Решение № 5644 от 05.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5644

Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20267050700115 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е образувано по жалба на Г. С. Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], чрез адв.П. Д. срещу Заповед № 1054/29.12.2025г. на Началник на затвора Варна, с която е отказано преместването му от Затвора Варна в МЛС от открит тип към него. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в жалбата; сочи, че е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне; награждаван е четири пъти с писмена похвала и удължено свиждане; демонстрира все по-отговорно поведение към реалностите на средата; при него се наблюдава положителна промяна на риска от вреди, което е изразено в становище от затвора Варна. С жалбата се иска отмяна на акта. В съдебно заседание и по съществото на спора лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в изпълнение разпоредбите на ЗИНЗС.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

Г. С. Г. е настанен в Затвора – Варна на 01.07.2023г., като от тази дата е поставен на строг режим. Със Заповед № 580/22.05.2025г., в сила от 06.06.2025г. на Началник Затвора-Варна му е заменен режима от Строг на Общ. Наказанието 4 год.е приведено с начало 15.06.2024г.

На 20.10.2025г. жалбоподателят е депозирал пред Началника на Затвора – Варна молба с правно основание чл.64 ал.1 от ЗИНЗС за преместването му в затворническо общежитие от открит тип.Във връзка с молбата са изготвени три броя становища – от 26.11.2025г., от 27.11.2025г. и от 04.12.2025г., като и в трите е посочено, че молбата на л.св. Г. Г. не следва да бъде уважавана и изпълнението на наказанието следва да продължи при условията на закрит тип в Затвора-Варна. Вследствие на това е издадена обжалваната административна заповед, с която на основание чл.64 ал.1 от ЗИНЗС е отказано преместване на лишения от свобода Г.С.Г. в затворническо общежитие от открит тип.

Заповедта е изпратена на Окръжна прокуратура – Варна, като с Резолюция изх. № 104-30-217/14.01.2026г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е прието, че Заповед № 1054/29.12.2025г. отговаря на изискванията на чл.64 ал.2 от ЗИНЗС и се явява законосъобразна.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Тоест за да бъде преместен лишеният от свобода, следва да бъдат налице кумулативно и двете основания: да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и лишеният от свобода да е имал добро поведение. Преместването в ЗООТ е само една законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице.

Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС/. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – Началникът на Затвора – Варна. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е подробно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

Според съдържанието на разпоредбите на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС законът е предоставил право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за преместване за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, съответно за замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормите предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт.

От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица в съответствие с цитираните приложими разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима, след което се е произнесъл с оспорената заповед.

В случая административният орган е отчел, че макар да е налице първата предпоставка, не е налице втората предпоставка – наличието на добро поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска, отчитат непосредствена опасност и риск от вреди в средния към високия диапазон, което не кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения в МЛС и по-широкия обем правни възможности, характерни за тази категория. Отчетени са индикации за риск от вреди и към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на лишения от свобода при смекчен надзор и охрана. Отчетена е непостоянна мотивация и цикличност – редуване на периоди на комфортно поведение, с такива, които са на другия полюс. Видно от представената по делото Справка от 27.03.2026г. Г. е поощряван няколко пъти, като със Заповед № 505/23.05.2024г. е наказан с „писмено предупреждение“, но същата е заличена със Заповед № 462/03.06.2025г.

Изразеното отрицателно становище за промяна на режима съответства на данните от преписката – жалбоподателят не е променил в достатъчна степен поведението си. Лишеният от свобода е участвал в турнири, програми и курсове, което е оценено положително, но само по себе си не е достатъчно за обосноваване на промяна на режима в по лек.

Настоящият съдебен състав приема, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание. Случаят разкрива обективно и правилно отношение към поведението на жалбоподателя предвид данните от становищата.

По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя Г.С.Г., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в МЛС от открит тип към Затвора – Варна.

Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] срещу Заповед № 1054/29.12.2025г. на Началник на затвора Варна, с която е отказано преместването му от Затвора Варна в МЛС от открит тип към него.

Решението, съгласно чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: