Решение № 308 от 20.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100506677 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 20078458 от 26.03.2021г. по гр. д. № 39433/2020 г. на СРС, I гражданско отделение, 162 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу Й. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на нарушението на правото на ищеца за равно третиране при призоваване, разпитване и представяне на доказателства по преписка № 3383001481/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на СРП, както и по преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП, основано на лично и обществено положение, както и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и да възстанови положението от преди дискриминацията.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Т. Д. П., 1 който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно.

По същество излага, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал св. Г.А.Д., изрично доказателствено искане за което ищецът е отправил както с исковата молба, така и в първото по делото съдебно заседание на 02.02.2021г. На следващо място, оспорва изводите на СРС, с които е прието, че доколкото имало данни за дадени от ищеца сведения по пр. № 3383001481/2019 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019 г. по описа на СРП, то не се установявало твърдяното бездействие на ответника, респективно не се установявало каквото и да е нарушение на правото на ищеца за равно третиране и проявена от ответника дискриминация. В тази връзка сочи, че въпросното негово сведение по преписката било изготвено от Г.А.Д., а ищецът само го е разписал. Самото сведение не можело да бъде приравнено на разпит, още повече ищецът трябвало да бъде разпитан от ответника – Й. Х. Б.. Освен това, като неправилни счита мотивите на първоинстанционния съд по повод на установените обстоятелства по другата преписка, образувана по негов сигнал – № 338300-1389/2019 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019 г. по описа на СРП. Поради всичко изложено моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи изцяло предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.

Въззиваемият Й. Х. Б. не ангажира становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения, съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, респективно правилата за пасивната процесуална легитимация, поради което първоинстанционното съдебно решение се явява недопустимо в ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Това е така по следните причини.

ЗЗДискр урежда три възможни претенции за увреденото от 2 дискриминационно поведение лице, а именно: 1/ предявяване на установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране – чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр ; 2 / предявяване на осъдителен иск за преустановяване извършването на нарушение на правото на равно третиране и въздържане занапред от такова извършване – чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр; 3/ предявяване на осъдителен иск за обезщетение за причинените вреди от нарушението – чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр . Всеки един от тези искове може да се предявява както срещу физически лица, така и срещу юридически лица или неперсонифицирани организации, в това число държавни и обществени органи, органи на местно самоуправление, синдикални и съсловни организации и прочие. Нещо повече, доколкото отговорността по ЗЗДискр е разновидност на общата деликтна отговорност, то уреждащите последната правила в чл. 45 – чл. 53 от ЗЗД намират съответно приложение. Така например, при наведени твърдения за вреди в хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр) от нарушено право на равно третиране от юридическо лице или неперсонифицирана организация, увреденото лице има право на избор – дали да предяви иска си срещу прекия причинител – физическото лице, или срещу юридическото лице като възложител на работата, или в условията на солидарност срещу двамата.

Не така обаче стои въпросът досежно осъдителния иск по чл. 71, ал.

1, т. 2 от ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу физическото лице – пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие или бездействие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, орган на местно самоуправление или на юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или юридическо лице е временно. Интересът на пострадалия е свързан с възможността да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, което пряко е нарушило правата му, а юридическото лице или организация, при чиято дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него. В този смисъл е и трайната съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз в Решение № 546/19.12.2012г. по гр. д. № 828/2012г., IV Г.О., ВКС.

При наведени твърдения за осъществени действия и бездействия от ответника Й. Х. Б. във връзка с призоваване, разпитване и представяне на доказателства по преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на СРП, както и по преписка № 3383003 1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП в качеството му на служител на 08 РУ – СДВР , се обосновава правен интерес от предявяване на иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр не срещу физическото лице, което временно изпълнява служебни функции към посочената дирекция, по отношение на когото не се твърди да е извършил дискриминационни актове в лично качество, а срещу държавният орган СДВР, в който е заето физическото лице – пряк нарушител. Всички правопораждащи факти сочат, че процесуално легитимиран ответник в производството е СДВР. В случая, обаче, исковата претенция е насочена срещу лице, различно от сочената страна по материалното правоотношение, в отклонение от възприетата съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК. От иск срещу този ненадлежен ответник ищецът не разполага с правен интерес. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено – Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВС. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение.

По изложените съображения първоинстанционното решение в ЧАСТТА, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр следва да бъде обезсилено.

Касателно предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр , първоинстанционното решение е допустимо и правилно, поради което споделя изцяло изложените мотиви и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

С предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр въззивникът Т. Д. П. навежда твърдения за осъществена спрямо него пряка дискриминация, произтичаща от бездействието на въззиваемия Й. Х. Б., в качеството му на служител (началник на икономическа полиция) към 08 РУ – СДВР, по разпределени му две преписки – преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на СРП и преписка № 3383001389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП, на основата на признаците „лично и обществено положение“. Конкретно, 4 твърди се въззиваемият да не е разпитвал въззивника по двете преписки, нещо повече, наведени са твърдения за непредаване на документи към прокупатурата по преписка № 338300-1481/2019г. на 08 РУ, пр.пр. № Н37/2019 г. СРП.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че по сигнал на Т. Д. П. от 30.01.2019 г. до Софийска районна прокуратура (СРП) е образувана пр.пр.

№ Н3-7/2019г. (вх. № 5730/2019г.) по описа на СРП. С постановление по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), наблюдаващият прокурор по преписката към СРП е възложил и дал указания на началника на 08 РУ на СДВР да бъде извършена цялостна предварителна проверка от служители към 08 РУ на СДВР по сигнала, в това число да бъдат снети писмени сведения от Т. Д. П.. По този начин е образувана преписка № 338300-1481/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР. С резолюции от 11.03.2019 г. и 11.07.2019 г. на началника на 08 РУ на СДВР предварителната проверка е била възложена на служителите С., В., както и въззиваемия Й. Х. Б.. В рамките на предварителната проверка, видно от предоставените по делото доказателства, са снети обяснения от трима домоуправители, от служител на Столична община, както и от Т. Д. П. (писмени сведения от 18.03.2019г.). Въз основа на докладна записка на 19.03.2019г. Преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № Н3-7/2019г. по описа на СРП е върната на СРП. Така, с Резолюция от 25.03.2019г. на СРП въпросната прокурорска преписка е прекратена поради липса на основания за извършване на действия по реда на надзора. Отделно от това, по сходен начин се е развил и друг сигнал, който Т. Д. П. е депозирал на 08.02.2019г. до Върховен административен съд с твърдения за извършени от кмета на Столична община престъпления. По служебен ред, сигналът е препратен към Софийска районна прокуратура, където е администриран под пр.пр. № 9782/2019г. по описа на С Р П . По реда на ЗСВ, СРП е дала указания за извършването на предварителна проверка по сигнала на 08 РУ на СДВР, с което е образувана преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР. Въззиваемият Й. Х. Б. е бил сред служителите на 08 РУ – СДВР, на които е била възложена проверката по сигнала. Въз основа на докладни записки от 04.04.2019г. на въззиваемия, както и от 22.05.2019г. на служителя Г.В., с които е дадено мнение за прекратяване, наблюдаващият прокурор към СРП на 28.06.2019г. е издал Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП . Така и пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП е прекратена.