Решение № 197 от 18.11.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. ***, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100972 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Ищецът ИВ. ИЛ. ИВ. предявява срещу ответника Дом за непълнолетни лица с физически увреждания-гр. *** следните кумулативно обективно съединени искове:

1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 84/11.06.2021 г., издадена от директора на Дом за непълнолетни лица с физически увреждания-гр. ***;

2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор“ с код от НКПД 3222002;

3) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след извършено изменение на размера на иска в о.с.з. по реда на чл.214 от ГПК, сумата от 1924.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 14.06.2021 г. до 12.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;

1

4) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в общ размер на размер 2754.81 лева за периода от 13.08.2021 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението на съда до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че работи в ответното учреждение от 14.11.2000 г. Заявява, че на 22.02.2018 г. трудовото правоотношение се прекратява и в същия ден се сключва нов трудов договор, по силата на който ищецът се назначава на длъжност „Шофьор“. Посочва, че ищецът придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 22.07.2016 г., но упражнява това свое субективно право след сключването на възникване на трудовото правоотношение на 22.02.2018 г., а именно на 09.01.2019 г., когато подава съответните документи пред ТД на НОИ ***.

Навеждат се твърдения, че ответникът на 14.05.2021 г. връчва на ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта за прекратяване се получава на 11.06.2021 г., като основание за прекратяване на договора е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. В тази връзка ищецът твърди, че не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ за прекратяване на трудовия договор, тъй като правото на пенсия се упражнява след възникване на правоотношението с ответното предприятие, а не както изисква разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ – преди възникване на трудовото правоотношение. Поради тези причини се счита, че уволнението е незаконно и се иска неговата отмяна и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Иска се и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Ответникът, редовно уведомен депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок чрез упълномощения от него процесуален представител.

Не оспорва допустимостта на предявените искове. Навежда възражения по същество на спора. Счита исковете за неоснователни. Твърди, че се касае за допусната техническа грешка в изписването на правното основание в издадената заповед за уволнение, като вместо правилното основание – чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е вписан чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ. В 2 тази връзка се посочва, че ищецът е наясно, че освобождаването му от длъжност е поради упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски. Ответникът, чрез своя процесуален представител поддържа депозирания писмен отговор. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски, включително за прекратената част от производството.

По фактите:

От събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и ценени от съда както по отделно, така и в съвкупност, се установява, че ищецът работи в ответния работодател над 20 години на различни длъжности, преди уволнението му, предмет на настоящото дело. Последният трудов договор между страните се сключва на 22.02.2018 г., по силата на който ищецът се назначава на длъжност „шофьор“ с код от НКПД 3222002 – този факт е приет от съда в о.с.з. по искане на страните за безспорен и ненуждаещ се от доказване. По делото е представено от ищеца разпореждане № **********/08.05.2019 г., издадено от ръководителя на „ПО“ в ТД на НОИ***, от което е видно, че в полза на ищеца се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.01.2019 г., която е датата на подаване на заявлението му пред осигурителния орган. В акта на НОИ-*** се посочва, че в осигурителния стаж от 46 г., 05 месеца и 21 дни са включени и 1 година и 5 месеца отложено пенсиониране. На 14.05.2021 г. ищецът получава 30-дневно предизвестие от управителя на ДПЛФУ-гр. *** за прекратяване на трудовото му правоотношение с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ. След това работодателят издава заповед № 84/11.06.2021 г. за прекратяване на сключения между страните договор № 1/22.02.2018 г., считано от 14.06.2021 г. – отново с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ. За периода от 14.06.2021 г. да 08.11.2021 г. (момента на приключване на съдебното дирене) не са регистрирани нови трудови договори, което се установява от приложената по делото справка от регистрите на НАП за актуално състояние на трудовите договори, сключени от ищеца. От приетата по делото експертиза, изготвена въз основа на представените по делото фиш- 3 работна заплата за месец май 2019 г., се установя, че към момента на уволнението, брутната работна заплата на ищеца е в размер 962.00 лева. Така на въпроса, какъв е размерът на обезщетението за оставане без работа за периода от 14.06.2021 г. (датата на уволнението) до 12.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), експертизата дава отговор, че е 1924.00 лева, а за периода от 13.08.2021 г. до 08.11.2021 г. (датата на последното по делото заседание) – 2754.81 лева.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Ответникът уволнява ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ.

