Определение № 1751 от 06.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1751 гр. София, 06.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Николова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно частно гражданско дело № 20221000501648 по описа за 2022 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 21802/ 12.04.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца „ Тома строй“ ЕООД, град София , в несъстоятелност, подадена по куриер на 11.04.2022 г. , срещу определение № 1011 /28.03.2022 г. на Софийски градски съд , ТО, VI -5 състав за прекратяване на производството на основание член 130 от ГПК.

В частната жалба се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че действителността на публичната продан е оспорима само на основанията по член 490,ал.2 от ГПК. Поддържа се, че всеки властнически акт – закон, съдебно решение, административен акт и по аргумент от по – силното основание всяко постановление за възлагане може да бъде нищожен акт . Постановлението за възлагане може да бъде нищожно на основанията, посочени в правилата на общия институт на нищожността.

Приложимостта им се аргументира с : уреденото в правилото на член 496,ал.3 от ГПК условие за допустимост на иска за установяване недействителност на публичната продан - липса на жалба срещу възлагането ; ограниченията относно кръга на лицата, които са имат право на жалба и срока, в който тя може да бъде подадена ; безсрочното релевиране на нищожността в останалите случаи. Поддържа се, че правилото урежда валидността на продажбата , но не урежда валидността на възлагателното постановление .

В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответникът по иска „Райфайзенбанк България“ ЕАД, град София отговаря, че частната жалба е неоснователна, 1 защото преценката за недопустимост на иска съответства на липсата на уредена в закона възможност за провеждането на иск по общия ред и на формираната трайна съдебна практика .

В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответникът „ Сити Хоум Парк“ ЕООД, град София отговаря, че обжалваното определение е правилно, защото иск за нищожност на публична продан, който не е на основанията по член 496,ал.3 от ГПК - при нарушение по член 490 от ГПК и невнасяне на цената, е недопустим. Заявеният иск е на основания, различни от посочените в закона ,ищецът е обжалвал постановлението за възлагане , но жалбата му е оставена без уважение с влязло в сила решение по гр.д.№ 5750/ 2015 г. по описа на СГС .

Ответникът по частната жалба – „ Боско строй“ ЕООД, град София , в несъстоятелност – не подава отговор .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемия акт по член 274,ал.1,т.1 от ГПК .

Правото си на жалба то е упражнило редовно,в срока по член 275, ал.1 от ГПК, считан от 4.04.2022 г.

Ищецът по прекратените с обжалваното определение искове „ Тома строй“ ЕООД, град София, в несъстоятелност твърди, че е собственик на обектите – предмет на проведената по изпълнително дело № 8113/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. публична продан и на постановлението за възлагане : поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София, съставляващ УПИ XLII – 438 в кв. 242 в по плана на град София местност „ Лозенец I – ва част “ и две жилища , находящи се в построената в имота жилищна сграда по силата на договор за продажба на търговско предприятие от дата 16.04.2014 г., както и че ипотеката,учредена върху посочените обекти с нот. акт № 49 ,дело № 2417/ 2007 г. от дата 8.02. 2007 г. за обезпечаване заявените за принудително удовлетворяване вземания на ответника

„ Райфайзенбанк

България “ ЕАД, град София срещу ответника „ Боско строй“ ЕООД, град София, в несъстоятелност, му е непротивопоставима и нищожна . Иска да се установи нищожността на влезлите в сила постановления – постановление от дата 27.03.2015 г. за възлагане на посочените имоти на третия ответник и постановление за поправката му от 31.03.2016 г. Основания за нищожността 2 са следните твърдени в исковата молба факти : нарушаване правото на ищеца да обжалва действията на ЧСИ; погрешна индивидуализация на изнесените на публична продан обекти като „съвкупност“ ; нарушения при определяне на оценката – само за част от обектите и под пазарната им стойност ; нарушения , свързани с описването на поземления имот с площ и граници по неприложен регулационен план, с изнасянето му на публична продан, без да са уредени регулачните сметки за него и с неточности и неясноти при индивидуализирането му в постановлението за възлагане. Според посоченото в исковата молба тези факти опорочават постановлението за възлагане , като издадено в противоречие със закона, при заобикалянето на закона, при накърняване на добрите нрави и по отношение на невъзможен (негоден за прехвърляне) предмет. Нищожността на постановлението за поправка е обоснована с твърдения, че е неистински документ, защото не е подписано от сочения за негов издател – ЧСИ, а от помощника му, че е издадено при липса на правомощия на органа по принудително изпълнение да променя влязлото в сила възлагателно постановление в частта на всички посочени индивидуализиращи признаци на прехвърлените обекти .

Първоинстанционният съд е приел, че постановлението за възлагане подлежи на обжалване като изпълнително действие, но че действителността на публичната продан може да бъде оспорена само при нарушаване на член 490 от ГПК и при невнасяне на цената – член 496,ал.3 от ГПК. Приел е още, че ако е продаден имот, който не принадлежи на длъжника , действителният собственик може да се брани с иск за собственост, с уважаването на който ще се установи, че купувачът не е придобил правото на собственост, както и че той не може да се брани с иск за нищожност на публичната продан на уредените в правилата по член 26,ал.1 – 3 от ЗЗД общи основания поради неприложимостта им.

По частната жалба и повдигнатите с нея въпроси въззивният съд приема следното : постановлението за възлагане е елемент от фактическия състав на публичната продан, която приключва с влизането му в сила. Съставлява едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител , който прехвърля имота принудително ( независимо от волята на длъжника ) след плащането на цената за него от обявения купувач от момента на влизането му в сила - член 496,ал.2 от ГПК , както следва и от разясненията в ТР № 6/2020 3 г. на ОСГТК на ВКС . Съгласно специалното правило на член 490,ал.2 от ГПК когато имотът е купен от лице по член 490, ал.1 от ГПК без право да наддава, проданта е недействителна . Извод, че порокът засяга проданта, завършила с възлагане , а не само възлагателното постановление, може да бъде изведен от даденото в точка 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, в което е посочено, че недействителността на продажбата може да бъде релевирана със самостоятелен иск, позоваване от ищеца или с възражение от ответника в други производства. Като отделен акт на органа по принудително изпълнение постановлението за възлагане е оспоримо от трето лице, какъвто е ищецът, с жалба по член 435,ал.4 от ГПК, подадена в срока по член 436,ал.1 от ГПК, считан от узнаването за изпълнението върху имота тъкмо от постановлението за възлагане, ако имотът се намира в негово владение към момента на налагане на възбраната. Но жалбата му не се уважава, ако имотът е бил собствен на длъжника към същия момент.

В случая обаче търсената от ищеца защита е искова и е насочена към установяване недействителността на публичната продан . Специалното правило на член 490, ал.2 от ГПК изключва приложението на общите правила за недействителност на договорите по член 26,ал.1 – 3 от ЗЗД. Иск за нищожност на проданта на основание,различно от това по член 490,ал. 2 от ГПК, е процесуално недопустим. Предявеният по делото иск за недействителност на публичната продан, завършила с възлагане на имотите на третия ответник , не е на основанието по член 490,ал.2 от ГПК- ищецът не е твърдял, че този ответник не е имал право да участва в наддаването и с оглед гореизложеното искът е процесуално недопустим. Обжалваното определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по него на основание член 130 от ГПК е правилно .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1011 /28.03.2022 г. на Софийски градски съд , ТО, VI -5 състав за прекратяване на производството на основание член 130 от ГПК.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5