Определение № 1482 от 11.10.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Плевен, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц. М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20234400500628 по описа за 2023 година

Депозирана е частна жалба от Г. Д. Г., В. Г. Г. и Й. Г. П., чрез пълномощник, срещу определение № 333/19.07.2023 г. по гр.д.№ 20234410100073 по описа на РС - Левски, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на решение № 115/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 73/2023 г. по описа на Районен съд - Левски в частта му за разноските като неоснователна.Считат същото за неправилно, тъй като са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.Прави се искане да се отмени определение № 333/19.07.2023 г. по гр.д.№ 20234410100073 на Районен съд - Левски и отхвърли претенцията за присъждане на разноски по делото.

За ответника по частната жалба Ц. Д. П., чрез пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище да се остави без уважение жалбата срещу определение № 333/19.07.2023 г. по гр.д.№ 73/2023 г. по описа на ЛРС и да се потвърди.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок ( с оглед на чл.62, ал.3 ГПК), от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по 1 частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд от 19.07.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на ответниците Г. Д. Г., В. Г. Г., Й. Г. П. за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на решение № 115/06.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 73/2023 г. по описа на Районен съд - Левски, в частта му относно разноските, като неоснователна.

В частната жалба е посочено, че първоинстанционният съд е приел, че не е налице втората кумулативно предвидена в чл.78, ал.2 ГПК предпоставка.Приел е, че от приетото по делото писмо от Община Левски се установява извънпроцесуално поведение на лице, легитимиращо се като наследник на В. И. К., което е причина за включване на ответниците в издаденото от Община Левски удостоверение и възникване на материално правния спор.

Частните жалбоподатели считат този извод за неправилен, тъй като в писмото от Община Левски не е посочено изрично и поименно кое е това лице, а първоинстанционният съд е приел, че това лице е някой от частните жалбоподатели.

Издадено е удостоверение за наследници изх.№ ГРАО-14-64/18.01.2023 г. от Община Левски, в което са посочени наследниците на В. И. К., починал на 15.07.1973 г., между които са посочени и частните жалбоподатели Г. Г., В.

Г. и Й. П..

Приложено е и писмото от 20.05.2022 г. на Община Левски, като е счетено, че става въпрос за спор за наследствени права.

На следващо място в частната жалба се сочи, че в хода на съдебния процес частните жалбоподатели имат заявен отказ от претенции за имуществени права, като не е доказано по никакъв начин, че те са дали повод за завеждане на делото, като са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 ГПК.

Посочено е също така в частната жалба, че предмет на делото е удостоверението за наследници № ГРАО-14-64/18.01.2023 г., издадено от Община Левски, но никой от частните жалбоподатели няма връзка с Община Левски и по никакъв начин не би могъл да повлияе върху издаването на такъв 2 документ, тъй като въпреки проведени срещи и разменена кореспонденция Община Левски не е пожелала да изготви удостоверение за наследници, което да отговаря на законовите разпоредби.

Въззивният съд приема следното.

Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго.Издаването му представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.“а“ от Закона за администрацията, която общината осъществява на основание чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗГР, който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл.19, ал.3, т.2 ЗА.

Осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за наследници е пред общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице от общинската администрация (съгласно Наредба № РД-0220-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението).

Съгласно чл.9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. В чл. 11 от тази Наредба е регламентирана процедурата по издаване на удостоверение за наследници: подаване на искане по образец съгласно Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от същия акт, в което следва заявителят да впише известните му данни за наследодателя и неговите наследници.След подаване на заявлението, за да се определят наследниците по закон, длъжностното лице прави проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние.

В процесния случая няма данни да е налице оспорване по административен ред, което (съгласно § 8 ПЗР АПК, чл.93, ал.4 АПК във връзка с чл.81, ал.2 АПК) е допустимо относно съдържанието на документ, какъвто се явява и удостоверението за наследници.

Налице е влязло в сила съдебно решение по предявения иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1-во ГПК, като частните жалбоподатели са част от ответниците в първоинстанционното производство, което следва да бъде 3 съобразено и в настоящето производство по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като присъждането на разноските се осъществява по реда на чл.78 ГПК.

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото.Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.В процесния случай предявеният иск е уважен и са присъдени разноски съобразно чл.78, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска.

Частните жалбоподатели са признали предявения иск, но правилно е прието от първоинпстанционния съд, че не е налице другата горепосочена предпоставка.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 333/19.07.2023 г. по гражданско дело № 20234410100073 по описа за 2023 година на Районен съд - Левски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4