Решение № 89 от 13.09.2022, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 445/2021
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 13.09.2022
- Състав
- Донка Иванова Паралеева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл.20 · Закон за собствеността на гражданите
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл.22 · Семеен кодекс
- Чл.22, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. , 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Г.С.И. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100445 по описа за 2021 година
Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. Д. Н. срещу СТ. П. Т. иск за делба на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с.Ч. (с адрес. с.Ч., ул. „З.“ №4), одобрени със Заповед №****************г. на ИД на АГКК, с площ *** кв.м., при съседи- ПИ с идентификатори **************, ****************, **************, ************** и ************* /при квоти за недвижимия имот:
132.50/*** ид.ч. за съделителя В.Н. и 527.50/*** ид.ч. за съделителя С.Т./, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ от 90 кв.м., двуетажна, с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“; сграда с идентификатор ***********.2, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с предназначение „хангар, депо, гараж“; сграда с идентификатор ***********.3, със застроена площ от 20 кв.м., едноетажна, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“; сграда с идентификатор ***********.4, със застроена площ от 103 кв.м., едноетажна, с предназначение „селскостопанска сграда“ /при квоти за сградите: ½ ид.ч. за съделителя В.Н. и ½ ид.ч. за съделителя С.Т. /.
Ищецът сочи в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им, сключен с акт за граждански брак №32/**********г., е прекратен с влязло в сила решение №159/***********г. по гр.д. №522/2018г. на Районен съд-Пирдоп, като след прекратяването на съпружеската имуществена общност (СИО) с развода, понастоящем притежават в обикновена съсобственост при равни права ***/*** ид.ч. от поземления имот с идентификатор *********** по КККР на с.Ч., чиято делба се иска, както и попадащите в 1 този поземлен имот, построени със съвместен принос, по време на брака сгради- 4 броя.
Ищецът твърди, че с ответницата не могат да постигнат съгласие за доброволното прекратяване на съсобствеността, затова моли да бъдат призовани на съд и след като се докаже изложеното в исковата молба, да бъде допусната делба на процесния имот и сградите в него.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата СТ. П. Т., подаден чрез упълномощения адв. Н.Р. от АК-Пловдив, в който е заявено, че предявеният иск за делба на недвижим имот е допустим, но неоснователен.
Ответницата признава, че с ищеца са бивши съпрузи, но заявява, че посоченото в исковата молба обстоятелство, че бракът им е сключен на **********г. е невярно, тъй като са встъпили в брак на *********г. Сочи, че е безспорно обстоятелството, че бракът им е прекратен в влязло в сила решение на ***********г. по гр.д. №522/2018г. на Районен съдПирдоп, в което решение съдът правилно е отразил датата на встъпване в брак- *********г.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва изцяло предявения иск за делба и твърдението, че двамата притежават в обикновена съсобственост и при равни права ***/*** ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на с.Ч.. Сочи се, че искът за делба на посочените идеални части от поземлен имот следва да бъде отхвърлен и те да бъдат изключени от предмета на делбата, тъй като целият поземлен имот с идентификатор № *********** е изключителна собственост на ответницата С.Т., придобита от нея преди сключване на брака с ищеца. Сочи се, че на **********г. ответницата е закупила дворно място, незастроено, съставляващо имот планоснимачен № ***, с площ *** кв.м., за което заедно с имот планоснимачен № *** е отреден съсобствен парцел *******, *** от квартал 29 по плана на с.Ч., с площ на целия парцел *** кв.м. Впоследствие ответницата закупила чрез Общински съвет- гр.С. и придобила собствеността и върху дворно място, незастроено, съставляващо имот планоснимачен №***, с площ *** кв.м., за което заедно с имот планоснимачен №*** е отреден съсобствен парцел *******, *** от квартал 29 по плана на с.Ч., с площ на целия парцел *** кв.м. Ответницата сочи, че независимо, че втората покупка е отразена в Нотариален акт от ***********г.- по време на действието на брака на страните, процедурата за определяне на купувача на процесното дворно място от *** кв.м. е започнала преди сключване на брака. Ответницата сочи, че започнала сама процедурата по придобиване на имота и станала собственик с издаване на Заповедта от ************г. на Председателя на ОбНС- гр.С. за определяне на купувач, а нотариалният акт само е финализирал сделката. Ответницата сочи още, че за придобиване собствеността върху поземления имот са помогнали нейните родители- баща й П.С.Т. и майка й М.Г. Т., както финансово, така и документално. Финансовите средства за купуване на дворното място чрез ОбНС от *** кв.м. в размер на 900.80 лв. били дарени само на ответницата Т. от нейните родители. Ответницата сочи, че описаните от нея два имота, които е придобила, са идентични с процесния с идентификатор №*********** по действащата кадастрална карта и регистри на с.Ч., чиято делба ищецът иска. Ответницата сочи, че искът за делба на сградите в поземления имот също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като същите следва да бъдат изключени от предмета на делбата, защото са изключителна собственост на 2 ответницата, придобити чрез трансформация на лично имущество – сумата от 25000 лв., дарена й лично на нея от нейните родители след сключване на брака й с ищеца. От строителните документи, издадени на името на С.Т., било видно, че подготовката за строителството и изваждането на строителните разрешения е започнало още преди сключване на брака й с ищеца, които документи и процедури е финансирал единствено бащата на ответницата – П.Т.. Ответницата твърди, че в нейното семейство била спазена старата българска традиция родителите да осигурят жилище н децата си, поради което баща й П.