Решение № 154 от 18.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000058 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на „Екобулкос“ЕООД, ЕИК 200306903, чрез управителя К. П. насочена против Решение № 260090/01.10.2020 г., постановено по т.д. № 279/2019 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените при условието на обективно съединяване искове с правно основание чл.31 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД от въззивното дружество против „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК 175133827, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 52 137,11 лв., представляваща неизплатена цена за произведена електрическа енергия от ФвЕЦ, находяща се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, в периода 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г., както и за заплащане на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 9 164,25 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница, за периода 01.03.2016 г. до 10.02.2019 г.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Във връзка с първото от оплакванията се поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил ясни и изчерпателни мотиви, не е обсъдил всички обстоятелства и аргументи, наведени от въззивното дружество и не е извършил тълкуване на правните норми с цел тяхното точно прилагане.

Отделно от горното се поддържа, че СГС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като едностранно и превратно е ценил приобщените по делото доказателства.

1

Посочените нарушения довели до неправилно приложение на материалния закон – Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на ЗЗД, както и на материалния норми от правото на ЕС – Регламент /ЕО/ 1290/2005 г. от 21 юни 2005 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика и Регламент /ЕО/ 1698/2005 г. от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а от там и до необоснованост на атака му.

По подробно наведени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, а по съществото на спора – да постанови уважаване на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила е доводите, развити в същата и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване с два иска с правно основание чл.31 ЗЕВИ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Екобулкос“ЕООД против „ЧЕЗ Електро България“АД.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежава Фотоволтрична електроцентрала /ФвЕЦ/, с инсталирана мощност 86,64 kWp, находяща се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, обл.***.

Изграждането на ФвЕЦ започнало на 09.07.2009 г., а същата била въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 19.05.2012 г.

Твърдяло се е и че е кандидатствало и получило безвъзмездна помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.

Поддържано е и са наведени доводи, че тази мярка била част от програмата Ос 3“Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“, която програма от своя страна била разработена и издадена от Министерския съвет на РБългария за периода 2007 г. – 2013 г., в изпълнение на направленията, очертани от Регламент № 1698/2005 г. относно подпомагането и развитието на селските райони от ЕЗФРСР.

Редът и условията за подпомагане по тази мярка били уредени в Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. /Наредба № 29/.

Ищцовото дружество кандидатствало по реда на същата за подпомагане по мярка 312 от ПРСР и било одобрено, в резултат на което сключило договор с Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 11/312/00851/12.10.2010 г., чийто окончателен размер бил уточнен с Анекси №№ 1/05.10.2011 г. и 2/19.04.2012 г. По същите дружеството поело задължение да извърши цялата инвестиция по изграждането на енергийния обект – ФвЕЦ, както и с дейността си по производството на ел.енергия да създаде и/или поддържа за срок от 10 г. поне едно работно място. В изпълнение на последното то разкрило в последствие три работни места.

По този договор след изграждането и въвеждането в експлоатация на ФвЕЦ ищцовото дружество получило от ДФЗ безвъзмездна финансова помощ в размер на 286 578,61 лв.

Съобразно изискванията на ЗЕВИ, на 13.06.2012 г. страните по делото сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия № 233, със срок от 20 г., считан от датата на 2 въвеждане в експлоатация на енергийния обект – 19.06.2012 г. и договорена цена, по която се заплаща произведената ел.енергия – 567,41 лв. за МВтч., без ДДС.

Твърди се, че т.к. енергийният обект на ищцовото дружество бил въведен в експлоатация на един етап и имал сключен договор за присъединяване преди влизане в сила на ЗЕВИ, пой попадал в обхвата на § 7, ал.3 от ДР на ЗЕВИ и с договора за изкупуване било въведено изрично условие цената да бъде еднаква за целия срок на договора.

Твърди се още, че поради гореизложените доводи в отношенията между страните по делото не било приложимо правилото на чл.31, ал.8 от ЗЕВИ, във вр. с чл.36, ал.3 от ЗЕ и Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, т.к. ищцовото дружество не попадало в нейния обхват.

Същата била приложима в случаите, в които инвестицията за изграждането на енергийния обект за производство на ел.енергия от ВИ се подпомага със средства от национална или европейска „схема за подпомагане“ по смисъла на § 1, т.21 от ДР на ЗЕВИ.

Казусът не бил такъв, защото ищцовото дружество получило безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 от ПРСР, която не се прилагала самостоятелно от една или няколко държави членки на ЕС, а била част от политиката на ЕС и се управлявала и финансирала от нарочен фонд, прилагала се от всички държави членки на ЕС, под прекия контрол на Комисията. Нейната цел освен това била да насърчава предприемачеството и създаването на нови работни места в селските райони, а не насърчаване използването на енергия от ВИ.

