Решение № 27 от 10.05.2022, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 19/2022
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 10.05.2022
- В сила
- 10.05.2022
- Състав
- Павел Неделчев, Славена Койчева, Благовеста Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Габрово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Благовеста Костова
Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600019 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Д.Д. от АК – Габрово – защитник на подсъдимия С.И.Н.. от гр. Габрово и въззивна жалба от адв. Д.С. – защитник на подсъдимия Д. Г. Т. от гр. Габрово, срещу присъда № 260042 от 03.11.2021 г. по НОХД № 609/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
По реда на чл. 320, ал. 6 от НПК подсъдимият Г.З.И.., чрез защитника си адв.
С.И. от АК – Габрово, в писмена форма е направил искания за присъединяване към жалбите на другите двама подсъдими.
С атакуваната присъда подсъдимият Д. Г. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ № 35 в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор със С.И.Н.. и Г.З.И.., в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи настолен циркуляр „Райдър МС 21“, 60 м. трифазен удължител с напречно сечение 4x6 кв.мм., 80 м. проводник с напречно сечение 3x2,5 кв.мм., 5 кг. кабелни парчета със 1 сечение 3x2,5 кв.мм. и дължина 35,71 метра, 40 л. хидравлично масло „МХЛ 68“, 20 литра кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л. отработено масло, всичко на обща стойност 1 151,17 лв. - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и 5, във вр. с 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 63, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Г. Т. е определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда № 260010/15.02.2021 г. по НОХД № 1059/2020 г. по описа на РС - Габрово и по присъда № 260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС - Габрово в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.
69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното на подсъдимия Д. Г. Т. общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода е присъединено наказанието „Глоба" от 200 лева.
Със същата присъда подсъдимият С.И.Н.. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ № 35 в гр. Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Д. Г.
Т., в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи настолен циркуляр „Райдър МС 21“, 80 м. проводник с напречно сечение 3x2,5 кв.мм., 5 кг. кабелни парчета със сечение 3x2,5 кв.мм. и дължина 35,71 метра, 40 л. хидравлично масло „МХЛ 68“, 20 литра кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л. отработено масло, всичко на обща стойност 659,17 лв. - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.И.Н.. е определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда № 260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС – Габрово и по определение за одобряване на споразумение № 29/30.06.2021 г. по НОХД № 274/2021 г. по описа на РС - Габрово в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Г.З.И.. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 2 неустановена дата в периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ № 35 в гр. Габрово, след предварителен сговор с Д. Г. Т., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои следната чужда движима вещ - 60 м. трифазен удължител с напречно сечение 4x6 кв.мм. на стойност 492,00 лв. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г.З.И.. е определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда № 260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС – Габрово и по определение за одобряване на споразумение № 29/30.06.2021 г. по НОХД № 274/2021 г. по описа на РС - Габрово в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Д.Т., С.Н. и Г.И. са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Г. Т. Г. сумата от 1 008,67 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 18.07.2018 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 1 151,17 лева гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Постановено е, след влизане на присъдата в сила, веществено доказателство настолен циркуляр „Райдър МС 21“, да бъде върнато на пострадалия Г. Т. Г..
С присъдата всеки от тримата подсъдими Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати по сметка на РС - Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 16,67 лева.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати на държавата по сметка на Окръжна прокуратура Габрово съответна част от направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 285,43 лв. и 5 лева по сметка на РС - Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист; както и всеки от тримата подсъдими да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово съответна част от направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 20,00 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати на Г. Т. Г. от гр. Габрово сумата от 333 лева, представляващи пропорционална част от направените разноски за процесуално представителство по делото.
