Решение № 3422 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева- Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330104658 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът М. С. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „*********“ №***, чрез пълномощник адв. Б. С., е предявил против В. А. В., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул. „*********“ № ***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2 230 лева, след изменението на иска, представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване през стопанската 2023 г., на земеделска земя без правно основание, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба12.03.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба е посочено, че ответникът лично и чрез дружеството си „ВегаВАВ“ ЕООД, ЕИК: 201157857, осъществявал дейност като земеделски производител, като без да имало договор между страните, за периода 2018 г.- 2023 г. той обработвал следния имот на ищеца- ************* ****************** ********************. Имотът бил разораван и засаждан с житни сортове всяка година. Ответникът не бил изплащал на ищеца възнаграждение за ползването, с което се обогатил неоснователно за негова сметка. За предходните пет стопански години вече бил осъден да заплати обезщетение за ползването въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр. дело № 20372/ 2021 г. на ПРС и по гр. дело № 15396/ 2022 г. на ПРС. Моли се за присъждане на обезщетение в размер 1 477, 32 лева за стопанската 2023 г., като размерът бил формиран като средна цена на наети земеделски имоти в страната. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

1

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният в производството на ответника физическо лице особен представител представя писмен отговор. Излага съображения за нередовност на исковата молба. По същество- оспорва иска, като посочва, че ответниците не обработвали имота, а претендираното обезщетение било прекомерно завишено. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез особения си представител поддържа отговора. Също представя писмена защита.

С уточняваща молба посочва, че търси обезщетение само за стопанската 2023 г..

Заявява оттегляне на иска по отношение на дружеството ответник.

В допълнително становище особеният представител оспорва иска по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Видно от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***********************г., ищецът е придобил недвижим имот- **************** **************. За имота е представена и скица.

С влезли в сила съдебни решения по две предходни приключили дела със същия предмет между страните, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползване на имота му без правно основание, но за стопанските 2018 г.- 2022 г.

Като писмени доказателства по делото са приети още писма от ОСЗ- П. относно ползването на имота, автоматична справка от ДФ „Земеделие“, протокол за изчислени стойности на средно годишно рентно плащане за землища по общини, както и удостоверение от ЧСИ.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 06.11.2024 г.). Св. Л. М. Б.- приятел на ищеца, заявява, че ответникът ползвал нивата му от години, като засаждал царевица, но двамата имали неизчистени взаимоотношения. Нивата била над 10 дка, граничела с други ниви и път. Ответникът от много време работел тази нива, имали предходни неплатени наеми, по- рано ищецът бил получил парите чрез майката на ответника, която обаче вече била починала. Брат му също поел обещание да се свържат, за да си уредят отношенията, но това не станало.

По делото е изслушана агротехническа и оценителна експертиза, по която вещото лице М. В. е изчислило размера на обезщетението за ползвания имот за стопанската 2023 г. на стойност от 31 лв./дка, или общо 382 лева. В устния си доклад вещото лице посочва, че изчислила размера на обезщетението на база средно годишно арендно плащане според протоколите на ОДЗ- П. Имотът бил „нива“, като вид с трайно ползване и за него нямало сключен договор за аренда.

Приета е и повторна съдебно- оценителна експертиза, изготвена от друго вещо лицеН. С., според която средният размер на наемните цени на поземлени имоти със сходни характеристики като процесния, за стопанската 2023 г. възлиза на стойност от 186 лв./дка, или общо 2 230 лева. В устния си доклад експертът посочва, че принципно имотът бил 2 специфичен, доколкото е със смесено предназначение и се намира в регулационните граници на гр. П., като при използването му за наем размерът на обезщетението би бил много повисок. При земеделско ползване обаче според описаните в заключението аналози се получавала посочената цена.

Във връзка с второто заключение е направено изменение на иска, като е увеличен размерът на иска до 2 230 лева, вместо първоначално предявеният от 1 477, 32 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявена е претенция за неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат следните предпоставки- обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях, като при уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил без основание, но само до размера на обедняването.

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на съответния имот и, че ответникът го е ползвал за конкретния период от време, но без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

Няма спор, че ищецът е собственик на процесния имот- за същия са представени както нотариален акт, видно от който земята е придобита от лицето чрез договор за продажба, така и скица с отбелязване, че собствеността на имота принадлежи на ищеца.

Тези документи се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелствата, които не са оборени с насрещни доказателства и в този смисъл следва да се приеме, че отразеното в тях, а именно- че ищецът е собственик на съответния земеделски имот, е установено несъмнено и следва да се приеме за доказано.

