Решение № 14432 от 28.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14432 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110141363 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. И. В., с която срещу Ст. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 900 лева /след допуснато с определение, постановено в откритото съдебно заседание на 14.06.2023 г., увеличение на размера на първоначално предявения като частичен за сумата от 15 000 лева иск/, ведно със законната лихва върху сумата от 11.11.2021 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 1200 лева /след допуснато с определение, постановено в откритото съдебно заседание на 14.06.2023 г., увеличение на размера на първоначално предявения като частичен за сумата от 100 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разноски за медицински консумативи, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.07.2022 г./, които вреди се твърди да са настъпили от инцидент на 11.11.2021 г.

– пропадане в неравност на тротоар в гр. София, ул. „Галичица“ пред сграда, находяща се на № 8, в територията между ул. „Т. Търновски“ и ул. „Трепетлика“.

Ищцата твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, след като е пресякла ул. „Галичица“ и се е качила на тротоара на същата, кракът й е пропаднал в неравност на терена, която не се виждала, т.к. е била покрита с листа.

Неравността представлявала част от тротоара, която не е била покрита с плочки и обхождала Г-образно продължението на шахта, като размерът бил около 30 см.

При стъпване на частта без плочки се спънала на неравния терен, изкривила крака си в глезена, счупила го, загубила равновесие и паднала. Сочи, че стъпвайки в участъка между поставените и липсващите плочки, от денивелацията кракът й 1 попаднал в издълбана в земната маса дупка, което и било причината да се спъне, да загуби равновесие и да счупи глезена си. Към настъпване на инцидента тротоарът и конкретното място не са били обозначени с предупредителни знаци или с каквато и да е било маркировка, от които да се направи извод за наличието на ремонт или друга дейност, която да ограничава ползването на тротоара. Освен това поради метеорологичните условия тротоарът е бил покрит с листа и липсата на плочки е била установена едва след инцидента. Получената в резултат от инцидента фрактура на тибиален малеол на лява глезенна става е обусловила извършването на три операции с поставяне и махане на импланти – платка с комплект винтове. Поддържа, че на 12.11.2021 г. сутринта е била приета по спешност в мед.заведение, където е била извършена първата операция и откъдето на 20.11.2021 г. е била изписана за домашно лечение. Три месеца след инцидента е продължавала да ходи с патерици и помощни средства, продължавала е да изпитва силни болки в крака. На 10.01.2022 г. отново е била приета в болница и е последвала втора операция. На 07.03.2022 г. е последвала трета оперативна интервенция. Сочи, че е търпяла болки и страдания в период от повече от половин година, през което време е било затруднено движението й. За нея това е създало, стрес, напрежение, притеснения и страх, не е можела да спи спокойно, била тревожна и психически нестабилна. Освен това не е можела да излиза от жилището си, т.к. живеела на 4-ти етаж в сграда без асансьор. Имала е нужда от чужда помощ в ежедневието си, в т.ч. и за посещенията при лекар. Преустановила е работа и се е чувствала в тежест за близките си. От травматичното увреждане останали два белега, които не можело да бъдат заличени. Същите предизвиквали у ищцата чувство на притеснение и срам. Затворила се е в себе си, получавала сърцебиене и я обливала пот, когато гледала белега си. Към момента на предявяване на иска все още изпитвала болки, често на мястото се появявал оток.

Излага подробни съображения относно гражданската отговорност на ответника в случая и моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждането на разноски за производството.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че за ответника не е налице пасивна процесуална легитимация, с оглед което и исковете са недопустими. Навежда възражения за нередовност на исковата молба. В условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на предявените искове, като оспорва изложените в исковата молба твърдения, в т.ч. механизма на причиняване на вредите и последиците от счупването на глезена. Заявява, че процесната шахта се стопанисвала от „Виваком България“ ЕАД, чиято собственост е. Изразява предположение, че при ревизия, подмяна на капак на шахтата или авариен ремонт от страна на телекомуникационния оператор е допуснато разминаване в нивата на тротоарната настилка и нивото на шахтата. Счита, че това дружество носи отговорност за връзката на съоръжението с пътната инфраструктура, конкретно с тротоара на ул.

„Галичица“. Оспорва да е възлагал на това дружество извършването на каквито и да било дейности. Оспорва на посоченото в исковата молба място да има шахта.

Заявява възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата за настъпване на медицинските усложнения след първата операция. Счита за установено, че тя не потърсила своевременно медицинска помощ в деня на 2 инцидента, а едва на другия ден и то в лечебно заведение, намиращо се на 40 км. разстояние от гр. София. Поддържа, че не е спазвала предписания й режим за обездвижване и физиотерапия – нямало данни за проведено физикално лечение.

Поддържа, че продължителността на лечението е в резултат от ненавременно, качествено и адекватно лечение, за което ищцата е допринесла. Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетения в по-нисък от претендирания размер.

В първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 145 ГПК ищцата е пояснила исковата си молба, като е посочила, че конкретното мястото, където се е случил инцидентът, е на тротоар на ул.