Независимо от посоченото от м.август 2015 г. ответното дружество неоснователно отказвало за плаща пълния размер на договорената цена за ел.енергия, която купува от ищцовото дружество, като предложил на последното допълнително споразумение към съществуващия договор за изкупуване, с което цената по него да бъде променена и бъде заменена с цена в размер на 100,41 лв. за МВтч. от Решение № Ц -14/01.17.2014 г. на КЕВР, поради настъпили изменение в ЗЕ така, както страните се съгласили в чл.24, ал.3 от обвързващия ги договор.

Твърди се, че изменение на действащото законодателство по смисъла на цитирания текст от договора не били налице, т.к. в отношенията между страните действащото приложимо законодателство били разпоредбите на ЗЕВИ и само при неуредените в него случаи – тези на Закона за енергетиката /ЗЕ/, в които закон към релевантния момент не били настъпили промени, налагащи преуреждане на отношенията между страните по спора.

Въпреки несъгласието на ищцовото дружество ответното приело, че към отношенията им следва да се прилагат разпоредбите на § 18 от ЗИД ЗЕ от 2015 г. и отказало да заплаща купуваната ел.енергия по първоначално договорената цена.

Така за периода от края на м.август 2015 г. до края на м.януари 2016 г. ответникът отказал да приеме всяка фактура, издадена от ищеца за продадена ел.енергия по цена, различна от сочената от него – 100,141 лв. МВтч. без ДДС.

В резултат на последното за процесния период от време – 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г. се формирало парично задължение в размер на 68 866,86 лв. от „ЧЕЗ Електро България“АД ъкм „Екобулкос“ЕООД, представляващо неизплатена в пълен размер цена за доставена от последното дружество ел.енергия, върху което парично задължение се формирала и лихва за забава в размер на 13 203,91 лв.

По изложените съображения и след допуснато изменение на цената на първоначално предявения иск в хода на производството пред СГС, е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 52 137,11 лв., представляваща неизплатена цена за произведена електрическа енергия от ФвЕЦ, находяща се в УПИ VII-366, кв.36 по плана на с.***, общ.***, в периода 01.08.2015 г. – 31.12.2016 г., както и сумата от 9 164,25 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната 3 главница, за периода 01.03.2016 г. до 10.02.2019 г.

В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорило предявените искова по основание и по размер.

Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца, както следва: че е производител на ел.енергия от ВИ от собствения му енергиен обект – ФВЕЦ с инсталирана мощност 86,64 кВт; че е получил безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ; че е налице договорно правоотношение между страните, основано на договор за изкупуване на ел.енергия; че изкупуваната от енергийния обект на ищеца такава е по преференциални цени, при съответен процент за подпомагане 70 % -80 %, в случая – 77% от одобрените и реално извършени разходи, предоставени от ДФЗ като безвъзмездна финансова помощ за проект за производство на енергия от ВЕИ.

Възразило е обаче, че преференциалната цена е определена не от клаузите на сключения между страните договор, а с Решение № Ц -14/01.07.2014 г. на ДКЕВР, с което централите се разделят по вид ВЕИ и процент на подпомагане, а тази на ищцовото дружество е по т.14 от решението – за ФЕЦ с инсталационна мощност от 30 до 200 кВт и посочения процент подпомагане е между 70 – 80 %, а единичната цена е от 100,41 лв.

Поддържало е, че за процесния период от време м.08.2015 г. – м.12.2016 г. приложими са правилата на ЗЕВИ, в редакцията му с изм. и доп. ДВ бр.56/24.07.2015 г. и ЗЕ, като установеното правило от § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в сила от 24.07.2015 г. давало отговор и на спорния по делото въпрос – приложимостта на Решение на КЕВР № Ц-14/01.07.2014 г., определящо цената за изкупуваната от обекта на ищеца ел.енергия. Именно на тази цена тя е заплащана от ответното дружество, като задълженията за процесните месеци били изцяло заплатени на ищеца.

Оспорило е дължимостта на претендираните от ищеца суми и поддържа, че няма основание да заплаща на ищцовото дружество изкупуваната от него ел.енергия на цени, различни от определените от КЕВР с цитираното решение.

Твърдяло е от своя страна, че договорната обвързаност от страните по делото е основана на съглашение да бъде съобразена и с промените в относимото към нея законодателство. Във връзка с него и е бил определен процента на финансиране на ищцовото дружество с безвъзмездна помощ, вкл. съобразно представения договор, сключен между ищцовото дружество и ДФЗ и техническите характеристики на централата.

Позовало се е на фикцията, установена от § 18, ал.4 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, установяваща приложимост на цената за изкупуване ел.енергия, определена по реда на ал.1 от с.пар., вкл. при липса на подписано допълнително споразумение между крайните снабдители и съответните потребители.

Наведени са и допълнителни правни съображения относно приложимия към казуса материален закон – ЗЕВИ в различните му редакции.

Акцентирало е, че КЕВР е органът, който определя размера на цените за производителите на ел.енергия, съобразно нормите на ЗЕВИ.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните са изложили само правни съображения по спорния по делото въпрос.