Решение № 19774 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19774 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110167620 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против С. Н. Ж. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1999,15 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 353,57 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г., сумата в размер на 36,31 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на 8,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до 31.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от 1 датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адвокат М., оспорва изложените в исковата молба твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. С подадения отговор е оспорено качеството и количеството доставена топлинна енергия до имота, нейното правилно отчитане, годността на общия топломер монтиран в абонатната станция, съществуването на договор за предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, изготвянето на изравнителни сметки на база реален отчет в съответствие с изискванията на Наредба № 16-344/06.04.2007 г. и надлежното съставяне на счетоводни документи за начислените суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора са представени разделителен протокол по гр.д. № 2184/1988 г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав, по силата на който в дял на Л. П. Ж е поставен апартамент № 6, находящ се в гр. (АДРЕС). Съгласно Решение № III-13-53/24.06.2008 г. по гр. д. № 48/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, описаният в разделителния протокол 2 недвижим имот е придобит по време на брака на Л. П. Ж и Николай С.ов Ж., след прекратяването на който имотът е предоставен в дял на съпругата. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 3499/04.08.2017 г., издадено от Столична община, Район Л., Л. П. Н е починала на 16.07.2008 г., като след смъртта си е оставила за наследник ответника по делото С. Н. Ж.. Като писмено доказателство по делото е прието отправено от ответника до ищцовото дружество заявление за разсрочване на дължими суми, в което страната изрично е индивидуализирала абонатните номера на обектите в процесната сграда, по отношение на които се явява потребител на топлинна енергия, а именно апартамент с аб. № ***** и таван с аб. № 203563. Видно от приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.10.2021 г., обективиран в нот. акт № 69, том II, нот. дело № 216/2021 г. по описа на нотариус С.Д ответникът е прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент № 6 заедно с таванско помещение № 5 на трети за спора лица. Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение в процесния период между ищцовото дружество и ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.

Действително е налице разминаване в данните от третото лице-помагач и документите за собственост касателно номера на процесния апартамент, но доколкото ответникът е подал до ищцовото дружество заявление за разсрочване на натрупали се задължения именно по сочения от (фирма) абонатен номер – *****, съдът намира, че между ответникът в исковия период е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 6, находящ се в гр. (АДРЕС) с абонатен номер ***** и прилежащото таванско помещение.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите 3 обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.