Решение № 1013 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110205222 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****” ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. Х., против наказателно постановление /НП/ № 23-2400650/10.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда София област“, въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23-2400650/11.12.2024 г., срещу „*****” ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. Х., за това, че „*****” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Кодекса на труда /КТ/, не е изплатил дължимото трудово възнаграждение на П. К. Г. ЕГН **********, назначен на длъжност „чертожник“, за положения от него труд през месец юли 2024 г. в размер на 419,34 лв. /чиста сума/, с което на 27.08.2024 г. в гр.София е извършено нарушение на чл.128,т.2 от КТ, поради което и на основание чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1,вр.чл.415в,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В НП е отразено, че нарушението е установено на 11.12.2024 г. в Д „ИТ София област“ при извършване на проверка на „*****” ЕООД по спазване на 1 трудовото законодателство, по документи. Отразено е и че по време на проверката е представена ведомост за юли 2024 г., от която е видно, че трудовото възнаграждение на П. К. Г. за месец юли 2024 г. е начислено, заедно с обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от трудов договор №03/22.04.2024 г., сключен с П. К. Г., трудовото възнаграждение се изплаща с периодичност на изплащането до 25 число на следващия месец. При приключване на проверката са представени документи, удостоверяващи плащания – 1 бр. платежно нареждане от 02.12.2024 г. в размер на 163,99 лв. и 1 бр. платежно нареждане от 11.12.2024 г. за 419,34 лв. – плащане за трудово възнаграждение за положен труд през месец юли 2024 г.

Срещу АУАН пред административнонаказващия орган е направено от „*****” ЕООД, чрез управителя му, писмено възражение.

Недоволен от НП и наложената с него санкция, „*****” ЕООД, представлявано от управителя Д. Х. Х., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно, за което са изложени следните доводи и твърдения: не се отрича, че не е платено в срок трудовото възнаграждение за месец юли 2024 г. на П. К. Г., което е обяснено с компенсиране на напускането на работника без спазване на уговореното в трудовия договор едномесечно предизвестие, като в последствие е установено, че работникът по банков път е превел сумата за предизвестието, равняваща се на едномесечната му заплата, без да е уведомил за това работодателя, а последният, разбирайки за това, веднага му е превел същата сума. Отделно са изложени доводи, че НП е издадено от некомпетентен орган;

НП е издадено във връзка със сигнал на бивш работник на Дружеството; НП е издадено за несъставомерно деяние. Написано е и че доколкото случаят е маловажен, съгласно чл.28,б.“а“ от ЗАНН, то НП не е следвало да се издава; наложеното наказание противоречи на принципите на ЗАНН за определяна на наказанията; налице е противоречие между установената фактическо обстановка и правните изводи на наказващия орган. С оглед на посоченото е 2 направено искане за отмяна на НП или за изменение на същото – като размерът на санкцията бъде намален до законовопредвидения минимум и бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И., който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата срещу НП да б ъ д е отхвърлена като неоснователна, тъй като дружеството - работодател и във възражението, и в жалбата, не оспорва факта, че не е заплатило трудовото възнаграждение на Г. за юли 2024 г. През месец декември работодателят е превел по банков път на Г. две суми: на 02.12.24 г., - като обезщетение на неизползван платен годишен отпуск и на 11.12.24 г. /в деня на извършване на проверката и съставяне на АУАН/ - като възнаграждение за месец юли 2024 г. Юрисконсулт И. обръща внимание, че в чл.272 от КТ са посочени случаите, в които работодателят може да направи прихващане от задължението си по това, което му дължи работникът, но в конкретния случай, твърдението на работодателя, че работникът му дължи обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не е част от цитираната разпоредба; работодателят е имал възможност да направи предложение до работника от трудовото му възнаграждение да се удържи сумата за обезщетение за неспазеното предизвестие, но това не е направено.

Юрисконсулт И. обосновава размера на санкцията с това, че изплащането на възнаграждението на Г. е забавено с няколко месеца. По тези съображения той пледира НП да бъде потвърде н о и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В свидетелските показания актосъставителят А. Г. разказва, че във връзка с постъпила жалба от работник на дружеството, че не е получил трудовото си възнаграждение за месец юли 2024 г., през декември 2024 г. е извършена проверка, в присъствието на управителя на дружеството . От представените документи, в т.ч. и ведомости за заплати, се установило, че е 3 начислено за месец юли 2024 г. на служителя Г. трудово възнаграждение, но то не е изплатено в срок. Управителят на дружеството представил доказателства, че през декември с двукратно плащане по банков път е изпълнил това си задължение. Констатациите от проверката били отразени в протокол. За това, че на Г. не било платено в определения срок трудовото възнаграждение за юли 2024 г., на дружеството - работодател бил съставен и връчен АУАН.

