Решение № 81 от 23.05.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 23.05.2019 г.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май и две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА

БОЗАДЖИЕВА

2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ при участието на прокурора З. К.и секретаря В. Д.като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев

ВНОХД № 188 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260/30.10.2017 г., постановена по НОХД №

486/2016 г. по описа на РС – С., шести състав, подсъдимият Г.И.Р. е признат за виновен в това, че в периода между 28.11.2011 г. и 16.01.2012 г., при условията на продължавано престъпление, противозаконно си е служил с официални документи – СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, Контролен талон № ********** и Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадени за друго лице – М. С. Г., с цел да заблуди длъжностни лица – полицейски служители, както следва:

- на 28.11.2011 год., около

01:05 часа на пътен възел „Я.” на АМ „Х.” противозаконно си служи с официални документи, издадени за друго лице – СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от СДВР, валидно до 16.01.2011 г., издадено за друго лице - М. С. Г., Контролен талон № **********, издаден за друго лице – М. С. Г. и Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С. Г., валидна до 16.01.2011 г. с цел да заблуди длъжностно лице – А. С. Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП – СДВР;

- на 16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП 1-8 на 26-ти км. противозаконно си служи с официални документи, издадени за друго лице СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от СДВР, валидно до 16.01.2011 г., издадено за друго лице – М. С. Г., Контролен талон № **********, издаден за друго лице – М. С. Г. и Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С. Г., валидна до 16.01.2011 г. с цел да заблуди длъжностно лице – Г. М. Ж. – мл. контрольор при Група ПК СПП-ОДМВР-С.; престъпление по чл. 318 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на МВР направените разноски по досъдебното производство в размер на 201,38 лева и 25 лв. по сметка на РС – С. – сторени разноски в съдебна фаза.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е депозирана въззивна жалба, в която са наведени оплаквания, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена в при съществени процесуални нарушения.

Районният съд не е изяснил всестранно, обективно и пълно фактическата обстановка по делото, като при постановяване на осъдителната присъда не са отчетени обстоятелствата, които разколебават обвинителната теза. По изложените съображения се отправя искане за оправдаване на подсъдимия.

В писмено допълнение, депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, служебният защитник на подсъдимия развива доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо и отправя искане за изменяване на присъдата с налагане на наказание пробация.

В съдебно заседание прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Авторството на деянието се установява от събраните по делото доказателства. Поставените в основата на осъдителната присъда доказателствени източници са взаимно кореспондиращи. Наложеното наказание е справедливо, тъй като не са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д.Г., моли за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за изменяване на присъдата в частта относно вида на наказанието и налагане на пробация.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313

НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменяване:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството е задочно по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Това е така, защото обвинението е за престъпление по чл. 318, ал. 1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и по аргумент от чл. 269, ал. 1 НПК участието на подсъдимия не е задължително. Доколкото постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на лично на подс. Р., той е бил редовно призован на 12.05.2017 г. за участие в съдебно заседание, имал е назначен служебен защитник, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е дал ход на делото в негово отсъствие.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са обсъдени достатъчно подробно. Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.И.Р. е роден на *** г., с постоянен адрес: ***, български гражданин, със средно специално образование, разведен, осъждан, ЕГН **********.

През 2006 г. личните документи на свид. М. Г. – Лична карта № ., издадена от СДВР на 16.01.2001 г., СУМПС № *********, издадено от ПП КАТ СДВР на 06.11.2006 г. и Контролен талон към него № *********, били откраднати. Същите били обявени за невалидни по повод постъпил в 05-то РУ при СДВР сигнал от свидетеля.

На 31.08.2011 г. свидетелката Е.

Р . – сестра на подсъдимия Г.Р., придобила право на собственост върху лек автомобил марка

„Мерцедес“, модел „СЛК 200“. Същият бил регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК .. На 04.11.2011 г. свидетелката придобила право на собственост и върху лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“. Същият бил регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК № .. Свидетелката не използвала лекия автомобил марка „Субару“, а лекия автомобил марка „Мерцедес“ управлявала от време на време. В периода 2011 г. – 2012 г. тя пребивавала основно на територията на Република И..

На 28.11.2011 г. подсъдимият Р. управлявал лекия автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с ДК № ., който бил собственост на сестра му- св. Р ., като се движел по автомагистрала „Х.“, с посока на движение от гр. Б. към гр. С.. Около 01.05 часа бил спрян за проверка на пътен възел „Я.” от свидетелите А. Ч. – старши полицай при 02-ра група, сектор „ПП”- СДВР и Р. С.. В хода на проверката свидетелят Ч. установил, че подсъдимият управлява моторното превозно средство без залепен валиден винетен стикер „К-3“ за движение по републиканската пътна мрежа, поради което пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение на подсъдимия. В хода на проверката при съставяне на акта подсъдимият се легитимирал пред полицейския служител Ч. със СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., издадено за друго лице – свид. М. С. Г. и контролен талон № **********, издаден на името за друго лице – свид. М. С. Г.. Подсъдимият представил на полицейските служители и свидетелството за регистрация на МПС, от което последните установили чия собственост е автомобилът. За констатираното нарушение на името на свид. М. С. Г., чиито документи за самоличност били представени от подсъдимия, бил съставен АУАН № 112631, бл. № 421369 от 28.11.2011 г. за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Актът бил предявен на подсъдимия за запознаване и той се подписал до „нарушител“, а също и в разписката за получаване на екземпляр от акта. С акта бил иззет контролен талон № **********, издаден на името на свид. М. С. Г..

