Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260087 от 04.02.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1982/2020
Вид
Решение № 260087
Подписан
04.02.2021
В сила
02.06.2021
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

04.02.2021 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1982 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.Д.Д., чрез адв.

С.М. – САК, депозирана против наказателно постановление № 20-1085-002984/30.09.2020г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, и следва да бъде отменено изцяло. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят не е отказал проверка с техническо средство, а на същия е била извършена такава, но техническото средство не е отчело никаква стойност. Посочва се, че това може да се дължи на здравословното или психологическото състояние на наказаното лице и е налице извършена проба, която е невалидна, но не е налице отказ от тестване. На следващо място се излагат съображения, че връченият на жалбоподателя талон съдържа неясни указания и подписът положен от жалбоподателя в същия е в графа „доказателствен анализатор“ и липсва подпис в графа „медицинско и химическо изследване“, за да бъде прието, че същият е получил разпореждане, което да не е изпълнил, а поради стресовото и влошено състояние, жалбоподателят не е посетил УМБАЛ „Канев“ АД.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се развиват съображения, че в случая не е налице отказ, тъй като според свидетелите жалбоподателят е дал проба, като дали същата е качествена или не е друг въпрос и не може да бъде изпълнено деянието, което осъществява състава на нарушението по чл. 174 ЗДвП. На следващо място се развиват съображения, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН изпълнителното деяние на нарушението е описано като отказ да му бъде извършена проба с техническо средство, а в НП същото е описано като отказва проверка с техническо средство и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за изследването, а след като не е съставен акт за тази част на изпълнителното деяние, не би следвало нарушителят да бъде наказан за деяние, което не е установено с акта. Поддържат се и доводите, за неяснота във връзка с избора на лицето в талона за медицинско изследване.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-002984/08.09.2020г.

(бл. № 841129) против жалбоподателя, за това, че на 08.09.2020г., около 04,15 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Х. ***, като водач на товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № Р 15 35 КА, собственост на „Интерлийз ауто“

ЕАД – клон Русе, е отказал проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № ARВВ-0099 за установяване употребата на алкохол, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Нарушителят е подписал акта като е вписал, че има възражения.

На същия е бил издаден талон за изследване № 0038839, в който той удостоверил с подписа си, изборът си да бъде изследван за употреба на алкохол, чрез медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване. В самия талон за изследване нарушителят бил уведомен, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД до 40 минути от връчването на талона, като талонът е бил връчен лично на проверяваното лице в 04,55 часа, което обстоятелство същият е удостоверил с подписа си.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 20-1085-002984 от 30.09.2020г., при същата правна квалификация на деянието и фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство „Алкотест

Дрегер 7510“ с инв. № ARВВ-0099 за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели актосъставител С.Л.Г. и свидетели по акта П.Ж.П. и Т.Я.Г., както и от показанията на свидетеля Б.М.С., писмените доказателства - АУАН № 20-1085-002984/08.09.2020г. (бл. № 841129), талон за изследване № 0038839 от 08.09.2020г., докладна записка, ЗППАМ № 20-1085-000972/08.09.2020г., Писма и справка за нарушител/водач, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.

Както показанията на полицейските служители, така и показанията на свидетеля С. се намират в корелативно единство, в частта им, касаеща, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила, както и факта на извършената проверка на същия. Самият свидетел с оглед своето местоположение и състояние по време на проверката, както сам той посочва, е бил в неадекватно състояние и на 3-4 метра разстояние, и не е чул разговорите, които се водят, а само е възприел, че полицейските служители са направили опит да изпробват водача, както и че е чул, че същите са уведомили жалбоподателя, че ако не бъде извършена проба, ще му бъде съставен акт, напълно кореспондира с показанията на всички останали свидетели.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Във връзка с твърденията, че в АУАН и в НП е налице различно описание на нарушението, доколкото в НП са описани всички форми на изпълнителното деяние, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, подлежи на санкция „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта... или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“ и за да е осъществен състава на това нарушение, следва да не е приложен, който и да е от посочените в цитираната разпоредба способи за проверка.

В съставения АУАН, актосъставителят е отразил единствено и само осъществилите се към този момент факти, а именно отказът на лицето да бъде изпробван с техническо средство и обстоятелството, че на същия е издаден талон за медицинско изследване, в който е отразен изборът на лицето и с който изрично му е указано, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД, в срок до 40 минути от връчване на талона. Разминаването между административното обвинение в АУАН и НП не може да бъде прието за съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като посочването в АУАН само и единствено на едната от хипотезите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и посочването впоследствие в НП, и на двете хипотези, не съставлява съществено процесуално нарушение, и по никакъв начин не е накърнило или ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере, за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Към момента на съставянето на АУАН е било обективно невъзможно, в същия да бъде посочено, че лицето не е изпълнило дадените му указания, да се яви за да му бъде извършено медицинско и химическо или химико токсикологично изследване, тъй като към този момент тези факти от обективната действителност не са се осъществили. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН административнонаказващия орган е извършил вменената му по закон преценка на всички обстоятелства, установил е, че нарушителят не е изпълнил даденото му предписание за изследване и в съответствие с чл. 53, ал. 1 ЗАНН е издал наказателното постановление.

Отделно от това разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на наказващия орган да издаде наказателно постановление, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в случая е налице.

В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 19.10.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №

334/2020 г.

В чл.

1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.

Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от