Присъда № 48 от 18.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1770/2022
- Вид
- Присъда № 48
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 03.06.2023
- Състав
- Славка Георгиева Димитрова, Силвия Александрова Цанкова, Екатерина Стефанова Роглекова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.116, ал.1, т.11 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.2, пр.4 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.2, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 79 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.118, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към ПРИСЪДА № 48 /18.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 1770/2022г. по описа на Пловдивски окръжен съд
С присъда №260025 от 20.05.2022 г. по НОХД № 142/2020г., Районен съд-Пловдив, 8 н.с. е признал подсъдимия И.М.М. за невинен в извършване на престъпления по чл.325, ал.2, ал.1 от НК и чл.131, ал.2, пр.4, т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК и го е оправдал по повдигнатите му обвинения като е отхвърлил изцяло предявения срещу него граждански иск за обезвреда на претърпените в резултат от второто престъпление неимуществени вреди.
Срещу присъдата е депозиран протест и допълнителен такъв от Районна прокуратура-Пловдив, в които са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Формулирано е искане за отмяната му и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатите му обвинения като му се наложат претендираните от прокуратурата наказания. С допълнителния протест е наведена и алтернативна претенция за връщане делото на ПРС за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, които според прокуратурата са се изразили в липса на мотиви към първостепенната присъда.
Недоволен от съдебния акт на ПРС, частният обвинител и граждански ищец е обжалвал същия чрез своя процесуален представител с искане за осъждането на подсъдимия по първоначално повдигнатите му обвинения като му се наложат справедливи наказания.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа протеста, като аргументира претенцията на държавното обвинение за постановяване на нов осъдителен съдебен акт.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец-адв.Ст.В. се присъедини към изложеното от страна на прокуратурата относно наличието на безспорна фактическа установеност на инкриминираната деятелност, като формулира искане за осъждането на подсъдимия и по двете му повдигнати обвинения и уважаването на предявения срещу него граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец Д.И., не се яви, редовно призован и не е депозирал писмено изложение с личната си позиция по същество делото, отделно от своя процесуален представител.
Защитникът на подсъдимия И.М.-адв.Ив.М. мотивира тезата, че първоинстанционната присъда e законосъобразна и обоснована, поради което като правилна следва да бъде потвърдена. Основните моменти в защитната реч могат да бъдат обобщени в две основни линии-едната, съдържаща анализ на доказателствените материали и изводимите от тях правни изводи, а другата-акцентира върху претенцията за съществено опорочаване на 1 досъдебното производство.
Подсъдимият се присъедини към изложеното от своя защитник, като формулира претенция за потвърждаване на проверявания съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените в жалбата и протеста оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната компетентност по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество-се явяват и
ОСНОВАТЕЛНИ.
Видно от мотивите на обжалваната присъда, районният съд, пред който се е развило съдебно следствие по общия ред /второ по ред с оглед предходно връщане на делото от въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на ПРС/ е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.М. е роден на *** г. в с.Б., обл.Пловдив. Живее в същото село. Той е българин, български гражданин е, има средно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан, има ЕГН: **********.
На 27.01.2017г. в следобедните часове на деня във връзка със смъртта на И.К. в дома й в с.Белозем, обл.Пловдив, на ул. *** се събирали близки, роднини и съседи. Тялото на покойницата се намирало в гр.Пловдив и следвало да бъде транспортирано до с.Белозем за извършване на поклонение и погребение.
Семейство П. живеели на същата улица на *, свид.Т.К., - на *, а сем.М. на *А. Синът на починалата помолил свид.Т.К. да вземат тялото на майка му от гр.Пловдив, тъй като вторият притежавал микробус и вторият се съгласил.
Понеже свид.К. не успял да стартира двигателя на превозното средство поради студа, на помощ се притекъл свидетелят Ж.П., а после се присъединил и бащата на подсъдимия–свид.М.М., както и самият подсъдим. Според присъстващите на случая лица, тъй като И.М. към онзи момент бил във видимо нетрезво състояние, още с приближаването си започнал да отправя обиди и ругатни на висок тон към свидетелите Ж.П. и Т.К.. Подсъдимият носел със себе си лопата за да се включи в разчистването на натрупания сняг пред микробуса.
Възникнал спор, в резултат на който подсъдимият се насочил с лопатата към свид.Ж.П., като започнал припряно и настоятелно да обяснява какво трябва да се направи. Свидетелят решил да го отстрани с ръка, като неволно бутнал на земята подсъдимия, който се опитал да се изправи, но се подхлъзвал на заледената настилка.
Свидетелят М.М. /баща на подсъдимия/ , И.П. /син на свид.Ж.П./ и Д.П.
2
/съпруга на свид.Ж.П./ били в непосредствена близост и първият се намесил, като помогнал на сина си да се изправи.
В това време синът на свид.Ж.П.-И.П. излязъл на улицата и отишъл при тях, понеже смятал, че баща му е в някаква опасност. Опасявайки се, че ситуацията може да ескалира, между подсъдимия и свид.Ж.П. застанал и Т.К., но въпреки това значително по-едрият физически И.П. успял да нанесе няколко удара по тялото на подсъдимия, като в суматохата удар получил и бащата на подсъдимия, който продължавал с опитите си да прекрати разправията. И.М. отново се подхлъзнал на леда, като при падането си получил няколко удара и от свид.Ж.П.. След като присъстващите успели да предотвратят по-сериозен конфликт, подсъдимият М. и баща му се прибрали в двора на къщата си, която се намирала от другата страна на пътното платно.