Въз основа на АУАН № 112631, бл. № 421369 от 28.11.2011 г. на свид. М. С. Г. било издадено НП № 112631 от 13.12.2011 г., с което на основание чл. 179, ал. 34, т. 4 ЗДвП на същия било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

На 16.01.2012 г. подсъдимият Р. управлявал лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, с ДК ., който също бил собственост на сестра му, като се движел по ПП I-8, с посока на движение към гр. С.. В района на 26-ти км. бил спрян за проверка от свидетелите Г. Ж.– мл. контрольор при Група „ПК” СПП- ОДМВР-С. и П. П.. Подсъдимият бил спрян, тъй като се движел с превишена скорост – при ограничение на скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак „В 26“, управлявал лекия автомобил със скорост 112 км/ч. В хода на проверката били поискани документите на подсъдимия, като същият представил на свидетелят Ж. Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г., издадена за друго лице - свид. М. С. Г. и СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., издаден за друго лице – свид. М. С. Г.. Подсъдимият представил на полицейските служители и свидетелството за регистрация на МПС, от което последните установили на кого принадлежи собствеността на автомобила. Подсъдимият не представил контролния талон към СУМПС, тъй като същият вече бил иззет със съставяне на АУАН № 112631 от 28.11.2011 г. Наред с това и след запознаване с представените му документи, свидетелят Ж. констатирал, че представеното му СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, издадено за друго лице - свид. М. С. Г., е с изтекъл на 06.11.2011 г. срок на валидност. За така констатираните нарушения на името свид. М. С. Г., чиито документи за самоличност били представени от подсъдимия, полицейските служители съставили АУАН № 75, бл. № 775385 от 16.01.2012 г. за нарушения по чл. 21, ал. 2, чл. 150 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на подсъдимия за запознаване, като същият се подписал до „нарушител“, а също и в разписката за получаване на екземпляр от акта. Наред с това подсъдимият собственоръчно изписал и ръкописния текст в графата: „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните възражения“, като посочил, че не се е прибирал от една година в Б. и затова не е сменил СУМПС.

Въз основа на АУАН № 75, бл. №

775385 от 16.01.2012 г. на свид. М. С. Г. било издадено НП № 75 от 07.02.2012 г., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 и чл. 185, пр. 1 и чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му били наложени административно наказания „глоба“ в размер на 350 лв. за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в размер на 20 лв. за нарушението по чл. 150 ЗДвП и в размер на 10 лв. за нарушението по чл. 157, ал.

1 ЗДвП, което било отменено с Решение № 207/31.03.2015 г., постановено по НАХД № 453/2014 г. по описа на РС - С., влязло в сила на 08.05.2015 г.

В началото на 2012 г. свидетелката

Е. Р . прехвърлила на подсъдимия правото на собственост върху лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с ДК № ., в след което на 21.03.2012 г. той бил регистриран на негово име в КАТ.

През 2012 г. свидетелят свид. М.

С. Г. получил две наказателни постановление, издадени въз основа на АУАН № 112631 и АУАН № 75, бл. № 775385 от 16.01.2012 г. След като се запознал със съдържанието на наказателните постановления, установил свидетелят, че при съставяне на същите са посочени обявените за невалидни негови документи за самоличност – лична карта, СУМПС и контролен талон.

Разбирайки, че обявените за невалидни лични документи са били използвани повторно (на името на свидетеля с невалидната му лична карта бил сключен и договор за далекосъобщителни услуги с „К. Б. М.“ ЕАД), свидетелят подал жалба вх. № 23976 от 28.07.2014 г. по описа на 07 РУ при СДВР, по повод на която била образувана преписка вх. № 23976/2014 г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр.пр. №

39315/2014 г. по описа на СРП. Работата по нея била възложена на свидетеля И.М.

– оперативен работник. След запознаване с материалите по преписката, наблюдаващият прокурор препратил същата по компетентност на РС- гр. С..

Наказателните постановления били атакувани по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН и били отменени с влезли в сила съдебни решения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в нейната основа са заключението на съдебно-почеркова и графическа експертиза, писмените доказателства АУАН № 75/16.01.2012 г., серия В, бл. № 775385 (л. 60, том ІІ от ДП); АУАН № 112631, бл. № 421639 (л. 71, том ІІ от ДП); контролен талон № ********** (л. 86, том ІІ от ДП); справка в централна база КАТ (л. 90, том І от ДП); справка КАТ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № .(л. 41, том ІІ от ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № .(л. 42, том ІІ от ДП); справка от КАТ за лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № .(л.