Решение № 126 от 18.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Невена Пл. Великова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500135 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 284/15.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2378/2024 г., по описа на Районен съд - Ботевград, е признал за установено, на осн. чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че Х. В. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. С., ул. „С. С.“ № ** дължи на „С. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ****** от 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 912/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1301/2024 г. по описа на РС - Ботевград.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, БРС е възложил в тежест на ответника разноските в исковото и заповедно производство.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник Х. В. В., чрез адвокат В. Х. В. от САК е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и 1 постановяването му в нарушение на материалния закон.

Излага, че предаването на заемната сума не е доказано и че не е възникнала облигационно – правна връзка между страните.

Претендират се разноски в заповедното производство, пред БРС и СОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „С. К.“ ООД, чрез юрисконсулт Д. М. е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Ботевград, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал БРС. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от БРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

2

Видно от представените по делото доказателства се установява, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 05.06.2023 г., кредиторът „С. К.“ ООД се е съгласил да предостави на потребителя кредит в размер на 800,00 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) 54,35 %, и фиксиран лихвен процент 44,5 %, при наличие на погасителен план Приложение № 1, също подписан от ответника в приложения екземпляр по заповедното производство.

В чл. 4, ал. 1 от договора е визирано, че кредитополучателят с полагане на подписа си удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 800,00 лева, като на потребителя при сключване на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр, подписан на всяка страница от него.

Кредитът е бил отпуснат по искане на ответника от 02.06.2023 г., като последният е подписал и декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от 05.06.2023 г.

Според заключението на ССчЕ по дерото, главницата по кредита в размер на 800,00 лева е била усвоена в брой от ответника, а по процесния договор не са били извършвани плащания.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав възприе следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

От сключения и подписан между старните договор за потребителски кредит от 05.06.2023 година и от заключението на ССчЕ по делото безспорно се установява, че сумата по кредита – главница, в размер на 800 лева е била изцяло и фактически усвоена от длъжника в брой, в деня на подписване на договора, което се доказва и от изричната клауза, представляваща разписка.

Последното плащане по кредита според погасителния план е следвало да се извърши на 05.12.2023 година, но от заключението на ССчЕ се установява, че погашения от ответника не били извършвани.

Горното обуславя настъпване на изискуемостта на задължението за погасяване на главницата и дължимостта й по договора за потребителски кредит, независимо от недействителността му, както в случая, тъй като съгл.разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в каквато насока районният съд е извършил правилна и обоснована служебна проверка и установил наличие на неравноправни клаузи в процесния договор по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и относно наличието на договорни клаузи, нарушаващи императивни изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Така уговорената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на договорни задължения да заплати прекомерно висок размер, в нарушение на запретата в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и на изискването на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, поради недобросъвестно уговаряне на неустойката по начин, не позволяващ на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това обуславя неравноправност на клаузата, поради наличие на невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по 3 кредита и попада в обхвата на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, водеща до нейната неравноправност и цялостна недействителност на договора, съгл.

Директива 93/13/ЕО.

Правилно и задълбочено районният съд е изследвал горното, като е стигнал до обоснован извод, че ГПР е некоректно посочен в процесния договор, което влече недействителността му, на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.

1, т. 10 ЗПК.

Ето защо и на основание чл. 23 ЗПК по договора ответникът - потребител следва да върне единствено чистата му стойност, не и други разходи по кредита.

Това е необходимо и с оглед задължителното тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 с т. 3 от решение по дело „П. К. Б.“ ЕООД срещу Т.И.Т. (C 170/21 г.) и е съответно на константната национална практика, свързана с приложението на чл. 23 ЗПК (Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК).

Тъй като в настоящия казус ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК единствено за дължимост на сумата по „чистата“ главница от договора, правилно и законосъобразно БРС го е уважил изцяло.

В случая, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд обосновава своето решение, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд ебен акт, които споделя изцяло, като изложени последователно, подробно и аргументирано.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода по спора, в полза на въззивникът не следва да бъдат присъждани съдебни разноски, но в негова тежест следва да бъдат възложени тези, сторени от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на ниската фактическа и правна сложност на казуса и обема на реализираната представителна власт, съдът го определя на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на сумата от 100 евро (левова равностойност на 195,58 лева).

На осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението на СОС не следва да подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 284/15.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2378/2024 г., по описа на Районен съд - Ботевград.

ОСЪЖДА Х. В. В., ЕГН ********** да заплати на „С. К.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 100 евро (левова равностойност на 195,58 лева) – съдебни разноски пред Софийски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5