Решение № 112 от 03.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500260 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 4894/15.03.2023 г. от А. Г. А. от гр.Б., чрез пълномощника му адв.М. Б. от АК Б., и по жалба вх.№ 6525/10.04.2023 г. от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, двете против Решение № 341/28.02.2023 г. по в.гр.д.1960/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отменено разпределение от 04.10.2022 г., извършено от ЧСИ Янко Бъчваров с рег.№ 709 на КЧСИ по изпълнително дело № 20197090400016 и делото е върнато на ЧСИ Янко Бъчваров за извършване на ново разпределение съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

Жалбоподателят А. обжалва решението на БОС изцяло като твърди, че същото е недопустимо и неправилно.

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Излагат се твърдения, че жалбоподателят „Банка ДСК“ ЕАД не е присъединен взискател по изп.дело, тъй като липсва правно основание, което да обосновава качеството му на взискател.

На първо място се посочва, че неправилно БОС е приел, че банката имала качеството кредитор, тъй като в приложеното по делото удостоверение за размера на дълга на банката, е видно, че банката не е кредитор на „Дъга 2004“ ЕООД, а има вземания по няколко договора за банков кредит, но към длъжника „Сан сити“ ООД - в несъстоятелност. Сочи се, че действително в едно от удостоверенията е посочено, че има обезпечено вземане в размер на 50 000 евро на основание договор за ипотека, но от представените 1 доказателства се установява, че с решение на ВКС е признато за установено, че вземанията, за които е вписана договорната ипотека не съществуват и е постановено да бъде заличено вписването на ипотеката.

Твърди се, че Банка ДСК ЕАД не е присъединен по право взискател и на основание вписана в нейна полза искова молба с правно основание чл.135 ЗЗД, тъй като не е издавано постановление от съдебния изпълнител за присъединяване на БАНКА ДСК ЕАД по изпълнителното дело. Сочи се, че отказът на ЧСИ да присъедини Банката на основание на вписаната искова молба е проверен с Решение № III-709/12.07.2016 г. по в.гр.д.1106/2016 г. на БОС.

На следващо място се твърди, че Банката не е присъединена и на основание удостоверения, издадени от ЧСИ Делян Николов, тъй като тези удостоверения са за задължения на трето за изпълнителното дело лице – „Сан Сити“ ООД.

Сочи се, че Банката не е кредитор и на основание на вписана възбрана, тъй като същата е изгубила своето правно действие и е изчерпала функциите си. Твърди се, че самият жалбоподател е посочил, че ЧСИ Делян Николов, който е вписал възбраната през 2013 г., е постановил разпореждане с изх.№ 8654/09.03.2020 г. за вдигането й, съобразявайки се с постановеното решение на ВКС за заличаване на ипотеката върху имота, а възбраната е вписана именно във връзка с ипотеката и до размера на сумата от 50 000 евро.

Твърди се, че Банката е оспорила разпореждането на ЧСИ за вдигане на възбраната, но с решение по в.гр.д.1523/2020 г. на БОС съдът е приел, че действията на ЧСИ са правилни.

По отношение на разпореждането от 22.04.2021 г. на ЧСИ Делян Николов възбраната да се заличи, след влизане в сила на разпределение извършено по изп.дело 892/2013 г., се сочи, че това разпределение е отменено от съда с решение по в.гр.д.1723/2020 г. по описа на БОС, съотв.няма правно основание възбраната да не бъде заличена.

На следващо място се излагат твърдения, че с постановление с изх.

№ 2349/23.08.2021 г., изп.дело 16/2021 г. е прекратено, Банката не е оспорвала прекратяването на делото, поради което няма как по прекратено дело да се разглеждат жалби против актове на съдебния изпълнител, които са влезли в сила, още повече жалби на лице, което няма правен интерес.

