Определение № 180 от 27.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Монтана, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат А. Б. против разпореждането на РС – * № 264/05.02.2026г., постановено по ч. гр. дело № 206/2026г, с което съдът е отхвърлил искането му, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е.И. от гр. * за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение с оплакване за неправилност и искане за отмяна и уважаване претенцията .

Твърди се в частната жалба, че неправилно съдът е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за платено такова на пълномощника на заявителя адв. Б.. Поддържа се, че към заявлението са приложени пълномощни за надлежно упълномощаване адвокатско дружество Г. и П. , както и конкретни адвокати между които и адвокат А. Б., като към заявлението е приложен и договор за правна защита и съдействие. Излага доводи, че за присъждане на исканото възнаграждение било ирелевантно кой от упълномощените представители на дружеството е подписал заявлението.

Позовава се на измененията в ГПК, според които считано от 01.07.2025г. заявлението се подава електронно чрез ЕПЕП чрез специализиран електронен формуляр, в който нямало опция аналогична на предвидената такава в предишния формуляр /т.4/ за посочване пълномощник на заявителя, както и такъв, който да подпише електронния формуляр. Ако такава опция е съществувала, то в същото би било възможно да се посочи адвокатското дружество като плномощник на заявителя , а заявлението да се подпише от друго от упълномощениъе предствител на дружеството. Твърди се, че няма причина, на заявителя да не се присъждат разноски, поради въведеното задължително подаване на Заявленията по чл.

410 ГПК по електронен път чрез ЕПЕП чрез специализиран електронен формуляр, който се генерира автоматично. Да се приеме обратното в тази хипотеза, би означавало, на заявителя никога да не се присъждат сторените съдебно-деловодни разноски, само защото друг упълномощен адвокат, различен от този, с когото е сключен договора за правна защита и съдействие е подписал самото заявление по чл. 410 ГПК и поради въведените промени с подписването на заявлението (използването на електронния си подпис) е посочен като пълномощник на Заявителя.

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в частната жалба, приЕ. за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения в закона срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното разпореждане е постановено в производство, образувано по заявление на жалбоподателя, подадено по електронен път чрез пълномощник адвокат А. Б.

1 за издаване на заповед за изпълнение при условията на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК срещу лицето Е.И. за задължения по сключени договори за мобилни услуги, като в искането е посочено, че се претендира заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро.

Сезираният със заявлението РС * с обжалваното разпореждане от 05.02.2026г. е отхвърли като неоснователно искането за присъждане сумата 245.42 евро адвокатско възнаграждение като недоказано. Приел е, че заявлението е подадено от адвокат Б. с приложено надлежно адвокатско пълномощно за адвокат Б., но липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б.. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между Й.Б. ЕАД и Адвокатско дружество Г. и П., по който е заплатено адвокатско възнаграждение за заповедно производство, но заявлението не е подадено от името на адвокатското дружество, а от името на адвокат Б..

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Дължимостта на разноските в заповедното производство се подчинява на общите правила на ГПК за това, като съгласно чл. 78 от ГПК се дължат единствено реално заплатените и доказани в производството разноски. Разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Няма спор в съдебната практика, че се дължат единствено разноските, направени от страната по повод конкретното съдебно производство, като се включват и разноските за платено адвокатско възнаграждение на адвоката, извършил от името на страната като неин пълномощник процесуални действия по конкретния спор. Безспорно е по делото, че заявлението на заявителя Й.Б. ЕАД е подадено по електронен път от пълномощник адвокат А. Б. с приложено пълномощно, установяващо надлежно учредена представителна власт за подалия заявлението пълномощник. Безспорно е също така, че липсва приложен със заявлението договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и подалия заявлението негов пълномощник, установяващ договорено и платено адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално действие . Представения такъв договор е сключен на 16.12.2025г. между Й.Б. ЕАД и Адвокатско дружество Г. и П., на което дружество е платено адвокатско възнаграждение 480 лева с ДДС за възложени действия – правна защита и съдействие , изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение , да завежда и води делото на дружеството срещу длъжника Е.И. до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции , включително представителство, но липсват доказателства, които да установяват, че това адвокатско дружество е извършвало каквито и да било процесуални действия в изпълнение сключения договор. Заявлението е подадено от пълномощник, чиято представителна власт не произтича от преупълномощаване от адвокатското дружество, а е учредена от самия заявител, видно от приложените пълномощни.

При липса на доказателства за платено на адвокат Б. адвокатско възнаграждение за извършените от нея процесуални действия по подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение срещу Е. Ж. въз основа на даденото й от заявителя пълномощно за това, то правилно с обжалваното разпореждане съдът е приел, че разноски за платено адвокатско възнаграждение на дружеството заявител не следва да се присъждат.

Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи за вида на електронния формуляр, който се подава по реда на чл. 410 и сл. ГПК. В одобрения такъв, считано от 01.07.2025г. , е налице т.1.2, в която се посочва представител на заявителя – пълномощник, законен представител или друг източник на представителна власт, аналогично на предвидените такива обстоятелства в т. 3 и т. 4 на предходно действащия образец на заявление. Дори и адвокатското дружество да е било посочено във формуляра като пълномощник на заявителя, ако същото не е извършило чрез упълномощени от него представители процесуалните действия по подаване на заявление, то дори да му е платено адвокатско възнаграждение, този факт не е от значение за присъждане на такова като разноски на основание чл. 78,ал.1 на заявителя. Съгласно чл. 78,ал.1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение са дължими , ако такива са платени на адвоката, извършил по пълномощие от страната процесуалните действия по делото.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264/ 05.02.2026г. на Районен съд *, постановено по ч.гр.д.№ 206/2026г., с което е отхвърлено като неоснователно искането на „ Й.Б.” ЕАД за заплащане на сумата 245.42 евро разноски за адвокатско възнаграждение по заявление за издаване заповед за изпълнение срещу Е.И. , подадено на 02.02.2026г. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3