Решение № 64 от 12.02.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500724 по описа за 2025 година

С Решение № 168 / 16.09.2024 г., поправено с Решение № 119 / 04.06.2025г., постановени по гр. д. № 532/2022 г. на Самоковския районен съд, е извършена делба по реда на чл. 353 от ГПК, като: в дял на съделителя Р. Т. В. с ЕГН ********** са поставени дял поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***; в дял на съделителя Я. Т. В. с ЕГН ********** са поставени поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, и поземлен имот с идентификатор ***; в дял на съделителя К. С. В. с ЕГН ********** са поставени поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.

Присъдени са парични суми за уравнение на дяловете, като съделителите са осъдени да заплатят държавна такса в полза на РС- Самоков.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. Т. В. и насрещна въззивна жалба на К. С. В. срещу първото от горните решения.

1

Жалбоподателят В. изтъква, че при определяне на делбените дялове и разпределението на отделните имоти между тримата съделители е допуснато дублиране на два от имотите (ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***) и те са поставени едновременно в негов дял и в дял на К. С. В.. Същевременно, други два от процесните поземлени имоти (ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР) не били поставени в ничий дял. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която в дял на К. С. В. се поставят двата дублирани поземлени имота (ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***) и да постави в дял на жалбоподателя един от неразпределените поземлени имоти, а именно - ПИ с идентификатор ***, а в дял на К.

С. В. - другия неразпределен имот - ПИ с идентификатор ***.

Настоява и за изменение на паричното уравняване на дяловете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на Р. Т. В. от страна на К. С. В., който я счита за основателна единствено по отношение на имотите, поставени едновременно в дял на двама съделители.

Същевременно, счита тази жалба за неоснователна в частта, с която се иска да бъде допълнено съдебното решение, като се постави в дял на Р. Т. В. поземлен имот с идентификатор ***. Позовава се на заключението по съдебнотехническата експертиза, съгласно което в неговия дял следва да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Намира, че дублираните поземлени имоти (ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***) съгласно становището на вещото лице са част от първия обособен дял, поради което следва да останат възложени в дял на Р. Т. В..

Подадена е и насрещна въззивна жалба от К. В., който обжалва Решение №168 / 16.09.2024 г. по гр.д. № 532/2022г. на Районен съд - Самоков, в частта с която в негов дял са поставени поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Счита решението в тази част за неправилно и необосновано, тъй като не е съобразено с приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно която се обособяват три реални дяла на допуснатите до делба земеделски поземлени имоти според квотите на съделителите. Сочи, че, съгласно това заключение, в неговия дял следва да бъдат включени поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „К.", и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „К.Д.", а не следва да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, тъй като последните били част от обособения първи дял, възложен на съделителя Р. Т. В.. Изтъква, че поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** не са разпределени на никого. Моли съда да отмени обжалваното основно решение по делото в частта, с която в дял на К.

С. В. са възложени поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като вместо това постави в негов дял поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***. Счита, че при преразпределянето следва да бъде извършено и изменение на съответното парично уравняване на дяловете.

С Разпореждане № 113 от 06.08.2025г. съдът е указал на жалбоподателите да заявят изрично, дали поддържат подадените въззивни жалби, с оглед постановеното впоследствие решение за поправка на очевидна фактическа грешка.

2

В отговор да даденото указание е постъпила молба от процесуалния представител на Р. В., с която заявява, че поддържа жалбата си срещу Решение № 168 / 16.09.2024 г. по гр. д. № 532/2022 г. на Самоковския районен съд и е удовлетворен от Решение № 119 / 04.06.2025г.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Р. В. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят Я. В. не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят К. В. се явява лично и заявява, че не оспорва жалбата на Р. В.. Поддържа собствената си жалба, както и подадения отговор. Сочи, че не е удовлетворен от второто решение. Настоява, делбата да се осъществи на база приетата съдебно- техническа експертиза, съгласно която дублираните два имота се дават на другата страна. Моли съда да разпредели имотите съобразно експертизата, като в негов дял бъдат възложени имотите в м. К. и м. К.Д., а дублираните имоти по първото решение да останат в дял на Р. В..

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е било обжалвано, но и двамата жалбоподатели са заявили изрично, че поддържат подадените от тях жалби срещу основното решение.

Съдът намира, че, съгласно трайната съдебна практика (Определение № 58 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1746/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 344 от 11.12.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 204/2023 г.), в такава хипотеза двете решения следва да бъдат ревизирани като едно цяло, доколкото второто от тях няма самостоятелно съществуване. То е неразделна част от основното 3 решение, инкорпорира се в него и става част от него. Поради това подадените въззивни жалби срещу основното решение следва да се считат насочени срещу целия съдебен акт в неговия окончателен вид. Независимо че поправката е извършена след подаване на жалбите и не е обжалвана отделно, въззивният съд е длъжен да разгледа основното решение в неговия поправен вид.

Наистина, решението за поправка може да се обжалва самостоятелно (чл. 247, ал. 4 от ГПК), напр. ако страната счита, че самата поправка е неправилна или че чрез нея съдът недопустимо е променил волята си.

Необжалването на решението по чл. 247 от ГПК, обаче, не води до влизане в сила на основното решение, щом то вече е надлежно обжалвано, както в настоящия случай. Ако страната е обжалвала основното решение, въззивният съд е длъжен да разгледа жалбата срещу решението в неговата цялост – т.е. във вида, в който то съществува след поправката. Така се постига надлежно произнасяне на въззивната инстанция по съществото на правния спор въз основа на действителната воля на първоинстанционния съд, която е окончателно изразена чрез комбинацията от основния акт и акта за поправка.

Аргумент в подкрепа на горното може да се извлече от факта, че поправката само възстановява съответствието между действителна и външно обективирана воля на съда, без да променя предмета на спора, който вече е пренесен пред въззивната инстанция чрез първоначалната жалба.

Следователно, когато е подадена въззивна жалба срещу решението по същество, необжалването на последващото решение за поправка на ОФГ не прегражда пътя на въззивното обжалване. Въззивният съд дължи произнасяне по спора, като съобрази поправената воля на първоинстанционния съд.

В обобщение, съдът намира, че необжалването на решението по чл. 247 от ГПК означава единствено, че страните приемат самата поправка за правилно извършена, т.е. считат, че действително е имало грешка и тя е отстранена коректно. Това необжалване, обаче, няма за последица влизане в сила на основното решение, ако срещу него има висяща жалба (както в настоящия случай). Тя е допустима и въззивният съд е длъжен да я разгледа така, както е предявена, но при съобразяване с поправения диспозитив на основното решение. Поради това, ако поправката е извършена след подаване на въззивната жалба (както в настоящия случай), жалбоподателят не е длъжен да подава нова жалба.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби на Р. В. и К. В. са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

При това съдът констатира, че с влязлото в сила решение, постановено в първата фаза на делбеното производство, е допусната делба на петнадесет поземлени имота с идентификатори № ***, № ***, №

***, № ***, № ***, № ***, № ***,

№ ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и № ***, между тримата съделители, при квоти: ¼ ид.ч. за Р. Т. В., ¼ ид.ч. за Я. Т. В. и ½ ид.ч. за К. С. В..

Съгласно неоспорено заключение по СТЕ, прието във втората фаза на делбеното производство, общата стойност на делбените имоти е 182 + 218,40 + 187,50 + 236,60 + 227,50 + 92,40 + 163,80 + 364 +107,29 + 91 + 420 + 188,45 +

784 + 103,98 + 110 = 3476,92лв.

4

Следователно, паричната оценка на квотите на съделителите в съсобствеността са:

1738,46 лв. за К. В.,

869,23 лв. за Р. В. и

869,23 лв. за Я. В..

Вещото лице е формирало три дяла от делбените имоти, както следва:

Дял 1, включващ имоти с идентификатори ***, ***,

*** на обща стойност 562,29 лв.

Дял 2, включващ имоти с идентификатори ***, ***,

***, *** на обща стойност 790,90 лв. (Имот с идентификатор *** е посочен погрешно два пъти в този дял, но, независимо от това, цената му не е включена втори път в стойността на дела, поради което последната е изчислена правилно в размер на 790,90 лв.)

Дял 3, включващ имоти с идентификатори ***, ***,