„Галичица“ в района на № 8, където поради липса на тротоарни плочки /около 3 на брой/ е била образувана неравност с приблизителни размери 90 см. дължина и 30 см. ширина, която се е намирала до шахта на тротоара.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е била приета в болнично заведение на 12.11.2021 г. в 10:30 ч. с диагноза „фрактура малеоли тибиалис тригонум постериор тибие кум S/L . AT C синистри“ без съобщени придружаващи заболявания. Констатиран е значителен оток на лява глезенна става в областта на медиален и фибуларен малеол, а натоварването на левия долен крайник е било болезнено и нестабилно. Била е извършена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтезна по We b e r, внедрени са били супрасиндесмален винт и семитубуларна плака. Съгласно приетата като доказателство по делото епикриза следоперативният период е протекъл гладко. Преценено е, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение с оглед стабилното състояние на пациента и липсата на значими субективни оплаквания. Ищцата е изписана на 20.11.2021 г. в добро общо състояние с подобрение. Предписан е хигиеннодиетичен режим и медикаментозно лечение.

На 10.01.2022 г. ищцата е приета отново в болнично заведение с оплаквания от болка по външната повърхност на лява подбедрица дистално и диагноза „фрактура малеоли медиалис тибие синистра мале саната. RSOM кум плаце ет клави. Миграцио клави. Синостозис тибио фибуларис“. Към този момент ищцата се е придвижвала с две помощни средства. Движенията на лява глезенна става са били затруднени и болезнени. Глезенът е бил оточен и болезнен. Извършена е била оперативна интервенция, като е бил изваден супрасиндесмалният винт заедно с плаката. Установено е образуването на интраоперативна тибиофибуларна синостоза, която е изсечена. Извършена е била автоостеопластика.

Следоперативният период е протекъл гладко. Пациентката е изписана на 16.01.2022 г. с подобрение и без значими субективни оплаквания при дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозна терапия.

Ищцата е била приета в болнично заведение отново на 07.03.2022 г. с диагноза „фрактура малеоли тибиалис синистри консолидата. Статус пост 3

RSOM“. В хода на извършената оперативна манипулация е констатирано, че фрактурата на фибулата е консолидирана и е изваден мигриралия остеосинтезен имплант. Следоперативният период е протекъл гладко, а пациентката е изписана на 10.03.2022 г. в добро общо състояние с подобрение, като са дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим, за продължаване на лечението и физиотерапия, Установено е от приетите като доказателства по делото официални документи /болнични листове/, че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода 12.11.2021 г. – 10.04.2022 г.

Като писмено доказателство по делото са приети фактура от 19.11.2021 г. с получател ищцата и касов бон към същата за сумата 1200 лева за закупуване на 1/3 тубуларна плака и комплект винтове.

От съдържанието на приетите амбулаторни листове от 09.08.2022 г., 10.08.2022 г., 15.09.2022 г. и 13.10.2022 г., се установява, че ищцата е консултирана от лекари специалисти, при които е съобщила за покачване на тегло, стойности на кръвна захар и артериално налягане. Обективно са били измерени стойности на кръвното налягане в порядъка 140/80; 120/80; 135/80 mmHg, а при проведени изследвания е установено, че кръвната захар е със стойности 6.6; 6,37 mmol.

Приета по делото е извадка от цифровия модел на информационна система Софкар и писмо, изх. № 08-00-2508/09.11.2022 г., подписано от управителя на „ГИС – София“ ЕООД, съгласно които поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр. София, стар УПИ VII-223, кв. 159 по плана на местността „Лозенец“, заедно с отразените в него жилищна сграда и гараж, находящи се на ул, „Галичица“ в гр. София, имат административен адрес: ул.

„Галичица“ № 10.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. М. – Томбушева и А. В.

От показанията на свидетеля Томбушева, се установява, че е била свидетел на инцидент на ул. „Галичица“ в квартал „Лозенец“. Свидетелят си спомня, че е било следобед, около 16:30 ч., като е вървяла по пътното платно, тъй като тротоарът бил неравен. Пред нея вървяла жена, която паднала и започнала да охка. Първоначално жената вървяла близо до тротоара, но също по улицата, тръгнала да се качва на тротоара и паднала на тротоара. Казала, че я боли левият крак. По тротоара имало много паднали листа, но имало и дупка - липсвала плочка и имало денивелация. Дупката била покрита с листа и първоначално не се виждала. Жената полека се изправила, а свидетелката я придружила до дома й, където се оказало, че няма асансьор. По спомени на свидетелката ищцата живеела на третия или четвъртия етаж. След инцидента свидетелката се интересувал от здравословното състояние на ищцата, като констатирала, че е напълняла в сравнение с първата им среща в деня на злополуката.

Като свидетел по делото е разпит и синът на ищцата А. В.

Съгласно показанията на този свидетел след инцидента майка му не се чувствала добре, била депресирана и я болял кракът. Била притеснена от самата операция, както и дали ще се възстанови. След всяка операция имала болки и й било много 4 трудно да се подложи на следващата операция, тъй като престоят в болницата не й влияел добре психически. Съгласно показанията ищцата все още изпитвала болки, а кракът й се подувал. Използвала всякакви мехлеми и мазила, за да се опитва да спадне отокът и да намали болката. През периода на възстановяване свидетелят и баща му били до ищцата и й помагали във всички дейности, защото тя била неподвижна. Чувствала се в тежест на семейството си. Първоначално се опитала да използва проходилка, но не успявала да минава внимателно с нея през стаите.