Решение № 461 от 21.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Плевен, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500695 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1008 от 03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 5273/2024 г.

Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл.79 и чл. 86 вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, че С. Д. П. с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен дължи на „Ставен“ АД, ЕИК ***, гр. С. сумата от 13 945,09 лв. - главница /предявена частично от дължимото в размер на 28 945,09 лв./ от наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя с нот. заверка на подписите рег. № 2063 от 23.05.2014 г., акт №184, том I на нотариус П.Х. и споразумение от 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4 739,75 лв. - лихва за забава за периода 01.05.2021 г. – 29.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2419/2024 г. на РС Плевен. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил С. Д. П. да заплати на „Ставен“ АД, ЕИК ***, гр. С. на основание чл.

78 ал. 1 от ГПК разноски, както следва: в размер на 1373,69 лв. за исковото производство и в размер на 373,70 лв. за заповедното производство.

1

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът С. Д. П., който чрез особения си представител адвокат А. Д. от ПлАК го обжалва пред въззивния съд като недопустимо и алтернативно като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Акцентира се върху обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства въззивникът да има качеството на солидарен длъжник, а напротив установява се, че същият има качеството на поръчител, който встъпва в правоотношението за да гарантира изпълнението на чуждото за него задължение на длъжника, респ. изискуемостта на задължението за него настъпва по различен начин. Прави се извод, че след като искът срещу въззивника в качеството на поръчител не е предявен в 6 – месечен срок от изискуемостта на вземането – 01.01.2021 г., то задължението на поръчителя се погасява по аргумент от противното от чл. 147 ал. 1 от ЗЗД и искът срещу него е недопустим, респ. производството по този иск следва да бъде прекратено. В заключение въззивникът иска от въззивния съд да обезсили постановено решение и да прекрати производството по делото или отмени постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Ставен“ АД, гр. С. чрез пълномощника му адвокат Р. Т. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Излагат се възражения във връзка с оплакванията във въззивната жалба и се поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответникът е солидарен длъжник на главния такъв, извършил е лично плащания на част от дължимата сума на 23.02.2020 г. с две платежни нареждания и дължи неплатената част от главницата по споразумението на падежа 30.04.2021 г., след който момент следва да се счита, че е започнала да тече погасителната давност за вземанията. В заключение въззиваемата страна иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да не присъжда разноски в тежест на дружеството, което не става причина за образуване на делото пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът С. Д. П. чрез особения си представител адвокат Д. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна „Ставен“ АД, гр. С. не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат Р. Т. от САК депозира писмено становище за 2 неоснователност на въззивната жалба и поддържа доводите в отговора на въззивната жалба. Позовава се на клаузата на §7 от споразумението между страните от 25.09.2020 г., в която изрично е посочено, че С. П. встъпва в качеството на солидарен длъжник на длъжника по договора и съдържанието на клаузата не допуска да се приеме, че същият встъпва в качеството на поръчител. Позовава се и на извършените плащания от страна на солидарния длъжник, за които в първата инстанция са представени доказателства, неоспорени от страните. Претендира направените по делото разноски.

Представя договор за правна помощ от 20.10.2025 г., фактура от 21.10.2025 г., преводно нареждане от 22.10.2025 г., платежно нареждане за заплатено възнаграждение на особения представител, списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Възивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Плевенският районен съд е сезиран от ищеца „Ставен“ АД, гр. С. с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК против ответника С. Д. П. за установяване съществуването на паричните вземания на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 1417/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2419/2024 г. по описа на ПлРС срещу длъжника С. Д. П. за следните парични суми: сумата от 13 945,09 лв. – част от неплатена главница за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя ЕН 1544/23.05.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните „Ставен“ АД, гр. С. и „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен от нотариус П.Х., рег. № *** при НК и район на действие ПлРС, с анекс от 13.06.2016 г. и споразумение от 25.09.2020 г., подписано от „Ставен“ АД, гр. С., „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен и С. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4 739,75 лв. - лихва за забава върху сумата от 13 945,09 лв. за 3 периода 01.05.2021 г. – 29.04.2024 г..

В срока за отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК ответникът С. Д. П. чрез особения си представител адвокат А. Д. е депозирал отговор на ИМ, в който е оспорил качеството си на солидарен длъжник по договора за наем и е възразил, че има качеството на поръчител и по отношение него са приложими правилата относно поръчителството. Възразил е, че задължението на ответника като поръчител се е погасило с изтичане на 6 месечен срок от падежа на задължението съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, тъй като падежът на задължението е бил на 01.01.2021 г., а заповедното производство е образувано на 29.04.2024 г.. Алтернативно е направено възражение за погасяване на правото на иск на ищеца по давност, тъй като произтича от наемно правоотношение, което се погасява при условията на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с изтичане на кратката тригодишна давност. Иска се прекратяване на производството по делото като недопустимо или алтернативно искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да уважи изцяло предявените искове ПлРС е приел, че между страните е възниквало облигационно правоотношение по силата на §7 от сключеното споразумение, представено по делото, че е налице хипотезата на чл. 101 от ЗЗД и ответникът в качеството на трето на правоотношението между двете търговски дружества лице е встъпил като съдлъжник на конкретното задължение по съглашение между него и страните по договора за наем, от който момент първоначалният длъжник и встъпилия ответник са солидарни длъжници и всеки от тях отговаря изцяло за съществуващото задължение. Приел е за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че има качеството на поръчител съгласно споразумението и поради това за неотносима разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД, касаеща отговорността на поръчителя. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно и второто възражение на особения представител на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност при условията на нормата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, като е приел, че с оглед разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в случая падежа на задължението съгласно §5 от споразумението е бил определен на 30.04.2021 г. и към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение – 30.04.2024 г. давността не е била изтекла. Приел е, че с плащането на сумата от 5 320,83 лв. на 23.12.2020 г. съгласно уговореното в 4

