Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 827 от 23.12.2022, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1646/2022
Вид
Решение № 827
Подписан
23.12.2022
Състав
ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 · Наказателен кодекс
  • чл.33 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Разград, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря РА.ЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20223330101646 по описа за 2022 година

Депозирана е искова молба от А. С. П., с която моли съда да осъди ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х., като родители на неспособния Й. А. Ю. солидарно да му заплатят сумата 1000лв. причинени му неимуществени вреди /обида,срам,унижение,гавра с чувствата му към неговата майка, оскверняване на паметта й, извършени публично/, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 30лв. сторени до момента съдебни разноски свързани с изготвяне на фотокопия за съда и страните от доказателствата и исковата молба, както и заплащането на преводна такса за внасяне на дължимата държавна такса за образуване на делото.

Ищецът твърди, че със съпругата си Ф.М.П. живее в Р.Турция, но всяко лято си идват в гр.Цар Калоян.

На 29.08.2020г. около 20ч.бил на кафе със съпругата си в магазин "АЛПИ" в гр.Цар Калоян,находящ се на ******,собственост на племенницата му.

В магазина влязъл синът на ответниците Й. А., който знаел с името Ю. и тъй като са братовчеди го поздравил и попитал какво прави. Й. отвърнал троснато"Теб какво те интересува"и излязъл от магазина. След известно време ищецът също излязъл от магазина за да поговоря с познатите си,които сбили пред магазина. Там били А.Л.К.,бащата на Й., ГА.н А. и др. Ответникът му казал да изчака сина му, за да пият кафе, на което ищецът се съгласил. След около 20мин. Й. дошъл и без причина започнал да го псува и удря с юмруци по главата в областта на лицето, крещейки: "ЩЕ ТЕ УБИЯ! ЩЕ ТЕ УБИЯ! ; „ЩЕ ТИ….

МАЙКАТА".

Във връзка с инцидента сезирал РП-Разград. С постановление от 11.11.2020Г. РРП отказала за образува наказателно производство и прекратила преписка вх.№2812/2020г.по описа на 1

РП-Разград,преписка №187300-593382020 по описа на РУ МВР-Разград и преписка №1873 3M-58182020r.no описа на РУ-МВР -гр.Разград, тъй като синът на ответниците Й. А. Ю. се водел на диспансерен учет в Отделението по психиатрия при МБАЛ-Разград с диагноза „параноидна шизофрения“; че е бил многократно лекуван. Тъй като шизофренията е свързана с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък,водещо до загуба на единството на личността, свързано с изменение в мисленето, емоциите,волята,придружено с халюцинациии пр. по отношение на Й. А. Ю. не би могло да се търси наказателна отговорност,както за нанесените телесни повреди, за отправените закани за убийство и за отправените публично обиди.

Ищецът предявил иск с правно основание чл.47 ал.2 във вр. с чл.45 ЗЗД за причинените му телесни увреждания, по който съдът е постановил съдебно решение № 302/15.06.21г. по гр.д.

№100/21г. , е осъдил ответниците да му заплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 4000лв., настъпили от инцидент на 29.08.2021г.,при който техният син , който не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си е причинил телесни увреждания на ищеца, довели да временно разстройство на здравето,неопасно за живота, както и за отправените закани за убийство.

За причинените му неимуществени вреди на 29.08.2020г. от нанесената на публично място обида с думите "ЩЕ ТИ….МАЙКАТА", която засегнала честта и достойнството му, до този момент не е имало произнасяне от съд.

Обидата е нанесена публично в присъствието на други лица, което още повече засегнало честта и достойнството му. Ищецът твърди,че се почувствал силно обиден,унижен и оскърбен. Била осквернена паметта на неговата майка и засегнати чувствата му към нея.Това засегнало дълбоко човешкото му достойнство.

Ищецът счита, че поведението на Й. е предизвикано от ревността му към племенницата на ищеца Н..

Повече от 5 месеца преди инцидента Й. не е приемал лекарства. Същият е зависим и от наркотици.

Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а когато вредите са причинени от неспособен,действащ в състояние на невменяемост,отговорност носят лицата под чиито надзор се намира то.Осъществен е състава на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗЗД.

Ответниците А. Ю. Х. и Х. М. Х. считат иска за недопустим и не снователен. Спорът между страните е разглеждан веднъж от PC Разград по гр.д. №100/2021г. Ето защо не следва да се разглежда отново от съда претенцията на ищеца. Ако все пак съдът прецени, че следва да даде ход на делото, оспорват твърденията на ищеца, че не е знаел за заболяването на сина им, както и че не го бил дразнил. Твърдят,че ищецът е човек, който се подиграва на хората, обича да им се присмива, държи се надменно и поради това създава проблеми. От сина си научили, че А. силно го засегнал с поведението и подигравките си. Това е причината синът им да го удари. Ударил е ищеца след като 20 минути е търпял обидите на ищеца. Ищецът се 2 опитва да се възползва от ситуацията, като изкривява истината. Държи се предизвикателно и надменно, като по този начин засяга достойнството на хората и накрая прави опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Въпреки, че Й. е с душевно заболяване, той може да общува, владее български и турски език и може да разговаря с познати, роднини и с приятели. Избягва непознати лица. Ответниците също са със сериозни заболявания.

Ответникът има диабет,а ответницата се грижи за три болни лица и е социален асистент на трудови договори с община Цар Калоян.