Във въззивната жалба от адв. Д., като защитник на подсъдимия С.Н., се твърди, 3 че присъдата е неправилна и необоснована. Заявява се, че от събраните гласни и писмени доказателства е установено единствено, че през инкриминирания период подсъдимият Н. е отчуждил няколко пъти на различни лица движими вещи, за които може да се направи оборимо предположение, че са именно отнетите от имота на пострадалия, както и, че за определен период от време наличното по делото веществено доказателство -настолен циркуляр модел „Райдър“, е било във фактическата власт на подсъдимия и също е било отчуждено. Защитникът счита обаче, че между кориците на делото не е налице нито едно годно доказателство, че подсъдимият Н. е автор на престъплението, в което е обвинен. Заявява се, че в съдебно заседание пострадалият не може да посочи размера на част от кабелите, за които твърди, че са му били отнети, твърдейки, че ги е описал на база опита си. В показанията си свидетелят П. твърдял, че подсъдимите са предала в обекта в който работи меден отпадък, без да може да посочи неговия вид. Данни за естеството на медния отпадък липсвали в показанията на свидетеля Ю. и в приложените писмени доказателства - два броя договори за покупко-продажба, поради което не можело по безспорен начин да се установи, че се касае за меден проводник, още по-малко за неговия вид и размер. В жалбата се обръща внимание и, че заявеното за отнето количество масла от различен вид е общо 120 литра. Пострадалият твърдял, че от тях около 30-40 л. било годно за употреба масло, а останалото било използвано. В показанията си всички разпитаните свидетели - Ю., П., М. и Ш., заявили, че са присъствали на предлагано от подсъдимия Н. използвано масло, като общото продадено количество надхвърляло 200 литра. В обвинителния акт обаче се посочвало, че са отнети едва 60 литра отработено масло, а останалото количество до 120 л. било кофражно, хидравлично и сулфурно. По-нататък в жалбата се излагат съображения за пороци в обвинителния акт, изразяващи се в пълна неясното относно предмета на престъплението, броя на отделните деяния в състава на продължаваното престъпление, начина и механизма на извършването му. Претендира се за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С.Н. да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението.
Във въззивната жалба от адв. С., като защитник на подсъдимия Д.Т., се излага, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и присъдата е постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Претендира се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Д.Т. да бъде оправдан. Алтернативно, предлага се изменение на присъдата, като се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящия съд подсъдимият С.Н. и защитникът му адв. Д. поддържат депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. В пледоарията си защитникът изтъква, че районният съд е придал на показанията на свидетелите Ю., Ш., М., П. и П. съществено значение, каквото те не притежават, тъй 4 като не дават никаква информация относно времето, мястото, механизма на извършване на деянието и техния автор. Като незаконосъобразно се определя решението на първоинстанционния съд да приеме за важен факт, касаещ авторството на деянието, обстоятелството, че след инкриминирания период пострадалият е провел разговор с бащата на един от подсъдимите, който е обещал да заплати стойността на отнетите от сина му вещи, но не го е направил. На следващо място, излагат се съображения против кредитираните показания на свидетелят Е. - полицейският служител, провел разузнавателните беседи и снел писмени обяснения от непълнолетните подсъдими.
При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият С.Н. изразява съгласие с позицията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Пред въззивния съд подсъдимият Д.Т. и защитникът му адв. С. поддържат жалбата си. Защитникът пледира за това, че в хода на цялото наказателно производство не е доказан конкретния предмет на всяко едно от деянията. Твърди се, че в мотивите към присъдата, без конкретно посочване, само се излагало, че редица писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин всички съставомерни обстоятелства на обвиненията спрямо всеки един от подсъдимите. Съдът неправилно приел, че показанията на пострадалия били ясни и прецизно дадени, като не посочил от какви други събрани доказателства се подкрепят същите. Заявява се, че по никакъв начин не се доказал вида и количеството на отнетите вещи - предаденото количество мед било много по-малко от заявеното от пострадалия за отнето; не бил конкретизиран и доказан вида на маслата, предмет на твърдените деяния. На следващо място, защитникът приема, че не е доказано на коя конкретна дата какви вещи са отнети от подсъдимите.