§3 от споразумението не е настъпило условието за настъпване на изискуемостта на претендираната главница на 01.01.2021 г. и падежът на задължението „не се е изместил“.

Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 2419/2024 г. по описа на ПлРС, че същото е образувано на 30.04.2024 г. по заявление на кредитора „Ставен“ АД, гр. С. против длъжниците „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен и С. Д. П. от гр.

Плевен, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 13 945,09 лв. – част от неплатена главница за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя ЕН 1544/23.05.2014 г. с нотариална заверка на подписите на страните „Ставен“ АД, гр. С. и „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен от нотариус П.Х., рег. № *** при НК и район на действие ПлРС, с анекс от 13.06.2016 г. и споразумение от 25.09.2020 г., подписано от „Ставен“ АД, гр. С., „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен и С. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 4 739,75 лв. - лихва за забава върху сумата от 13 945,09 лв. за периода 01.05.2021 г. – 29.04.2024 г.. Заявлението е уважено от ПлРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 1417/02.05.2024 г. в полза на кредитора срещу длъжниците, съобщение за което е изпратено на всеки от длъжниците. Установява се, че съобщението до длъжника С. Д. П. е върнато в цялост с отбелязване, че длъжникът не живее на адреса си по постоянна и настояща регистрация, залепено е уведомление по чл. 47 от ГПК и с разпореждане от 05.08.2024 г. по делото ПлРС е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК против този длъжник. Установява се, че заповедта за изпълнение по отношение на дружеството длъжник е влязла в законна сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя на 06.08.2024 г..

Съобщението с указанията на ПлРС по чл. 415 ал. 1 от ГПК е връчено на заявителя на 13.08.2024 г. чрез пълномощника му адвокат Р. Т., поради което ИМ, с която са предявени исковете по чл. 422 ал. 1 от ГПК, депозирана пред ПлРС на 16.09.2024 г. /с товарителница от 13.09.2024 г., приложена в заповедното производство/ от заявителя против длъжника се явява подадена в указания от ПлРС законен срок, респ. предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

5

В тежест на ищеца в първоинстанционното производство е било да докаже, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в негова полза са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери за главница и лихва за забава, произтичащи от неизпълнение на задължението на ответника в качеството на солидарен длъжник по посоченото споразумение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си или че е изпълнил задълженията си по договора между страните.

Налице е сключено на 25.09.2020 г. писмено споразумение между „Ставен“ АД, гр. С., в качеството на кредитор от една страна, „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен, представлявано от управителя С. Д. П., в качеството на длъжник и С. Д. П., в качеството на солидарен длъжник, по силата на което страните са постигнали съгласие в § 7 от същото, че С. Д. П. встъпва в качеството на солидарен длъжник на всички поети със споразумението задължения от длъжника „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен за заплащане на сумите 5 320, 83 лв. и 28 945,09 лв. , посочени в споразумението, както и за всички неустойки, произтичащи от същото. Установява се от споразумението, че същото има за предмет заплащане на дължими парични суми от страна „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен в качеството на длъжник към датата на сключването му в горепосочените размери, от които сумата от 5 320, 83 лв., дължима за разноски по посочените частно-граждански и изпълнителни дела в срок до 31.12.2020 г., а сумата от 28 945,09 лв., дължима за наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем с рег. № 2063/23.05.2014 г., том 1 по описа на нотариус П.Х. в срок до 30.04.2021 г.. Установява се от споразумението, че със същото са уредени последиците от предходно сключено на 14.09.2020 г. споразумение между „Ставен“ АД, гр. С., в качеството на кредитор и „Изи Комерс“ ООД, гр. Плевен, в качеството на длъжник, в което длъжникът е признал задължения в общ размер на сумата от 69 087,93 лв., представляваща сбор от неплатени главници в общ размер от 57 890,18 лв. по договор за наем за стопанските 2018/2019 и 2019/2020 години, договорна лихва в размер на 3 376,92 лв. и разноски в общ размер на 7 820,83 лв., за които суми са издадени изпълнителни листове по посочени дела и са образувани посочени изпълнителни дела, като са отчели извършено съгласно споразумението на 24.09.2020 г. плащане от страна на дружеството длъжник на сумата от 32 322,01 лв., с която са погасени конкретно посочени задължения на длъжника. Установява се, че страните са постигнали съгласие 6 при неизпълнение на задължението на солидарните длъжници за заплащане на 5 320, 83 лв. в срок до 31.12.2020 г. второто парично вземане за сумата от 28 945,09 лв. да стане предсрочно изискуемо на 01.01.2021 г. без да е налице допълнително уведомяване от страна на кредитора.