Ответниците твърдят, че синът им разбира какво му се казва, но заради заболяването си не винаги действа правилно и разумно. Често мени настроението си, веднъж е весел и засмян, друг път е помръкнал и тъжен, и така всеки ден е различно. Последните пет-шест години Й. започнал да чете религиозни книги и на религиозна тема е много чувствителен. На Й. му станало неудобно, че А. го подиграва пред Н., жената която харесва. Затова считат, че претенцията на ищеца е неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следните факти: Ищецът живеел със съпругата си Ф.М.П. предимно в Турция, като всяко лято си идвА. в гр.Цар Калоян. С ответниците били роднини. На 29.08.2020г. ищецът и съпругата му излезли да пият кафе, отишли в магазина на неговата племенница в гр.Цар Калоян. Там влязъл и синът на ответниците - Й. НА. Ю., който без причина му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето, заканвал се, че ще го убие. След това ищецът бил закаран по Спешно отделение в МБАЛ гр.Разград, където бил прегледан, съответно бил съставен лист за преглед на пациент №011218 от 29.08.2020г. На 31.08.2020г. посетил и съдебен лекар, който извършил преглед, съответно констатирал и отразил получените травматични увреждания в съдебномедицинско удостоверение. По подадена жалба в РП Разград била образувана проверка по преписка №2812/2020г. на РП Разград. С постановление от 11.11.2020г. на РП Разград бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство съответно преписката прекратена, поради това, че е установено, че Й. Ю. се води на учет в Отделение по психиатрия към МБАЛ Разград с диагноза „Параноидна шизофрения“ и съгласно чл.33 НК е наказателно неотговорно лице, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По делото са разпитани двама свидетели: Н. Г. и Х. П.. Св.Г. твърди,че на 29.08.2020г. била в магазина си. При нея пиели кафе чичо й А. и жена му Ф.. Й. влязъл в магазина за да си купи цигари,след което излязъл. Ищецът през това време го поздравил и го запитал „ Как си, моето момче?“. Й. излязъл без да му отговори нищо. След 15-20 минути се върнал крещейки и псувайки „Майка ти ще еба“, „ Ще те убия“, след което ударил ищеца с юмрук.

Свидетелката не е чувала ищецът да е отправял обиди и закачки към Й.. Четири дни преди случката, Й. и предложил да правят секс. Свидетелката му се скарала и казала, че ще го каже на баща му. Й. й се извинил. Според свидетелката чичо й А. много се засегнал и обидил от псувнята . Това лято ищецът и съпругата му пак идвА. в България за 3-4 месеца.

Свидетелката не знае от каква болест страда Й. ,чувала е от други хора, че страда от шизофрения. След инцидента Й. вече на посещава магазина. Й. се движи или сам, или с 3 баща си. Не знае дА. се увлича по религията. Не се сеща да го е виждала с брада. Познавам Х..

Св.П.,брат на ищеца твърди,че племенникът чу е болен, не е добре с главата, лежи в болницата, иначе не му личи. Й. и А. са братовчеди, никога не са се карА.. Според свидетеля ищецът закачал малкия Й. и поради това той го ударил. А. го е дразнил защо има брада, защо ходи да се моли всеки петък в джамията. Закачал го и той го ударил. На други хора в селото Й. не е посягал. А. пък в казармата лежал в „дисципа“ за побой. Брат му и Х. се грижат за Й.. Х. гледа и две възрастни баби. Брат му е пенсионер по болест. Според свидетеля след инцидента А. и Й. не са се виждА., с изключение на един път когато А. спрял с колата и хвърлял пясък в очите на Й..

За причинените му телесни увреждания съдът е постановил съдебно решение № 302/15.06.21г. по гр.д.№100/21г. е осъдил ответниците да му заплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 4000лв. Това решение е изменено с решение №132/14.10.2021г. по в.гр.д.№245/21г. на ОС-Разград, като дължимото обезщетение е намалено до размера на 2000лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди – обида, срам, унижение, гарва с чувствата му към неговата майка, оскверняване на паментта й е основателен.

Правото на обезщетение възниква при нА.чието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. НА.це е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – в случая на Й. А. Ю.. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление-обида по смисъла на чл.146 НК. В резултат на което са нА.це неимуществени вреди – обида,срам и унижение, нараняване чувствата на ищеца към неговата покойна майка, които са причинени. В случая извършителят на деянието страда от психично заболяване обосноваващо това, че не е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.33 НК, установено в хода на извършената прокурорска проверка, поради което е нА.це отказ от образуване на досъдебно производство срещу него. Съгласно т.3 от ППВС №7/30.12.1959г. родителите, осиновителите, настойниците и другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Като вината им се презюмира. От писмените доказателстваприложената преписка от извършена проверка става ясно, че синът на ответниците страдащ от посоченото психиатрично заболяване, бил лекуван многократно както в ПО при МБАЛ Разград, така и в Център за психическо здраве гр.Русе. Явно, че към момента на инцидента не е бил настанен за лечение, поради което ответниците са задължени за упражняват надзор над него, като неспособно да разбира съответно ръководи постъпките си лице. Отговорността на посочените субекти в случая – в случая родители е лична, тя е отговорност за свои действия или по-точно за бездействия, т.е. за неупражнен надзор. Тя е виновна отговорност на самостоятелно основание, като закона освобождава тези лица от отговорност, ако те 4 докажат, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите - чл.47 ал.2 ЗЗД.

Страните по делото не спорят,че на 29.08.2020г. Й. е ударил ищеца с юмрук, както и че го е напсувал с думите „Ще ти еба майката!“. В подкрепа на тази факти са показанията на св.Н.

Г.. Ответниците твърдят, че ищецът е провокирал Й. с думи и с действия. Доказателства за това обаче няма. Свидетелката Г. е категорична, че на въпросната дата ищецът не е провокирал Й. нито с думи, нито с действия, а само го е попитал как е. Доказателства за причината провокирала последващото /след около 20минути/ агресивно поведение на ищеца по делото няма ангажирани.