Решение № 182 от 09.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Шумен, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500302 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №83/31.01.2025г. по гр.д.№1213/2024г. по описа на ШРС, Районен съд гр.Шумен е отхвърлил предявените от П. Н. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.439 от ГПК срещу С. А. С.А., учредено в Република Румъния, вписано под Търговски регистър под рег. № J40/3965/2003, със седалище и адрес на управление ...... ...... № 225, бл.66, вх.4, ап.129, действащо чрез търговски пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК 175137010, за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 1700.08 - главница, сумата от 482.88 лв. – лихва за забава от 19.11.2009г. до 17.08.2012г., сумата от 2092.40 лв. - законната лихва за забава, считано от 17.08.2012г. до 16.05.2024г. и разноски от 318.10 лв., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/2012г. на СРС и сумата от 396.60 лв. – главница, сумата от 82.93 лв. – лихва за забава за периода от 18.11.2009г. до 07.12.2011г., сумата от 516.44 лв. - законна лихва за забава от 08.12.2011г. до 16.05.2024г. и разноски от 200 лв., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 18.05.2013г. по гр.д. № 54509/2011г. на СРС, по които били образувани изп.д. № 81/2013г. и изп. д. № 1248/2013г. и двете по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие СГС, като след прекратяването им е образувано изп. д. № 20229310400366 по описа на ЧСИ Р. Р. с район на действие ШОС, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението 1 на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции по чл.439, ал.1 от ГПК от П. Н. Д. с ЕГН ********** срещу С. А. С.А., учредено в Република Румъния, с която ищецът моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите присъдени по гр.д. № 38971/2012г. на СРС и гр.д.№54509/2011г. на СРС. Сочи, че по изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/12г. на СРС и Изпълнителен лист от 18.05.2013г. по гр.д. № 54509/2011г. на СРС срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 20229310400366 на ЧСИ Р. Р. от взискателя С. А., действащо чрез търговски пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК 175137010, чрез юрисконсулт Р. С..

Излага, че съгласно разпоредбите на ГПК не било допустимо юридическо лице да упълномощава друго търговско дружество да го представлява процесуално, поради което и изпълнителното дело било образувано незаконосъобразно, което водело до недействителност на всички действия по него, включително наложените запори и възбрани, както и насрочения на 21.05.2024г. опис на движими вещи и недвижим имот. По изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/12г. на СРС на 17.01.2013г. било образувано изпълнително дело № 201337900400081 по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие Софийски градски съд, което противоречало на правилата на ГПК определящи местната компетентност при образуване на изпълнителни дела, тъй като адресната регистрация на ищеца била в гр.Шумен. Ето защо всички действия по него били негодни да породят правни последици, прекъсващи давността. Евентуално се сочи и, че последното действие по изпълнителното дело е от 09.11.2017г. – с налагането на запор. От тогава до сега давността била изтекла, тъй като не се прекъсвала с незаконосъобразно образуваното изп.д.

№ 366/2022г. по описа на ЧСИ Р. Р..

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно, че по издаден Изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/2012г. на СРС ищецът бил осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евро Инс“ АД с ЕИК 121265113 сумата от 1700.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП настъпило на 08.08.2009г. в гр.Шумен, ведно със законна лихва от 17.08.2012г.

2 до окончателното погасяване на вземането, лихва в размер на 482.88 лв. за периода от 19.11.2009г. до 17.08.2012г., както и разноски от 318.10 лв. От представено по делото Удостоверение изх. № 56651 от 26.07.2024г., издадено от ЧСИ Р. М. е видно, че по молба с Вх.№ 989/17.01.2013г. по този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 81/2013г. на ЧСИ М.. По делото били наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ и „Уникредит Булбанк“ АД с дата 01.02.2013г., като от всички банки има отговор, че длъжникът не е клиент. Върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение в „Ай Ди и Джи Ем“ ООД бил наложен запор на 08.05.2014г. Бил наложен запор в „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Прокредит Банк България“ АД на 20.04.2016г., като било отговорено, че длъжникът не им е клиент. Запор бил наложен и в Банка „Пиреос“ („Юробанк България“АД) с изх. № 34322 от 09.11.2017г. на 09.11.2017г., като има отговор че няма открити сметки в банката. По делото нямало депозирана друга молба, освен тази за образуване на делото, като не били събрани и суми. Делото било прекратено и изпълнителния лист бил върнат на взискателя с Протокол от 11.12.2018г. С писмо от 06.01.2025г. ЧСИ Р. М. уведомява съда, че изпълнителното дело било архивирано под № 1047/2013г. и унищожено.