В отговора се оспорва обаче обстоятелството, че именно ответникът бил ползвал през стопанската 2023 г. този имот. Действително между страните няма писмен договор или друг документ, удостоверяващ такова ползване. По делото обаче са представени копия от две съдебни решения, от които се установява, че за продължителен предходен период от времеот 2018 г. до 2022 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца парично обезщетение за това, че е ползвал този имот без основание, като дори са налице данни от изпълнителното дело, че част от присъдената сума вече е била заплатена. Показанията на разпитания свидетел Брънчев са именно в тази насока- че имотът на ищеца се ползвал от ответника последните няколко години, но страните имали неуредени отношения по повод това ползване, като порано ответникът бил платил чрез майка си, а след като тя починала, брат му се ангажирал и обещал да съдейства, но нещата останали „неизчистени“. Свидетелят описва земята по вид, насаждения, приблизителни площ и граници, той е познат и на двете страни, а дори се е опитал и да съдейства за уреждане на отношенията им. Няма основание да не се кредитират тези показания в насока установяване на обстоятелството, че ответникът не е престанал да ползва през годините, или, че е прекъснал ползването точно за процесния период през 2023 г., доколкото свидетелят нито е заинтересован или предубеден от спора, нито пък изнася 3 неверни обстоятелства пред съда. Макар и кратки, показанията му са еднопосочни, че именно ответникът е засявал нивата на ищеца с царевица и я е обработвал, като свидетелят е ходил на място там и има лични и непосредствени възприятия от това.

Няма спор, че на ответника формално не е било предоставено ползването на имота на ищеца, като с обработката му той се е обогатил за чужда сметка и е спестил разходи от заплащане на наем на собственика, като наред с това го е лишил от възможността ищецът да ги реализира. Именно с оглед характера на иска- претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване, е без значение обстоятелството дали реално ответникът е получил субсидии за имота и в какъв размер точно са били те, защото в случая не се претендира връщане на тези суми, а спестената от лицето пазарна наемна цена, която той би следвало да плати за ползването на нивата, но я е спестил, предвид липсата на валидно облигационно правоотношение между страните.

По отношение на размера на иска по делото са приети две съдебно- оценителни експертизи, като настоящият състав намира, че по- обективна е повторната експертиза, изготвена от вещото лице С., като именно тя следва да бъде кредитирана. Това е така, защото първата експертиза е изготвена на база информация за плащания по арендни договори, но в случая няма сключен между страните подобен договор, за да се използва този подход за сравнение. Друго- което е по- важното, второто заключение определя размера на обезщетението, използвайки аналози на отдавани под наем земеделски земи в регулационните граници на град Пловдив, имоти със сходна характеристика (вид, площ, местоположение), при съответен коефициент на корекция, защото се касае за земеделско ползване. Дадената тук обосновка на цената е по- комплексна и обективна, като е съобразена с конкретните особености на имота, поради което съдът намира, че следва да послужи като доказателство за размера на иска. Във връзка с това второ заключение искът е увеличен и именно в размера си от 2 230 лева той следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от завеждане на делото.

С оглед изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените от него разноски. Такива се претендират, за тях е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в общ размер на 90, 11 лева, депозити за вещи лица по двете експертизи в общ размер на 456 лева, депозит за особен представител на ответника447, 73 лева и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 400 лева.

Ответникът не е направил разноски по делото, а и се представлява от особен представител по делото, на когото се дължи внесеният за него депозит, независимо от изхода на спора и за съответната сума се издава РКО в полза на адвоката.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул.

4

„**********“ № ***, да заплати на М. С. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „***********“ № ***, сумата в размер на 2 230 лева (две хиляди двеста и тридесет лева), представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване без правно основание през стопанската 2023 г., на собствената му земеделска земя- нива, находяща се в местността „************“, в землището на гр. П.- *****************, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, от село Б., община Р., област П., ул.

„***********“ № ***, да заплати на М. С. Д., ЕГН: **********, от град П., ул.

„*************“ № ***, направените по настоящото дело разноски, както следва: държавна такса в размер на 90, 11 лева (деветдесет лева и единадесет стотинки), депозити за вещи лица по приетите две оценителни експертизи в общ размер на 456 лева (четиристотин петдесет и шест лева), депозит за особен представител на ответника в размер на 447, 73 лева (четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 400 лева (четиристотин лева).