Въпреки че към момента ситуацията се нормализирала, свид.И.П. предложил на баща си да отиде веднага в полицията. Свид. Ж.П. посетил приемната на полицията в с.Белозем, където се намирал свид.Д.И.-служител към РУ на МВР Р.. Въпреки че през въпросния ден не е бил дежурен по управление, свид.И. бил запознат от свид.Ж.П. със ситуацията, след което първият незабавно се отправил към адреса за изясняване на случая.
Междувременно, докато се очаквала намесата на полицията, вече провокираният от ударите на свид.И.П. подсъдим, приел агресивна форма на поведение, поради което баща му с помощта на съпругата си успял да го склони да се прибере у дома.
В този момент на мястото на инцидента пристигнал свид.Д.И., който в качеството си на частно лице, се приближил към подс.М., влязъл в двора на къщата му и му казал да се успокои и прибере. Подсъдимият попитал свид.И. каква е причината за посещението му, при което вторият отговорил, че е отишъл по лична работа, поговорил още малко с майката на първия и излязъл от двора.
След малко свид. С. чул, че кучетата му в двора лаят, погледнал към имота на М. и забелязал, свид.Д.И. отново бил в имота на съседите му. В същото време свид.И.П., добивайки още по-голяма увереност, освен от физическото си превъзходство, а и от факта, че на място присъства и представител на полицията /макар и не служебно/, също влязъл в двора на подсъдимия, където се намирали и родителите на последния, както и свид.Д.И.. Свид.И.П. направил поредния опит отново да нанесе удари по тялото на И.М., а свидетелят И. от своя страна отправил устни разпореждания за преустановяване на непристойните действия, както на подсъдимия, така и на свид.П.. Тъй като отправеното предупреждение останало безрезултатно, свид.И. заявил на подс.М., че следва да отиде с него в полицейския участък.
Подсъдимият попитал дали се налага това и в какво качество И. му дава такива разпореждания. Отново, възползвайки се от ситуацията, свид.И.П. нанесъл удар с юмрук в тила на подсъдимия, но вторият запазил равновесие и останал на крака. Тогава Д.И. потърсил съдействие в дежурната част на РУ Р., 3 където оперативен дежурен бил свид.Л.К., който насочил към местопроизшествието автопатрул в състав свидетелите Й.Г. и С.П., които работели съответно-на длъжност *** в група „***“ в същото РУ-Р., изпълняващи по наряд задължения по опазване на обществения ред. Сигналът на свид.Д.И. бил отразен в регистрите на районното управление като получен в 15.40 часа.
При пристигането със служебния автомобил на униформените служители Г. и П., свидетелят Д.И. им съобщил, че в опит да прекрати противообщественото поведение на подс.М., бил ударен по лицето и ритнат от последния. Споделил също, че бил псуван, обиждан и заплашван с уволнение. Двамата полицейски служители видели подс.М., който стоял пред входната врата на двора, а до него бил и баща му М.М., който също имал следи от удар по лицето. Въпреки че полицейският екип към момента на пристигането си не констатирал видима проява на агресия от страна на подсъдимия, предвид съобщеното им от Д.И. посегателство от страна на И.М., пристъпили към използване на физическа сила и помощни средства. За целта повалили подсъдимия на земята, като свид.Г. с тежестта на тялото си препятствал изправянето му до поставянето на белезници, след което го отвели в районното управление за продължаване на работата по случая.
Поради нуждата от специални знания по делото в различните процесуални фази на процеса са били назначени и проведени експертни изследвания, обсъдени в мотивите на първия съд, като с оглед липсата на конкретни оплаквания от страните и с оглед процесуална икономия, ненужно е да бъдат коментирани в пълнота от въззивната инстанция всички заключения на вещите лица. Предвид изричните възраженията на защитата, акцентиращи върху телесните увреждания на подсъдимия и пострадалия, уместно е с оглед разкриване на обективната истина и изчерпателност на съображенията, мотивирали вътрешното убеждение на въззивния съд, да се обсъдят двете съдебномедицински експертизи, изследвали телесните повреди на пострадалия и подсъдимия.
Така според заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета от районния съд съдебномедицинска експертиза на пострадалия Д.И., на същия е причинено телесно увреждане, изразило се в контузия на гръдния кош, изчерпило се в болка в областта на ударите, засилваща се при движение и кашлица с установена палпаторна болезненост по хода на 9, 10, 11-то ребро, между средна и предна мишнична линия, довела до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. В разпита си в хода на проведеното следствие пред първостепенния съд, вещото лице е пояснило, че въз основа на първоначално издадения на И. амбулаторен лист е поставена диагноза „контузия на гръдния кош“. Установено е наличието на болки в дясната гръдна половина на изследваното лице на ниво 9,10,11 ребра, които болки се усилвали при кашлица, като в сочената телесна област липсват видими охлузвания, кръвонасядания или други външни признаци за травматично увреждане. Експертът е посочил, че подобно увреждане може да 4 се получи от удар с или върху тъп предмет, при сборичкване, като не е изключено да е причинено и от падане върху твърд тъп предмет, а така също и от описания от изследвания И. начин. По-нататък вещото лице е пояснило, че е напълно възможно при удар с ритник, за какъвто съобщава пострадалият И., да няма видими травматични увреждания по торса на лицето, макар същото да изпитва болезнени изживявания, като това се наблюдава при удари с неголяма кинетична енергия, по-широка удряща контактна повърхност / в случая ритник със стъпало отговаря на посочения критерий/, дрехите също имат известно предпазващо значение / бел.въз.съст.: Видно от наличните по делото данни, инкриминираната дата е през януари месец, което предполага наслояване на повече пластове дрехи с немалка плътност, а и отдръпването на И. непосредствено след удара по лицето му, последван от инкриминираното „изритване“ в тялото, също е намалило в известен смисъл ефекта на съставомерния удар с крак/.
Разпечатката съдържа 30 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7358786f-4450-49f3-b97d-38b5ee48c54e