По гр.д.№ 54509/2011г. на СРС бил издаден Изпълнителен лист от 18.05.2013г., по който ищецът П. Н. Д. бил осъден да заплати на ЗД„Евроинс“ АД сумата от 396.60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, станало на 08.08.2009г. в гр.Шумен, сумата от 82.93 лв. – лихва за забава за периода от 18.11.2009г. до предявяване на исковата молба, както и законна лихва от предявяване на исковата молба – 08.12.20011г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски 200 лв. От представеното Удостоверение изх. № 56689 от 26.07.2024г., издадено от ЧСИ Р.М., се установява, че по молба с Вх.№ 15977/15.07.2013г. по този изпълнителен лист било образувано изп. д. № 1248/2013г. по описа на ЧСИ М.. По делото били наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД, всички изпратени с писма от 23.07.2013г., като от всички банки има отговор, че длъжникът не е клиент. Върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение в „Ай Ди и Джи Ем“ ООД бил наложен запор на 09.04.2014г. Запор бил наложен и в Банка „Пиреос“ („Юробанк България“АД) и „Инвестбанк“ АД със съобщения от 20.04.2016г., като нямал сметки в банките. Изпратено било запорно съобщение изх. № 15364/19.05.2016г. до „Алианц банк България“ АД, като по делото постъпил отговор, че няма авоар и има предходен запор. Последното изпълнително действие е запор върху банкови сметки в „Обединена Българска банка“ АД с изх. № 10297 от 04.04.2018г., като постъпил отговор от банката, че длъжникът няма авоар и има предходни запори. По делото нямало депозирана друга молба, освен тази за образуване на делото, като не били събрани и суми. Делото било прекратено и изпълнителния лист бил върнат на взискателя с Протокол от 11.12.2018г. С писмо от 06.01.2025г. ЧСИ Р.М. уведомява съда, че изпълнителното дело било архивирано под № 1048/2013г. и унищожено.

Вземанията по двата изпълнителни листа били прехвърлени с Договор за 3 прехвърляне на вземания от 31.12.2018г. между „ЗД Евроинс“ АД и С. А. С.А. По молба на цесионера, чрез търговски пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК 175137010 било образувано изп.д. № 366/2022г. по описа на ЧСИ Р. Р. по двата изпълнителни листа, като се искало налагането на запори, възбрани, както и насрочване на опис на движими вещи и други по отношение на длъжника. Покана за доброволно изпълнение била връчена лично на ищеца – длъжник на 12.07.2022г. за сумата от 7 279.20 лв., от които главница 1700.08 лв., законна лихва в размер на 1714.12 лв. за периода от 17.08.2012г. до 21.07.2022г., главница в размер на 396.60, със законна лихва от 428.31 лв. за периода 08.12.2011г. – 21.07.2022г., мораторни лихви 565.81 лв., присъдени разноски 518.10 лв., 150 лв. разноски, 937.54 лв. такси по Тарифа на ЧСИ, както и публични вземания от 868.64 лв. дължими към 21.07.2022г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „Монча“ ЕООД със запорно съобщение изх.№ 8072/07.07.2022г., получено на 14.07.2022г., както и запор на лек автомобил „....“ с рег. № ...., вписан в регистъра на пътните превозни средства от Сектор „Пътна полиция“ на 12.07.2022г. На 19.07.2022г. по делото постъпила сума в размер на 300.49 лв., изплатена от ищеца с преводно нареждане от същата дата. Сумата била разпределена с Протокол от 21.07.2022г. за такси на ЧСИ по Тарифата и юрисконсултско възнаграждение. На 09.09.2022г. била вписана и възбрана с вх. № 6158, акт 258, том 2, дело № 2527/2022г. на Служба по вписвания – Шумен на 1/8 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор .... с административен адрес гр...., ул.“....“ № ..., заедно с ¼ ид.ч. от втори жилищен етаж, представляващ апартамент с идентификатор ..... и 1/8 ид.ч. от тавански и избени помещения. На 21.05.2024г. бил насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи и опис на недвижим имот, за което бил изготвен Протокол за опис на недвижим имот, както и изготвена оценителна експертиза.

Изпълнителното дело било спряно на основание Обезпечителна заповед № 15 от 27.06.2024г. допуснато с Определение № 1576 от 24.06.2024г. по първоинстанционното дело.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по давност. На първо место следва да се изтъкне, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Дори и вземането да е установено по реда на заповедното производство - чл.410 и сл. ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Ето защо по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС - Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д.

№12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, 4

Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;