Определение № 720 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. София, 18.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Венелин И.

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000600827 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

С протоколно определение № 2951 от 16.06.2023 г. на СГС-НО-39 състав, постановено по НЧД № 2972/2023 г. по описа на същия съд, осъденият П. И. П. (с установена по делото самоличност) е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му от германския наказателен съд и прието за изпълнение с определение от 04.08.2022г. по НЧД № 2086/2022 г. по описа на СГС, в сила от 16.11.2022 г., който остатък към 17.05.2023 г./съобразно последната по делото справка от Затвора – София/е в размер на 10 (десет) месеца и 22 (двадесет и два) дни.

Със същото определение съдът е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието, считано от влизане на определението в сила, като е наложил на П. пробационна мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2 т. 1 НК, а именно - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично в рамките на определения изпитателен срок.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от инспектор М. М. - процесуален представител на началника на Затвора гр. София, с оплаквания, че същото е неправилно постановено и с молба да бъде отменено. В жалбата не се оспорва наличието на първата кумулативно дадена предпоставка в чл. 70 от НПК, а именно - лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание.

По отношение на втората изискуема от закона предпоставка - наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, жалбоподателят счита за 1 неправилно прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице категорични доказателства в тази насока. Сочи се, че условното предсрочно освобождаване е само правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Изтъква се, че в разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, а именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Излагат се и доводи, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че всичко това следва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно-предсрочно освобождаване. Твърди се, че по делото са приложени източници на информация за поведението на осъдения, които правят неубедителен направения от първоинстанционния съд извод. Заявява се, че тези източници на информация са становищата и оценките на затворническата администрация, в т.ч. и докладът от ИСДВР, работил с л. св. П., като се изтъква, че тези служители имат най-прякото наблюдение и найнепосредствения контакт с лицето и то за един по-продължителен период от време, какъвто е изтърпяната част на наказанието. Подалият жалбата счита за некоректно отразени в мотивите на съда обстоятелствата, които се базират само и единствено на доклада на ИСДВР, без да се отчетат становищата на администрацията на затвора гр. София. Сочи се, че в тази връзка разпоредбата на чл. 437 ал. 3 от НПК изисква задължително да бъде изразено становище от страна на началника на съответния затвор. Твърди се, че в настоящия случай градският съд отчита и кредитира само и единствено положителните елементи от доклада на ИСДВР, като същевременно не коментира и не обсъжда останалите доказателства по делото. Не се оспорва факта, че, видно от цитираните становища, е налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но че наред с това обаче градският съд не е коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви, както и дали е установено обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

В жалбата се излагат и доводи, че макар разпоредбите на чл. 70 от НК и чл. 437 от НПК да не поставят изискване при съобразяване на обстоятелствата за условно предсрочно освобождаване да се отчита характера и тежестта на извършеното правонарушение, то следва да се отбележи, че оценката на риска от рецидив и вреди, която се прави на основание чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното правонарушение, криминалното минало, характер и тежестта на извършените правонарушения, както и други обстоятелства, които към момента на произнасяне на 2 първоинстанционния съд са с непроменени първоначални стойности.

Изтъква се, че декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове извод за приложението на чл. 70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на производството. В жалбата се признава, че действително са налице част от обстоятелствата, които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, доколкото същото е било награждавано на основание чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение - участвал е в трудова дейност. В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС, и че от това се налага извода, че осъдените лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответните специализирани заведения, следва да спазват законоустановените правила и норми. Т.е., в жалбата не се оспорва наличието на положителни промени в поведението на осъдения, но същевременно се отбелязва, че това не е достатъчно да се приеме като доказателство за неговото поправяне. Развиват се съображения, че поправянето изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил, и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Сочи се, че от значение се явяват изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Твърди се обаче, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност, както и наложеното му наказание.

Въз основа на това се обосновава и извод, че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК не са изпълнени, като следва да се отчете специалната и генерална превенция както по отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото. Предвид така изложеното подалият жалбата процесуален представител на началника на затвора София счита атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и немотивиран. Намира, че при постановяването на определението за условно предсрочно освобождаване не са взети предвид изготвените становища и всички данни, съдържащи се в затворническото досие на л.св. П.. Отправя се молба да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло атакуваното определение на СГС, НО - 39 състав относно приложението на чл. 70 от НК спрямо лишения от свобода П. И. П..

По делото е постъпило и възражение от адвокат А., защитник на осъдения П. П., във връзка с депозираната жалба, съдържащо следните доводи и съображения:

- че поведението на П. в пенитенциарното заведение е повече от добро, че същия се е трудил с усърдие на външни работни обекти извън границите на затворническото общежитие, които се отличават с особен статут и отговорност, за което има множество похвали и награди, видно от доказателствената съвкупност по делото;

3

- че първостепенният съдебен състав съвсем правилно и законосъобразно е намерил, че лишения от свобода П. е показал устойчиво поведение, доказващо реално настъпила личностна промяна в категорично положителен аспект, както и че е отчел в пълна степен обстоятелството, че не са налице данни за проблеми и конфликти по време на търпене на наказанието, както със служителите от администрацията на затвора, така и с останалите лишени от свобода и че видно от приложената в съдебното заседание справка, молителят е полагал и безвъзмезден труд;

- че осъдения П. е показал достатъчни усилия и добра организация на личността си, като същото е довело до положителна промяна и устойчивост на критериите за добро поведение;

- че аргументите на затворническата администрация се свеждали до избирателно обсъждане на определени доказателства и доказателствени източници по делото за сметка на други, както и аксиоматично възприемане на определени крайни изводи, за сметка на други, без да е проследен логическия път, свързан с напредъка и позитивното развитие на личността на П. в условията на пенитенциарна среда;

- че първостепенният съдебен състав на база приложените източници на информация по делото по категоричен и несъмнен начин е изразил становище, че именно корекционната дейност на затворническата администрация е дала видими и категорично позитивни резултати;

- че негативното становище на затворническата администрация, визирано в депозираната жалба по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вероятно почива на други доказателствени източници, недоказани и неизвестни за предмета на настоящото производство, като защитата счита становището на представителя на Началника на затвора - град София за формално, декларативно и фрагментирано;

- че неправилно и във вреда на осъдения са отчетени несъвършенствата в дейността на затворническата администрация, както по отношение на трайното и необратимо поправяне на личността му, така и по отношение на характера и тежестта на извършеното престъпление, чиято обществена опасност била оценена както към момента на признаване от българските съдебни власти на осъдителната присъда, така и при индивидуализацията на наложеното наказание от страна на германския наказателен съд.

С оглед на всичко гореизложеното и в светлината на доказателствената съвкупност по делото защитата счита за очевидно, че са налице предвидените в закона, както формални /фактически/, така и материално-правни /положителни/ предпоставки за предсрочното условно освобождаване на осъдения П. И. П. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Софийски апелативен съд/САС/, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните и служебно провери правилността на постановеното определение, намери за установено следното:

За да уважи молбата на осъдения П. И. П. за условно предсрочно освобождаване, първостепенният съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки, 4 визирани в чл. 70 ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

В тази връзка, на първо място, СГС правилно и обосновано е констатирал, че доколкото П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното /търпяното/ наказание. Този извод се основава на факта, че изтърпяваното от л.св. П. наказание е в размер на 3 години лишаване от свобода и че към 17.05.2023 г./съобразно последната по делото справка от Затвора – София/ той е изтърпял фактически и от работа 2/две/ години, 1/един/ месец и 8 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 10/десет/ месеца и 22/двадесет и два/ дни.