Определение № 21925 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21925 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ срещу Определение № 33282/08.08.2025 г. по гр. д. № 21764/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 7974/05.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се развиват съображения, че съдът е следвало да присъди на основание чл. 38 от ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, тъй като били предявени два обективно кумулативно съединени иска. В тази връзка се позовава на разпоредби от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на съдебна практика. Намира присъдения хонорар от 240 лв. за несправедлив.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Макроадванс“ АД е подала отговор на частната жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

СРС е сезиран с искова молба на В.С.С., чрез адвокат Д. М., срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Осъдителният иск е частичен за сумата от 5 лв. /част от вземане в общ размер от 66,06 лв./.

Между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е сключен договор за правна защита и съдействие, без дата, където е отразено, че същият се сключва с предмет „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание и образуване 1 на изпълнително дело“, като правната помощ се предоставя на клиента безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представени са доказателства за регистрация на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по реда на ЗДДС.

Ответникът е признал исковете и е извършил плащане в хода на процеса на претендираната сума, поради което съдът е уважил иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Присъдил е на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което не са събирани доказателства и не са се явили процесуални представители на страните.

Депозирани са молби от страните по хода на делото и със съображения по съществото на спора.

По молба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по чл. 248 ГПК СРС се произнесъл с Определение № 33282/08.08.2025 г., с което е отказал да измени решението си в частта за разноските.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Според Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/ 22 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е обвързваща за съда, поради което неоснователно частният жалбоподател се позовава на нея.

Съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия на адвоката на ищеца и материалния интерес.

Адвокатът на ищеца е изготвил искова молба, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, но те са в отношение на обуславящ и обусловен и не изискват съществени процесуални усилия за поддържането и доказването им. Делото е образувано за частична претенция в размер на 5 лв.

/част от вземане в общ размер от 66,06 лв./. Производството е приключило в едно съдебно заседание, на което не са събирани доказателства и не се е явил процесуалният представител на ищеца. Адвокат М. е депозирал единствено писмено становище. Ето защо, присъденият хонорар е адекватен и не следва да се увеличава.

За пълнота следва да се посочи, че самият договор за правна защита и съдействие не може категорично да бъде отнесен към конкретния правен спор, тъй като в него не се съдържат никакви индивидуализиращи белези на процесния договор за кредит. При липса на частна жалба от насрещната страна обаче не може да се влошава положението на частния жалбоподател чрез отмяна на атакуваното определение.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

2

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33282/08.08.2025 г. по гр. д. № 21764/2024 г. по описа на СРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3