Т. лично се ангажирал със строителството на жилищната сграда, както и на помощните постройки в имота, с цел да подсигури дъщеря си. Баща й поръчал и платил необходимите строителни книжа и проекти; закупил със свои средства и на свое име строителните материали; направил цялостната организация по строежа и лично заплащал на работниците и контролирал строежа. Баща й бил подписал клетвена декларация пред нотариус, че паричните средства за строежите са били предоставени единствено на дъщеря му, с дарствено намерение. Самата ответница пък декларирала още през 1989г., че родителите й са помагали както с труд, така и с пари – над 25000 лв., при построяването на жилищната сграда. В отговора на исковата молба се сочи, че на 06.06.1991г. ищецът В.Н. претърпял катастрофа с фрактура на долен крайник, която рана трудно заздравяла и се появили многобройни усложнения, с оглед на което той бил неработоспособен и в болнични в продължение на няколко години- до юни 1993г. не могъл да работи изобщо по строежа на къщата и другите постройки. В периода 1991- юни 1993г. ищецът бил трудноподвижен, не получавал обезщетение от НОИ, защото нямал трудов договор и по никакъв начин не давал и нямал възможност да дава средства, за да бъде завършен строежът на жилищната сграда и на останалите допълнителни постройки имоти. Единственият, който разполагал със сериозни финансови средства и достатъчно свободно време бил бащата на ответницатаП.Т., който по всякакъв начин подпомагал дъщеря си, като целта е била поземления имот и сградите да са само нейна собственост. Във връзка с всичко изложено ответницата определя като „неверни“ изложените от ищеца обстоятелства, че след сключване на гражданския брак страните сами били построили в дворното място сградите. Оспорва се и твърдението, че след прекратяване на СИО бившите съпрузи имат равни квоти от собствеността върху сградите. Сочи се, че ищецът В.Н. няма никакъв принос за придобиване на собствеността на поземления имот и за придобиването/строителството на сградите в имота, поради което между съпрузите не е възникнала СИО, която след прекратяването й да е станала обикновена съсобственост, а се касае за индивидуална собственост на С.Т., тъй като нейният принос е съществен и покрива 100% от собствеността, което произтича от пряко вложените в строежите лични средства и такива, дадени като дарение от родителите й- 25000 лв. с дарствено намерение само към нея. С оглед на посоченото, искът за делба на процесните недвижими имоти следвало да бъде отхвърлен. Алтернативно- в случай, че съдът приеме, че процесните сгради са придобити в режим на СИО и ги допусне до делба, следвало да вземе предвид личния принос на съпругата чрез трансформация на дадените от родителите й като дарение парични средства, както и положения от нея и родителите й личен труд и за ответницата Т. да бъде определена по-голяма квота от посочената от ищеца ½ ид.ч. Относно 3 жилищната сграда ответницата сочи, че представлява еднофамилна сграда, като никой от етажите не отговаря на техническите изисквания и на строителните правила и норми за обособяването на самостоятелен обект.
В отговора на исковата молба ответницата заявява, че по време на брака си страните са придобили и движими вещи, МПС-та и животни, които до настоящия момент са неподелени и тя моли да бъдат включени и допуснати до делба, като ги описва- Товарен автомобил „*************“, с рег. №СО******, с рама № *******************; Сламопреса „**************“; Лек автомобил „****************“, с рег. № *********, с рама № *****************; Колесен трактор „********“, с рег. №*********, рама № *******;
Сенокосачка BCS, триколесна; Сеносъбирач BCS; 31 броя говеда, подробно индивидуализирани с ушна марка; 20 броя коне, подробно индивидуализирани чрез номера на инжектируем транспондер. Делбата на описаните МПС-та и животни С.Т. счита, че следва да е при квоти от по ½ ид.ч. за всеки съделител. В заключение на отговора си на исковата молба С.Т. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за делба на процесния недвижим имот и сгради в него като неоснователен. В случай обаче, че сградите бъдат допуснати до делба, то се иска да не бъде допускано до делба дворното мястопоземлен имот като изцяло нейна лична собственост. Моли съда да допусне обаче делба за имуществата, които тя е изброила, че също желае да бъдат включени в делбата.
В становище относно искането на ответницата за включване в делбата на описани от нея движими вещи- МПС-та и животни, В.Н. заявява, че от посочените МПС-та единствено лек автомобил марка „**********“, модел „********“, със записаните номер на шаси и номер на двигател, но с рег. № ************ /а не както е посочено в отговора № *********/, снет от отчет, е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода. За останалите, описани автомобили, се твърди, че са вещи за упражняване на занятието му- земеделски производител, регистриран и упражняващ дейността си от 2005г. до настоящия момент с регистрирани животновъдни обекти и вещите са част от стопанството му, пряко използвани за упражняване на занятието.
Относно животните също твърди, че са част от стопанството му. Сочи, че животните, описани в т.III.2 от отговора, намиращи се в животновъдния му обект към *********г., не отговарят /нито по брой, нито по характеристики/ на тези, намиращи се в животновъдния обект към ***********г.- датата на прекратяване на брака, тъй като животните отглежда за пазара и същите са в „оборот“. Цитира се съдебна практика по въпроса и чл.22 СК относно личната собственост на движими вещи със селскостопанско предназначение и селскостопански животни, отглеждани с цел продажба и добив на суровини. Ищецът моли съда да отхвърли иска за делба за движимите вещи /с изключение на лекия автомобил „**********“/ като неоснователен.
По реда на чл.143, ал.2 ГПК ищецът В.Н. е депозирал становище по отношение твърденията и исканията на бившата си съпруга в отговора на исковата молба. Признава, че в действителност бракът им е сключен на *********г. и е прекратен в влязло в сила съдебно решение на ***********г., с което е утвърден представено брачно споразумение по чл.51 4
Разпечатката съдържа 18 от 206 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/735a0036-3c21-4d5f-9d49-0cdf8e84a437