Определение № 509 от 14.06.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. ХАСКОВО, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500400 по описа за 2024 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД

– гр.София е останал недоволен от Определение № 253 от 26.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Определение № 65 от 17.01.2024 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд намали размера на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на насрещната страна.

Постъпил е писмен отговор от адвокат И.И. – пълномощник на Н. Б. Д., В. Т. Д. и Д. Т. Д., с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД – гр.София против Н. Б. Д., В. Т. Д. и Д. Т. Д., приключило с определение № 65 от 17.01.2024 год., с което производството по делото е прекратено, поради заявен от ищеца отказ от иска. На основание чл.78, ал.4 от ГПК, в полза на ответниците са присъдени разноски, както следва: в размер на 700 лева – на Н. Б. Д. и в размер по на 500 лева – на В. Т. Д. и на Д.

1

Т. Д., представляващи адвокатски възнаграждения.

В едноседмичния срок за обжалване на приключващото делото определение № 65 от 17.01.2024 год., от ищеца е постъпила молба, с искане за изменението му в частта за разноските, заявявайки възражение за прекомерност на присъдените в полза на ответниците адвокатски възнаграждения, с искане за редуциране на размерите от 700 лева на 499.90 лева и съответно – от 500 лева на по 400 лева.

В производство по чл.248 от

ГПК, първоинстанционния съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 253 от 26.02.2024 год., оставяйки без уважение молбата на ищеца, приемайки за неоснователно заявеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Определението е съобщено на ищеца на 11.03.2024 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на 18.03.2024 год.

– в указания от съда едноседмичен срок за обжалване – обстоятелство, обуславящо извод за допустимост на жалбата – подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Съгласно цената на искове в размер на 1 236.64 лева – главница и на 262.36 – мораторна лихва, предявени срещу ответницата Н. Д. и по на 309.16 лева – главница и на 65.59 лева – мораторна лихва, предявени срещу ответниците В. Д. и Д. Д., минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, се равняват по на 823.64 лева /423.66 лева – за главница и 400 лева за мораторна лихва/, определени съгласно цената на исковете, предявени срещу ответницата Н. Д. и съответно – по на 800 лева /400 лева – за главница и 400 лева – за мораторна лихва/, определени съгласно цената на исковете, предявени срещу ответниците В. Д. и Д. Д.. Така определените минимални размери на адвокатските възнаграждения – 823.64 лева и по на 800 лева, съгласно Наредбата се явяват по – високи от договорените и претендирани от ответниците такива – 700 лева и съответно – по на 500 лева, поради което с обжалваното определение съдът е приел за неоснователно заявеното от ищеца възражение за прекомерност, доколкото договорените адвокатски възнаграждение са под предвидения в Наредбата минимален размер.

Независимо от това, съдът счита, че размерите на адвокатските възнаграждения, макар и договорени под минималния размер, предвиден в Наредбата, се явяват несъразмерни спрямо защитавания интерес, отчитайки обстоятелството, че вземанията, формиращи цената на исковете за главница и мораторна лихва, произтичат от едно и също правоотношение – договор за издаване на кредитна карта, сключен с наследодателя на ответниците. От друга страна следва да бъде отчетено и това, че производството по делото е приключило с прекратително определение, постановено във второто съдебно заседание. Не без значение е и 2 обстоятелството, че Съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

При определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 лева до 360 лева.

Изхождайки от изложените по-горе съображения, съдът счита, че размерите на адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени от 700 лева – на 500 лева и от по 500 лева – на по 400 лева, до които размери ищецът е заявил и възражението си за прекомерност на адвокатските възнаграждения в подадената от него молба за изменение на приключващото делото пред първоинставционния съд определение, поради което същата като основателна следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено и вместо него постановено друго, с което приключващото делето определение в частта за разноските следва да бъде изменено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 253 от 26.02.2024 год., постановено по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 65 от 17.01.2024 год., постановено по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, с която „Юробанк България“ АД – гр.София е осъдена да заплати на Н. Б. Д. сума в размер на 700 лева – възнаграждение за адвокат, който размер намалява на 500 лева.

ИЗМЕНЯ Определение № 65 от 17.01.2024 год., постановено по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, с която „Юробанк България“ АД – гр.София е осъдена да заплати на Д. Т. Д. сума в размер на 500 лева – възнаграждение за адвокат, който размер намалява на 400 лева.

3

ИЗМЕНЯ Определение № 65 от 17.01.2024 год., постановено по гр.д. № 1191 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, с която „Юробанк България“ АД – гр.София е осъдена да заплати на В. Т. Д. сума в размер на 500 лева – възнаграждение за адвокат, който размер намалява на 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4