл.212,ал.1 от НПК досъдебно производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни.При липса на достатъчно данни прокурорът може de lege lata по реда на чл.145,ал.1,т.3 от ЗСВ да възлага на съответните органи проверки в определен срок.В миналото т.нар. предварителни проверки бяха регламентирани в самия процесуален закон/чл.191 от НПК,ДВ бр.89 от 1974 г./Алтернативна форма на образуване на досъдебно наказателно производство е чрез правната фикция на чл.212,ал.2 от НПК, когато с факта на първото действие по разследването ,се счита за образувано досъдебното производство/напр. оглед, претърсване , разпити на свидетели/, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата.В този случай не е нужно да са налице „Достатъчно данни“,въпреки формалното изискване на чл.214,ал.2 от НПК,но това законодателно решение е продиктувано от презюмирана несъмненост на някакво извършено престъпление и нуждата от срочно образуване на производството, за да се запазят следи и доказателства от извършеното престъпление.В настоящия случай ,няма данни държавното обвинение да се е самосезирало касателно възможен законен повод на основание чл.208,т.2 от НПК ,което да налага възлагането на проверка/,нито има данни да са предприемани действия по разследването от категорията на визираните в чл.212,ал.2 от НПК.Добре е да се знае също така ,че недоволство от действията или бездействията на определени държавни органи и длъжностни лица може чисто емоционално да се формира у всеки гражданин ,като това се детерминира допълнително и ако се съобрази историческия контекст на дадени събития отдалечени назад във времето, но това само по себе си не означава ,че във всички случаи тези действия или бездействия представляват престъпление.

За да може съдът да упражни правомощията си ,следва да е надлежно сезиран с Жалба в законоустановения срок.В конкретния случай следва да се приеме че същата е подадена в срок.

Разгледана по същество Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.Нещо повече, не се твърди никаква фактология , която би могла да се подведе по някакъв конкретен текст за извършено престъпление от Особената част на НК, така че да е възможно провеждане на разследване в настоящия момент.Общите твърдения за извършено престъпление „геноцид“ по чл.416,ал.1 от НК са твърде несериозни, за да бъдат коментирани.А че твърденията са общи и неконкретни,не може да има спор , тъй като още в Сигнала на жалбоподателя не се визират действия или бездействия , които да покриват което и да е от изпълнителните деяния на това престъпление.Понятия като „културен геноцид“ или „ етногеноцид“ са практически несвързани с правния мир, а още по-малко с релевираната по казуса фактология, а фриволната им, неангажираща или дори шеговита употреба в публична или частна сфера , не може да детерминира конкретно наказателно производство, тъй като ,както е известно, наказателноправните норми не може да се тълкуват разширително/interpretatio extensivа/, като чрез субективен прочит се хиперболизират определени исторически събития,за да се търси обосноваване на наказателна отговорност/Вж,чл.46,ал.3 от 2

ЗНА,Законът за нормативните актове/.Или казано с по-прости думи - за да се търси наказателна отговорност за престъплението „геноцид", както и с оглед принципа Nullum crimen, nulla poena sine lege previa ,то трябва да е извършено някое/респ. някои/ от инкриминираните действия,изпълнителни деяния, които рамкират някой законен състав по чл.416,ал.1,б.“а“,“б“,“в“ или „г“ от НК.Не е възможно обаче на инкриминираните в закона изпълнителни деяния от това престъпление да се приравняват други различни действия, независимо от евентуалното наличие на субективни желания.Съвсем отделен въпрос е ,че за реалните случаи на геноцид в човешката история ,се разбира своевременно и подобни събития предизвикват бурни отрицателни обществени оценки веднага/особено извън засегнатата държава/ , а случаи на установен геноцид 40 – 50 години след такова събитие логично не са се наблюдавали досега.

Етимологически терминът „геноцид“ е сложна дума с частично гръцки произход / genosрод,племе,народ/ и частично латински произход - caedere,tsider/убивам, сека/.Позоваването на Конвенцията на ООН за предотвратяване на престъплението геноцид от 1948 г. е донякъде некоректно от страна на жалбоподателя/за да не се използва по-експресивна фразеология/, като неговият субективен прочит се базира на разширително тълкуване на дефиницията в Конвенцията и съставите от Особената част на НК-РБ.Добре е известно ,че разширителното тълкуване на наказателните закони в исторически план е характерно за недемократични държави и диктаторски режими, примери за които има достатъчно в миналото,а в Република България това е и изрично забранено/съгласно визираният по горе чл.46,ал.3 от ЗНА/.

Няма спор, както се посочва и в Постановлението на СГП,че българската държава е признала на жалбоподателя В. право на еднократно обезщетение по Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица,ЗПГРРЛ /Обн.ДВ.бр.50,1991 г./, както и право да получава месечни добавки към пенсията като правоимащ по същият закон – ЗПГРРЛ.Следователно, към момента е налице поета отговорност за действия, които представляват преследване и репресия спрямо жалбоподателя съгласно законовите критерии на този нормативен акт.

Въпреки горното, доколкото твърденията на жалбоподателя за осъществено престъпление срещу мира и човечеството последователно и убедено се поддържат в редица писмени изявления,то следва erga omnes да се изясни правната характеристика на престъплението „Геноцид“,чието систематично място е в Глава 14 от Особената част на НК на Република България ,и за което няма давностни срокове съгласно чл.79,ал.2,т.1 от НК. Престъплението е срещу мира и човечеството като засяга сериозно значими обществени отношения, доколкото с извършването му се цели физическо изтребление на съответните целеви засегнати социални групи, които законодателят е визирал numerous clausus конкретно.Съществено различие има между тази цел и неблагоприятното третиране на дадено лице от някаква социална група/вкл. и от визираните в състава на чл.416,ал.1 от НК/ , което би могло да се дефинира като „ преследване“ поради неговите убеждения,самоопределение,религиозни или политически възгледи. Деецът като наказателно отговорно лице и субект на престъплението по чл.416,ал.1 от НК има за своя субективна цел да унищожи физически изцяло или отчасти една национална , етническа , расова или религиозна група , като в изпълнение на тази си цел причинява : смърт , тежка телесна повреда или поС.но разстройство на съзнанието на лице от тази група, или поставя групата в такива условия на живот, които водят до нейното пълно или частично физическо унищожение, или предприема мерки , насочени към възпрепятстване на раждаемостта сред такава група или насилствено предава деца от една група в друга.Лицето – извършител на някое от горните изпълнителни деяния се наказва за геноцид с наказание „Лишаване от свобода“ от 10 до 20 години или „Доживотен затвор без замяна“.