По делото са приложени като доказателства копия на : Протокол ПР2446322 от 11.12.2024 г. за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство; идентификационна карта на „*****” ЕООД; ръкописно изложена на 11.12.2024 г. информация от управителя на Дружеството; Трудов договор №03/22.04.2024 г., сключен между „*****” ЕООД /като работодател/ и П. К. Г. /като служител, на длъжност „чертожник“/ за 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, с периодичност на плащане на трудовото възнаграждение до 25 число на следващия месец, съгласно който служителят постъпва на работа на 22.04.2024 г. и може да се прекрати от всяка от страните с 30-дневно предизвестие; Заповед 01/01.08.2024 г. на работодателя, с която П.

К. Г. е дисциплинарно уволнен по чл.188,т.3 от КТ, за извършено дисциплинарно нарушение на чл.190,ал.1,т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на 2 и повече последователни дни, без уважителна причина, с което на служителя било прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 06.08.2024 г.; преводни нареждания от „*****“ с получател П. К. Г. – от 02.12.2024 г. - за 163,99 лева и от 11.12.2024 г. - за 419,34 лева; ведомост и фиш за заплата за юли 2024 г.; заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства /показанията актосъставителя Г., които са ясни, със съответната конкретност и без противоречия/ и писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, относими към предмета на доказване по делото и взаимно кореспондиращи по помежду си.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно установено, че на 22.04.2024 г. бил 4 сключен между „*****” ЕООД /като работодател/ и П. К. Г. /като служител, на длъжност „чертожник“/ трудов договор №***, за 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, с периодичност на плащане на трудовото възнаграждение до 25 число на следващия месец, съгласно който служителят постъпил на работа на 22.04.2024 г. Съгласно клауза на договора той можел да се прекрати от всяка от страните с 30-дневно предизвестие. За месец юли 2024 г. работодателят начислил на служителя П.

К. Г. трудовото му възнаграждение, което било отразено в съответната ведомост и фиш за заплатата му. Със заповед 01/01.08.2024 г. на работодателя, П. К. Г. бил дисциплинарно уволнен по чл.188,т.3 от КТ, за извършено дисциплинарно нарушение на чл.190,ал.1,т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на 2 и повече последователни дни, без уважителна причина, с което на служителя било прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, което станало на 06.08.2024 г. „*****” ЕООД не платило в срок - до 26.08.2024 г. включително /25.08.2024 г. – неделя/ на П. К. Г. трудовото му възнаграждение за месец юли 2024 г., в размер на 419,34 лв. /чиста сума/ което преценил като компенсация за напускането на работника без спазване на уговореното в трудовия договор едномесечно предизвестие. С преводно нареждане от „*****“, с получател П. К. Г., „*****” ЕООД му превел 02.12.2024 г. сумата от 163,99 лева. П. К. Г. сезирал с жалба Д „ИТ“, във връзка с което на 11.12.2024 г. инспектори при Д „ИТ“- София област извършили проверка по документи на „*****” ЕООД по спазване на трудовото законодателство, при която установили горепосочените обстоятелства. При проверката управителят на „*****” ЕООД научил, че П.

К. Г. по банков път бил превел сумата за предизвестието, равняваща се на едномесечната му заплата, без да го е уведомил за същото, и разбирайки за това, работодателят му превел същата сума. С преводно нареждане от „*****“, с получател П. К. Г., „*****” ЕООД му превел на 11.12.2024 г. сумата 419,34 лева. С посочените преводи „*****” ЕООД изплатил на П. К. Г. дължимото му като трудово възнаграждение на юли 2024 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение. Резултатите от извършената на Дружеството проверката били отразени в изготвения Протокол ПР2446322 от 11.12.2024 г.

Отразеното до тук било преценено като извършено от „*****” ЕООД на 27.08.2024 г. нарушение на чл.128,т.2 от КТ, за което на 11.12.2024 г. му бил 5 съставен АУАН, срещу който от Дружеството било депозирано пред административнонаказващия орган писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна относно съображенията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

Основен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са в предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила и/или на материалния закон, които да са довели до накърняване на правата на жалбоподателя в производството. При служебната проверка, осъществена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на такова основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и/или на 6 материалния закон, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и правото му на защита.