На последно място, в случай, че съдът все пак приеме, че разпределението е незаконосъобразно, е направено искане съдът сам да извърши разпределението, съгласно разясненията в ТР № 2/22 г. постановено от ОСГТК по тълк.дело № 2/2021 г. като се твърди, че в случая има достатъчно конкретизация на вземанията на Банката и на взискателя А..

Претендира се съдът да обезсили обжалваното решение като недопустимо, евентуално – да го отмени като неправилно.

Против жалбата на взискателя А. А. е постъпил писмен отговор от жалбоподателя "Банка ДСК" АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана.

На първо място се оспорва искането на жалбоподателя съдът да изготви ново разпределение, съгласно ТР № 2/2022 г. на ОСГТК, като се сочи, 2 че обжалваното в настоящото производство разпределение от 04.10.2022 г. по изп.д. № 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, е изготвено с оглед продажбата на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради. Твърди се, че след като с Решение от 10.03.2022 г. по гр.д.1769/2021 г. по описа на БОС, потвърдено с Решение от 16.09.2022 г. по гр.д.196/2022 г. по описа на БАС, са отменени действията на ЧСИ Янко Бъчваров по изп.д.№ 16/2019 г., изразяващи се в разпределение на основание чл.495 от ГПК на постъпили парични суми от продажбата на имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас и построените в него сгради; както и Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.06.2021 г. по същото по изп.дело за възлагане на взискателя А. А. на имот с идентификатор ***, е невъзможно и процесуално недопустимо да се изготви разпределение на сумите от продажбата на имот с идентификатор *** „при положение, че самата продажба, сумите от която ще бъдат разпределяни е отменена с влязло в сила съдебно решение“.

На второ място се твърди, че от Решение от 10.03.2022 г. по гр.д.1769/2021 г. по описа на БОС, се установява,че изп.д.№ 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, прекратено с влязло в сила постановление от 12.08.2021 г. на ЧСИ Янко Бъчваров на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по искане на взискателя А. Г. А., поради което след като изпълнителното дело е прекратено, е процесуално недопустимо извършването на каквито и да било изпълнителни действия по същото дело в това число и изготвянето на обжалваното разпределение.

На следващо място се оспорва твърдението на взискателя А. в жалбата му, че „Банка ДСК” АД не е присъединен взискател по изпълнителното дело.

Излагат се твърдения чу банката е присъединен взискател по изп.д.

№ 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, на основание възбрана (с вх.рег.№ 10415/03.09.2013 г., акт № 294, том 4 по описа на СлВп гр.Бургас) върху имот с идентификатор ***, вписана в полза на Банка ДСК АД преди да бъде насочено изпълнението по отношение на този имот от ЧСИ Янко Бъчваров. Сочи се, че съгласно разяснението, дадено по т. 5 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г от ВКС, ОСГТК , Банка ДСК АД е присъединен кредитор по право за пълния размер на претендираното от нея вземане.

Оспорват се твърденията на жалбоподателя А., че възбраната е вдигната. Твърди се, че с Разпореждане, изх. № 8654/09.03.2020 г. по изп.д. № 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов, допълнено с разпореждане от 22.04.2021 г. по същото изп.дело, ЧСИ Николов е постановил, че вдига наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор *** собственост на дружеството „Дъга 2004" ЕООД, след приключване на висящата процедура по продажба на имота чрез влизане в сила на разпределението и изплащане на сумите от продажбата на имота. Твърди се, че горепосочената възбрана не е заличена и продължава да действа и към настоящия момент.

По отношение на цитираното в жалбата решение на ВКС се твърди, че то не засяга правата на банката като хирографарен кредитор, а единствено 3 правата й на ипотекарен кредитор, както е прието и в решението от 10.03.2022 г. по гр.д. № 1769/2021 г. по описа на БОС.

Излагат се съображения, че след последните изменения в ГПК, вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, съотв. действието на възбраните се запазва в периода от вписването им до тяхното заличаване, поради което банката запазва качеството си на присъединен взискател, както се запазва и поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на банката като присъединен взискател спрямо правата на А. А., вписал особения залог след вписването на процесната възбрана.

