Решение № 764 от 19.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110200291 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Г. А. С., против наказателно постановление № 228703-000654/15.11.2022г. на Началника група ОД на МВР-Варна, с-р Специализирани полицейски сили, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, в която се сочи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Моли съда по изложените съображения да отмени изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който също моли съда да бъде отменено НП.

Въззиваемата страна – ОД на МВР-Варна, при редовност в призоваването, не се явява представител, ангажира писмено становище по жалбата.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: възз.С. на 24.10.2022г. около 14,30 часа в гр. Варна, като водач на МПС марка Мерцедес с ДК № *** е извършил следното нарушение: използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръце, с 1 което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.

Съставеният за това акт за установяване на адм.нарушение е предявен и връчен лично на нарушителя, като по-късно въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

В процесното НП, в което е възприета идентична фактология с тази изложена в АУАН.

В хода на въззивното производство е разпитан свид.И. актосъставител, който в показанията си сочи какви нарушения е констатирал.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, тъй като същото не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържат тези реквизити - липсва описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свид.И., като отчита естеството на работа на свидетеля, свързана преимуществено с извършване на проверки по реда на ЗДвП. Свидетелят в съдебна зала дава различна фактическа обстановка от тази описана в процесното НП и АУАН.

Сочи, че е забелязал въззивника да управлява МПС, като в движение е пишел по устройството. Категоричен е че разговор не е бил провеждан. Сочи, че едновременно е пишел и е шофирал. Сочи, че водача е „цъкал на телефона“. Свид.И. не може да посочи защо този факт не е бил описан в изготвената от него Докладна записка след установяване на нарушението, 2 където само е посочил, че въззивника само е държал телефона. Посоченото от него обстоятелство по ползване на телефона и писане/“цъкане“ е напълно ново обстоятелство непосочено до настоящият момент. Именно с това обстоятелство се установява начина на ползване на телефона.

По делото в съдебно заседание бе разпитан и свидетелят по акта З., който сочи, че не е възприел ползването на телефона от водача. Спомня си проверката на место, но не може да посочи как и дали въззивника е ползвал телефона. Извежда твърдение, че към момента на установяване на нарушението от колегата му е извършвал други действия и не е възприел случващото се.

В рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на АУАН, проведена в хода на съдебното следствие и двамата свидетели потвърждават участието си при съставяне на процесния документ. Тук е мястото да се отбележи, че независимо от постановката на чл. 189, ал.2 от ЗДвП , актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН , съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в т.7 на ППВС № 10/1973 г.

Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното производство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

На първо място в хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя С. е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП , тъй като, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил, е използвал мобилен телефон без наличието на устройство, 3 освобождаващо ръцете.

Актосъставителят е приел, че е налице ползване на телефона като не е посочил как е осъществено това, при наличие на спор относно това обстоятелство още на место при констатиране на нарушението. Там въззивника е заявил, че не е говорил по телефона, а актосъставителят е разяснил, че и държането в ръка е телефон по време на шофиране е нарушение. Неясно защо при наличие на спор още при констатиране на нарушението не е посочен начина на ползване на устройството – писане по време на шофиране. Още повече, че в хода на адм. производство е било внесено възражение срещу АУАН и комисия е разгледала казуса. При извършеното разследване е бил установен начина на ползване на устройството, но обстоятелствата не са били обективирани в НП.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, относима към посоченото нарушение не бе установена от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че отразените в наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с всички позволени от закона доказателствени средства. В рамките на състезателното производство по оспорване на наказателното постановление, наказващия орган следва да ангажира доказателства в подкрепа на фактическите основания на тази част от своя акт. Разпитания по инициатива на съда свидетел З. няма съхранен спомен за причината за извършване на проверка на жалбоподателят в качеството и на водач на МПС. Поради това от представените писмени доказателства може единствено да се направи извод за законосъобразно от процесуална гледна точка административно-наказателно производство, но не и да се установи по безспорен начин извършването от страна на жалбоподателя на посочените в НП, дата и място на посоченото нарушение, свързано с пренебрегване на забраната за използване на мобилен телефон без устройство освобождаващо ръцете.

Разпитаният актосъставител дава различна фактическа обстановка от тази описана в процесното НП. Сочат се нови факти, относно държане и боравене и телефона, както и писане/“цъкане по него“.

Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП изисква от обективна страна използване на мобилен телефон по време на управление на превозното 4 средство, при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. В случая съставомерните елементи на това нарушение не са описани. Данни за воден от жалбоподателят разговор по мобилния телефон не се установява и в крайна сметка остава напълно неясно в какво се изразява приетото от наказващия орган "използване" на мобилния телефон, съгласно изведената в процеснното НП фактическа обстановка. В тежест на последния е да докаже в съдебното производство, че е налице съставомерно деяние, извършено от наказаното лице.

Освен това е налице непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, са съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя и са основания за отмяна на наказателното постановление.

Законът изисква водача на МПС да намали или да спре управляваното от него превозно средство, а не да съобрази поведението си, както и изписано в процесното НП.

Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се запознае със съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения. Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.

Липсата на изискуем реквизит на обжалваният акт е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да знае в какво точно е обвинен и да организира защитата си, а така също препятства възможността съда да издири обективната истина по делото и да постанови законосъобразен акт, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени факти, които да бъдат проверени от настоящата инстанция. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението лишават и съда от възможността да прецени извършено ли е конкретно нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени 5 конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава.

В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено състава на нарушената правна норма, без изложение на факти от самото извършване на нарушението. Липсват описание на поведението на водача и в какво се е изразявало ползването на мобилния телефон. Такива факти са били известни на АНО и е следвало да ги включи в обстоятелствената част на НП.

АНО за фактическа обстановка на деянието е изписал състава на посочената като нарушена правна норма, като не е счел за нужно посочване на действително извършеното нарушение включващо осъществените действия на въззивника, чрез които е осъществил състава на посочената като нарушена правна норма.

Факти, относно извършването на нарушението не са описани нито в АУАН, нито в процесното НП.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.

С оглед отмяната на НП, на жалбоподателя не следва да бъдат отнемани контролни точки, доколкото същите са последица от влязло в сила наказателно постановление.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление

№

22-8703000654/15.11.2022г. на Началника група

ОД на МВР-Варна, с-р

Специализирани полицейски сили, с което на Г. А. С., ЕГН ********** му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП.

6

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.