Решение № 188 от 19.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Радомир, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100993 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и ответника С. Х. С. бил сключен договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер . от 22.03.2022 г. и партиден номер . Към горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1 и допълнително Приложение за услуги, както следва:

1. Приложение № 1/22.03.2022 г. за мобилни услуги с номер ********** с план „One Unlimited Special 21“, със стандартна месечна такса от 24,99 лева и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева, сключено за срок от 24 месеца.

2. Приложение № 1/22.03.2022 г. за телевизионна услуга „Смарт ТВ 100+“ с номер ., със стандартна месечна такса от 13,42 лева и преференциална месечна абонаментна такса за първите шест месеца в размер на 1,03 лева, сключено за срок от 24 месеца.

За периода от 03.09.2022 г. до 02.03.2023 г. било извършено изпълнение от страна на ищцовото дружество по горепосочения договор по партиден номер . но ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 186,16 лева.

Във връзка с просрочените задължения за посочения период, на 26.02.2023 г. договор № . от 22.03.2022 г. г. със системен партиден номер .бил прекратен и за останалите услуги поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, като по тази причина била 1 начислена неустойка в размер на 175,15 лева.

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 588/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, което било прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РС - Радомир ч. гр. д. № 225/2025 г. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 959/02.04.2025 г. за горепосочените суми, срещу която ответникът възразил в законоустановения срок, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Х. С. дължи на ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 186,16 лева/95,18 евро, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 03.09.2022 г. до 02.03.2023 г., начислена съгласно условията на рамков договор № . от 22.03.2022 г.; сумата в размер на 175,15 лева/89,55 евро – неустойка, начислена поради едностранното прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер . от 22.03.2022 г. и партиден номер . както и лихва за забава в размер на 74,67 лева/38,18 евро за периода от 20.10.2022 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, с твърдения, че мобилният оператор не е изпълнил задълженията си по договора и събира такси за несъществуващи услуги.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „А1 България” ЕАД е подал на 13.02.2025 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.

Х. С. за дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 588/2025 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № 225/2025 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 959/02.04.2025 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.

По делото е представен и приет сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер . от 22.03.2022 г. и партиден номер . Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1 и допълнително Приложение за услуги, както следва:

1. Приложение № 1/22.03.2022 г. за мобилни услуги с номер ********** с тарифен план „One Unlimited Special 21“, със стандартна месечна такса от 24,99 лева и преференциална 2 месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева, сключено за срок от 24 месеца.

2. Приложение № 1/22.03.2022 г. за телевизионна услуга „Смарт ТВ 100+“ с номер ., със стандартна месечна такса от 13,42 лева и преференциална месечна абонаментна такса за първите шест месеца в размер на 1,03 лева, сключено за срок от 24 месеца.

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца следните фактури: фактура № . г. за отчетен период от 03.09.2022 г. до 02.10.2022 г., срок за плащане – 19.10.2022 г., издадена за сумата от 37,40 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги; фактура № . г. за отчетен период от 03.10.2022 г. до 02.11.2022 г., срок за плащане – 19.11.2022 г., издадена за сумата от 36,41 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги; фактура

№

**********/05.12.2022 г. за отчетен период от 03.11.2022 г. до 02.12.2022 г., срок за плащане – 20.12.2022 г., издадена за сумата от 36,41 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги; фактура № . г. за отчетен период от 03.12.2022 г. до 02.01.2023 г., срок за плащане – 19.01.2023 г., издадена за сумата от 43,68 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса; фактура № . г. за отчетен период от 03.01.2023 г. до 02.02.2023 г., срок за плащане – 21.02.2023 г., издадена за сумата от 36,41 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и фактура № . г. за отчетен период от 03.02.2023 г. до 02.03.2023 г., срок за плащане – 22.03.2023 г., издадена за сумата от 1,99 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги.

От заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че процесът на отчитане, фактуриране и тарифиране на услугите на „А1 България“ ЕАД е автоматизиран. Използва се „билинг“ система (система за таксуване) на „Amdocs“. Посочено е, че евентуални манипулации биха изисквали целенасочено кооперативно усилие от много на брой вътрешни и външни служители, което практически е невъзможно.

В заключението е посочено също и че процесните телекомуникационни услуги са предоставени. Обемът на генерираните услуги отговаря на посочените данни в представените по делото фактури. Процесните телекомуникационни услуги са правилно отчетени, оценени и тарифирани за процесния период.

Начислените неустойки са изчислени съгласно действащите цени и условия за ползване на услугата „А1 ТВ“ и условията и цени на стандартни промоционални услуги, ползвани от клиента, общо в размер на 175,15 лева или 89,55 евро.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която, в срока 3 по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на телекомуникационни услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната – ответник, телекомуникационни услуги, при съответна месечна такса и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

В разглеждания случай ответникът е подписал договора за услуги с мобилния оператор, ползвал е същите, което се установява от заключението по изслушаната СТЕ и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно неизпълнение, за което ответникът носи отговорност, което налага извод за основателност на предявения иск.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:

По иска за неустойка (обезщетение) в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.

При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор (така напр. решение по дело № С-243/08 на СЕС, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д.

№ 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.). Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена 4 извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При тези задължителни указания, съдът приема следното:

От представения договор и приложенията към него е видно, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на срока за ползване, като неустойката не може да надхвърля трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.