Изложени са и допълнителни съображения, че първоначално наложената възбрана ползва не само първоначалния кредитор, но и присъединилите се такива, като действието на възбраната по изпълнителното дело, по която е наложена, се разпростира до размера на вземанията на всички взискатели съобразно всичките им изпълнителни титули. Позовава се на мотивите към т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че действието на първоначалната възбрана с вх.рег. № 10415/03.09.2013 г. акт № 294, том 4 по описа на СлВп гр.Бургас, се разпростира не само до размера, за който е вписана в имотния регистър, а до размера на вземанията на всички взискатели по изпълнителното дело, по всичките им изпълнителни титули, за които са се присъединили по изпълнителното дело. Сочи се,че процесната възбрана обезпечава вземане на банката срещу „САН СИТИ” ООД, като към датата на налагането, вземанията на банката е за милиони левове, произтичащи от различни договори.

Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че Банка ДСК АД е присъединен взискател, по следните съображения:

Въз основа на молба, изх.№ 01-20-05214/15.08.2016 г. и вх.№ 2100/16.08.2016 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, на основание на чл.456 от ГПК и вписана в полза на „Банка ДСК“ АД възбрана в СлВп гр.Бургас с вх.рег. № 5627/03.05.2016 г., акт № 207, том 2, БАНКА ДСК АД е присъединен взискател по отношение на принудителното изпълнение върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Бургас, местността „Капчето” с площ 38 826 кв.м. – представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, ведно със сградите построени в поземления имот, в който смисъл е и разпореждането на ЧСИ Янко Бъчваров от 17.08.2016 г. по изпълнителното дело. Вземанията на банката към 28.04.2016 г. са в размер на 14 697 554,03 лв, за която сума банката се счита за присъединен взискател на основание на вписаната в нейна полза възбрана.

С влязло в сила Решение № 193/06.07.2015 г. по т.д.№ 11/2014 г. на Окръжен съд Бургас, е уважен изцяло предявеният от Банка ДСК ЕАД иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност спрямо банката на сделката, с която недвижимия имот, във връзка с продажбата на който е изготвено обжалваното разпределение, е прехвърлен от „Сан Сити” ООД на „Дъга 2004” ЕООД. Исковата молба е вписана в СлВп гр.Бургас с дв.вх.рег.№ 15817/11.12.2013 г., акт 102, том 4, а решението по предявения иск е отбелязано в СлВп гр.Бургас с дв.вх.рег.N 4

2030/23.02.2016 г., акт 168, том 2 в шестмесечен срок от влизането му в сила.

Твърди се, че с оглед на уважения иск по чл.135 от ЗЗД, спрямо Банка ДСК ЕАД процесният имот се смята за собственост на „Сан Сити“ ООД и Банката може да насочи принудително изпълнение срещу него за удовлетворяване на вземанията си от посоченото дружество, както и да участва в разпределение на сумите получени от продажба на същия.

Сочи се, че БАНКА ДСК АД е присъединен взискател и въз основа на молба вх.№ 4004/29.09.2020 г. и съгласно т.5 от ТР № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, на основание на чл.456 от ГПК и вписана в полза на Банка ДСК АД възбрана в СлВп гр.Бургас с вх.рег.№ 5627/03.05.2016 г., акт № 207, том 2, върху същия недвижим имот, като вземанията на банката към 28.04.2016 г. са в размер на 14 697 554,03 лв, за която сума банката се счита за присъединен взискател на основание на вписаната в нейна полза възбрана.

Със същата молба при условията на евентуалност, банката е поискала да бъде присъединена като взискател (кредитор) по изп.д.№ 20197090400016 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, на основание чл. 456 от ГПК въз основа на представените три броя удостоверения, издадени от ЧСИ Делян Николов, с per.№ 804 на КЧСИ.