Съдът не споделя възраженията на работодателя, че е допусната техническа грешка в цифровото и буквеното изписване на разпоредбата, въз основа на което се упражнява правото на прекратяване на ТПО. В издадената заповед за прекратяване на трудовия договор, освен конкретната разпоредба на закона, а именно чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ, е вписана и причината за прекратяването на ТПО, а именно „придобито и упражнено право на пенсия“, което е именно същината и смисъла на текста на разпоредбата. Това е възпроизведено и във връченото на ищеца предизвестие за прекратяване на ТПО, поради което съдът не може да приеме, че се касае за допусната техническа грешка от работодателя относно правното основание, на което е решил да прекрати трудовоправната си връзка с работника.

По същество на спора, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ дава правото на работодателя да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, в случай че трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно ТР № 6/2014 г. по тълк.д № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановено във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 а КТ (сега т. 10б), меродавно за наличието на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10а (сега 10 б) от КТ е обстоятелството дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било упражнено през време на действието на трудовото правоотношение или не. Ако това право е било придобито и упражнено през това време, то посоченото уволнително основание не е налице. Следователно чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ изисква да са налице следните два елемента от фактическия състав – 1. Работникът или служителят 4 да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, тоест не само да е придобил, но и реално да е упражнил правото си на пенсия (да получава пенсия); 2. Трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия, тоест лицето вече да е придобило правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст към момента на сключване на трудовия договор (вж. Р №379-11-III г.о., Р. № 118-13- IV г.о., Р № 141-13-IV г.о.). Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ изисква двата ЮФ – придобиването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпят кумулативно преди възникване на ТПО.

В настоящия случай, от установената фактическа обстановка по делото, следва правния извод на съда, че не са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ, на основание на който ответникът упражнява правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

От разпореждането на НОИ-*** за отпускане на пенсия се установява, че ищецът упражнява правото си на пенсия на 09.01.2019 г., което е след възникване на трудовото правоотношение с ответника на 22.02.2018 г., а не преди това. Без значение е обстоятелството, че правото на пенсия е придобито от ищеца преди възникване на трудовоправната връзка с ответника. Ето защо, следва да се приеме, че извършеното уволнение на правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ не съответства на действителната фактическа обстановка, което води до неговата незаконосъобразност. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

При отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност не възниква ново трудово правоотношение, а се възстановява прекъснатото такова с незаконното уволнение, трудовият договор продължава действието си така, сякаш изобщо не е бил прекратяван – вж. ТР № 6/2014 г. по тълк.д № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС. В случая, ищецът заема длъжността „шофьор“ с код от НКПД 3222002 преди уволнението. Предвид незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна, това има за последица основателност на иска 5 за възстановяването на ищеца предишната работа.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:

При незаконосъобразност на извършеното уволнение работодателят е длъжен да заплати обезщетение на работника в размер на последното брутното трудово възнаграждение, предхождащо уволнението, за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца – арг. от чл. 225, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 от КТ. Обезщетението има за цел да възстанови вредите на работника, които се изразяват в пропуснатите ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за периода на незаконното уволнение. Съгласно ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС уволненият работник или служител, ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр.чл. 225, ал. 1 КТ, следва да докаже факта на оставане без работа и размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение. В тълкувателния съдебен акт се приема, че предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение.

В случая, по делото се доказва пълно и главно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец май 2021 г. – месецът, предхождащ незаконосъобразното уволнение, е в размер на 962.00 лева. Пълно и главно е установен и юридическият факт, че ищецът не упражнява трудова дейност за периода от уволнението му на 14.06.2021 г. до 08.11.2021 г. – приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.